Застудяването връща цените на европейските електроенергийни борси към ръст до 150 – 200 евро за MWh

Застудяването, започнало през миналата седмица доведе раздвижи цените на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“. И напомни, че очаквания, базирани на случайности може да се окажат фатални. Производството на електроенергия се увеличи, но е факт, че става въпрос за ръст на участието на изкопаемите горива и в частност на въглищните централи. За пореден път прави впечатление липсата на достатъчно ядрена енергия, което пък трябва да бъде сигнал за политиците, особено на фона на слабото производство на вятърна енергия.

На този фон, след достатъчно дългата почивка на пазара се завръщат и редица политически амбиции, готови да сложат по свой собствен начин ред на пазара. Тази намеса по косвен, а понякога и пряк начин ще окаже сътресения не само на отделните пазари, но и като цяло. За пример може да се посочи наложеното от българските депутати искане за прекратяване на 15-минутното балансиране, водещо до нарушение на евродирективи. Отговорите в тази част предстоят.  

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия във всички страни от Европа нараства и възлиза на 56 298.97 GWh през третата седмица на 2023 г.  За сравнение, през втората седмица  производството на електроенергия според коригираните данни е било в обем от 56 114.93 GWh.

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от Европейския съюз (ЕС) то е в обем от 50 121.99  GWh (50 847.66 GWh към 8 януари) във вечерните часове на 22 януари 2023 г. според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията и преди корекция на окончателните данни.

От това общо производство през третата седмица на новата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 17 904.45 GWh (35.72 %). От тях на кафявите въглища 4446.22 GWh или 8.87 % (6.90 % към 15.01), а на каменните – 4513.08 GWh (9.00 %) при 6.16 % седмица по-рано. Природният газ държи дял от 15.02 % или 7530.28 GWh (5520.48 GWh или 10.86 % за втората седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 12 346.15 GWh или 24.63 % (12 887.07 GWh или 25.34 % седмица по-рано).

Делът на възобновяемите енергийни източници (само слънце и вятър) през посочената 3-то седмица е в обем от 19 871.39 GWh или 39.65 % (24 257.25 GWh или 47.71 % през втората седмица).

 Вятърните централи на сушата са произвели обем от 9250.81 GWh (18.46 %), а офшорните – 967.84 GWh (1.93%). 

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е в обем от 1184.33 GWh (2.36 %), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 6.51 % и 6.59 % съответно, както и на биомасата – 3.15 %.

Цените

Цените на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ през миналата седмица започнаха да се покачват основно заради края на запазилото се достатъчно дълго топло време до средата на януари. Така, ако в началото на миналата седмица ценовите нива (без Португалия и Испания) достигаха до малко над 130 евро за MWh (по-високи бяха в Швейцария, Италия и Гърция) то към края, с някои изключения надхвърляха 150 евро за MWh. Новата седмица пък стартира с доста по-високи стойности на всички европейски електроенергийни борси.

С ден за доставка 16 януари останаха в диапазона до 130 евро за MWh на повечето пазари. Времето очерта и разликите в отделните зони, която се запазва и при старта на седмицата, започваща на 23 януари.

Силна разнопосочност бе наблюдавана с ден за доставка 17 януари, като на осем от европейските електроенергийни борси в посочения сегмент бе наблюдавано понижение между 6.6 % (130.63 евро за MWh) в Сърбия и 8.1 %  (119.83 евро за MWh) в България и Румъния до 35.2 % (132.48 евро за MWh) в Гърция.

На останалите борси покачването водещо остана покачването и то в доста широк диапазон – от 2.3 % (136.39 евро за MWh) в Нидерландия и 3.7 % (133.57 евро за MWh) в Германия до 11.9 %  (169.15 евро за MWh) в Италия, както и 32.6 % (178.67 евро за MWh) във Франция.

В борсите извън континента също бе наблюдавана разнопосочност – ръст от 2.6 % (181.56 евро за MWh) въ Великобритания и спад с 8.1 % (187.81 евро за MWh) в Ирландия и Северна Ирландия.

Иберийският пазар пък отчете значителен спад от 61.5 % като стойността и в Португалия, и в Испания се понижи до 5.10 евро за MWh.

Ценовите нива се ориентираха  в посока към понижение с ден за доставка 18 януари на повечето от електроенергийните борси в Европа. Така спадът с 12.1 % свали стойността във Франция до 157.11 евро за MWh, докато ръстът от 7.6 % в съседна Германия вдигна нивото до 143.76 евро за MWh. Значителното движение в посока надолу 32.9 % доведе до цена от 80.39 евро за MWh на българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM. На гръцката HENEX спадът с 34.5 % също свали стойността до 86.77 евро за MWh.

На този фон повишението с 3.9 % вдигна стойността в Австрия до 149.49 евро за MWh, а доста по-високия ръст от 9,9 % в Полша доведе  до 149.33 евро за MWh.

В посока надолу се насочиха ценовите нива и извън континента като при понижение от 14-3 % стойността във Великобритания спадна до 156.13 евро за MWh, а в Ирландия и Северна Ирландия -  157.72 евро за MWh (спад с 16.0 %).

На Иберийския пазар (Португалия и Испания) се завърна покачването, което бе от порядъка на 321.1 % (21.46 евро за MWh) и 324.0 % (21.61 евро за MWh) съответно.

С ден за доставка 19 януари в сегмента „ден напред“ в резултат на разликата във метеорологичните показатели понижението се запази само на пет от европейските електроенергийни борси и варираше от 9.6 % (98.15 евро за MWh) в Хърватия и 32.6 % (58.44 евро за MWh) в Гърция до 32.9 % (53.98 евро за MWh) в България и Румъния, както и 49.7 % (64.59 евро за MWh ) в Сърбия.

На всички останали европейски електроенергийни борси бе наблюдавано покачване – между 3.1 % (148.21 евро за MWh) в Германия и 10.8 % (145.99 евро за MWh) в Нидерландия до 17.6 % (184-69 евро за MWh) във Франция, както и 20.1 % (179.35 евро за MWh) в Италия.

Поскъпването с 9.0 % вдигна стойността в посочения сегмент на електроенергийната борса във Великобритания до 172.18 евро за MWh, а доста по-високия скок от 34.1 % в Ирландия и Северна Ирландия – до 211.46 евро за MWh.

Повишението с 60.8 % в Португалия и 59.7 % в Испания върна стойността на ниво от 34.51 евро за MWh.

Движението в посока към покачване се запази и с ден за доставка 20 януари и при това отново в изключително широк диапазон – от 1.1 %  (186.75 евро за MWh) във Франция и 3.4 % (185.47 евро за MWh) в Италия до 21.9 % (180.66 евро за MWh) в Германия и 72.8 % (93.26 евро за MWh) в България и Румъния, както и 117.8 (127.28 евро за MWh) в Гърция.

Слаб спад от 1.5 % до 184.26 евро за MWh бе отчетено единствено на електроенергийната борса в Белгия, както и в Ирландия и Северна Ирландия – (минус) 6.2 % до 198.39 евро за MWh.

С настъпването на уикенда ценовите нива на европейските електроенергийни борси тръгнаха към понижение, но само за първия от почивните дни.

Така с ден за доставка 21 януари скокът от 18.4 % на българската IBEX (БНЕБ) и румънката OPCOM вдигна цената до 110.41 евро за MWh. Доста по-слабия ръст от 6.7 % върна стойността на сръбската SEEPEX до 103.19 евро за MWh, а този от 1.7 % на гръцката HENEX – до 129.44 евро за MWh.

На останалите европейски електроенергийни борси движението на цените в сегмента „ден напред“ продължи в посока към понижение. Спадът с 16.6 % свали стойността във Франция до 155.73 евро за MWh, а това от (минус) 20.1 % в Германия до 144.39 евро за MWh. Близо до това ниво бе и постигнатата стойност в на италианската GME – 154.39 евро за MWh (минус 16.8 %).

Понижение бе наблюдавано в този сегмент и на електроенергийните борси извън континента като цената във Великобритания спадна с 11. 7% до 163.66 евро за MWh, а в Ирландия и Северна Ирландия – до 161.55 евро за MWh (минус 18.6 %).

Към спад се върнаха и страните от Иберийския пазар – до 59.89 евро за MWh, при понижение с 35.4 %.

Европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ се завърнаха към ръст още с ден за доставка 22 януари с изключение на Иберийския пазар. Повишението варираше от 4.7 % до 151.15 евро за MWh на германската борса и 7.6 % до 167.59 евро за MWh на френската, както и 20.1 % до 185.40 евро за MWh на италианската GME и 33.6 % до 172.96 евро за MWh на гръцката HENEX. Ръстът от 18.1 % на българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM вдигна стойността да 130.37 евро за MWh.

На електроенергийните борси в сегмента „ден напред“ извън континента също бе отчетен скок – с 10.9 % във Великобритания до 181.08 евро за MWh във Великобритания и с 11.5 % до 180.05 евро за MWh в Ирландия и Северна Ирландия.

Иберийският пазар пък се устреми надолу и ценовите нива в Португалия и Испания спаднаха с 36.0 % до 37.70 евро за MWh.

Европейските електроенергийни борси в посочения сегмент стартират новата седмица, започваща от 23 януари с ръст и нивата са в диапазона от 154.27 евро за MWh (при ръст от 18.3 %) на българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM и достигат до 187.69  евро за MWh (плюс 8.5 %) на гръцката HENEX. Ръст до  202. 73 евро за MWh е постигнатата цена в Германия (плюс 34.1 %), както и 204.93 евро за MWh във Франция (плюс 22.3 %). До 208.91 евро за MWh (плюс 20.5 %) достига нивото в Швейцария.

Стойността на електроенергийните борси извън континента също се покачва – до 208.72 евро за MWh във Великобритания (плюс 15.3 %) и 223.62 евро за MWh в Ирландия и Северна Ирландия (плюс 24.2 %).

Скокът от 90.8 % на връща към по-високо ниво и цената на Иберийския пазар (Португалия и Испания) до 71.92 евро за MWh.

Средна месечна цена към 22 януари 2023 г.

Промените на средната месечна цена на европейските електроенергийни борси през третата седмица на новата 2023 г. вече личат по-ясно. Рано е все още да се говори за средна годишна цена.

На IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM средната месечна стойност е  129.39 евро за MWh (139.59 за MWh към 15 януари).

За другите европейските електроенергийни борси в посочения сегмент ценовите нива се движат от 191.29 (219.04 евро за MWh седмица по-рано) в Гърция и 174.47 евро за MWh в Италия, както и 119.5 евро за MWh във Франция.

Доста по-ниска остава цената за Португалия и Испания – 64.56 и 64.79 евро за MWh съответно (72.75 и 73.07 евро за MWh съответно  преди седмица).

В Германия, средната месечна стойност към 22 януари 2023 г. е 107.48 (85.47 евро за MWh към 15 януари), а в Австрия – 137.78 (127.36 евро за MWh седмица по-рано). В Унгария изчисленията сочат за ниво от 140.83 евро за MWh (преди седмица 134.88 евро за MWh), а за Полша – 127.67 евро за MWh ( преди 116.84 евро за MWh).

Петрол, газ, СО2

Цените на петрола, газа и въглеродните емисии през изминалата седмица се върнаха към положителната тенденция в резултат на редица фактори. На този фон опасенията за ръст световната икономика остават песимистични.     

Цената на петрола сорт Brent през изминалата седмица успя да се повиши над 87 долара за барел основно заради очакването за покачване на търсенето от страна на Китай заради сваляне на ограниченията срещу COVID-19. Сорт Brent завърши миналата седмица на ниво от 87.63 долара за барел, поскъпвайки с 2.8%. В сутрешните часове на 23 януари Brent стартира със слабо понижение, но остава на ниво от над 87 долара за барел.

През седмицата, както ОПЕК, така и МАЕ повишиха своите прогнози за глобалното търсене на петрол за 2023 г. с мотив, че през втората половина на тази година ще се наблюдава нарастване на покупките от Азия. Това се случва на фона на някои тревожни икономически данни и проблеми с рафинериите в САЩ. МАЕ дори изрази очакване за увеличение до рекордно ниво от 104 млн. барела на ден. Saudi Aramco от своя страна предупреди за възможен недостиг на петрол, ако инвестициите не се подобрят.

Междувременно пазарът е в очакване на ефекта от влизането в сила на забраната за руски нефтопродукти. На този фон страните от G7 се договориха за преразглеждане на нивото на ограниченията на цените за експорта на руски петрол през месец март, което е по-късно от планираната по-рано дата, за да има време за оценка на пазара след въвеждането на допълнителните ограничения за черното злато и нефтопродуктите от Русия. Съобщението за това дойде в петък от Министерство на финансите на САЩ. Страните от G7 планират също така да поставят две горни граници за руските петролни продукти на 5 февруари – една за продукти, които се търгуват с надценка спрямо петрола като дизел или газьол, и една за продукти, които се търгуват с отстъпка спрямо петрола като мазута например. Датата за преглед през март позволява на коалицията да оцени развитието на световните пазари след въвеждането на ограниченията върху петролните продукти и да получи информация за техническия преглед на ЕС по отношение на ограничаването на цените на петрола. В частност това означава, че сътресенията на петролния пазар ще продължат, а ефекта остава непредсказуем.

Цените на синьото гориво, които успяха наскоро да спаднат до нива под 60 евро за MWh също се върнаха към по-високи стойности. Все пак ценовите нива остават ниски – малко над 62 евро за MWh, въпреки отчетеното последно повишение от дванадесет процента. Търсенето се оказа доста ниско и това се отразява на пазара. Според данните, през досегашните зимни месеци на битовия сектор се падат около 65 % от търсенето на газ в Европа. Пазарът на синьо гориво изглежда спокоен, но това е само привидно. Транзитът на руски газ през украинското трасе по последни данни от началото на годината е намалял със значителните 40 %, но зимата може би едва започва.

Експертите не очакват ценови нива като тези от 2022 г., когато цената на газа по индекса TTF на борсата ICE достигна средно до 133.19 евро за MWh, което е със 174 % над фючърсите от 2021 г. Тогава те достигаха нивото от 48.54 евро за MWh.

Цената на емисиите продължава да остава висока и да гравитира около нивото от 80 долара за тон. Стойността по индекса ICE EUA през последните три седмици е в диапазона 78.03 – 77.42 – 79.09 евро за тон. Очакванията в краткосрочен план са за лек спад. Все пак цената през изминалата седмица остана доста висока и успя да стигне 85.13 евро за тон, въпреки че сутринта на 23 януари стартира с понижение или от нивото от 82.27 евро за тон.

Подобно на газа, през 2022 г. средната цена на емисиите също се увеличи, достигайки до 81.24 евро за тон, което е с 50% над средната стойност от 2021 г. от 54.05 евро за тон, сочат изчисленията на експертите от сектора.

Тенденции

Геополитическа трансформация. Това са двете думички, около които започва да се изгражда визията за енергийните пазари през настоящата 2023 г. Никога политиката не е била толкова важна за пазарите на електричество, петрол, природен газ, а вече и СО2. Проблемът е, че геополитическата трансформация върви наред с икономическата несигурност, която все по-често се доближава до границите на рецесия.

Това се случва на фона на регистрираната липса на гъвкавост и недостатъчни инвестиции на енергийните пазари през миналата година. В дългосрочен план решаването на тези проблеми ще изисква фокусът още през тази година да се насочи към проекти за дълготрайно съхранение на енергия и навлизането на зеления водород. Всичко това обаче в крайна сметка ще се отрази на енергийните компании, които минаха през доста силни сътресения през миналата година, а съответно ще се пренесе и на пазарите.

Преди това обаче остава предизвикателството с газовите доставки. Експертите отдавна са изчислили, че за да се осъществи пълната замяна на руското синьо гориво, Европа се нуждае от много високи обеми от втечнен природен газ. Също така и от нов капацитет за производство на електроенергия. Спокойствие, базирано на данните за намалено потребление през последните месеци на 2022 г. ще бъде измамно, тъй като то в голяма степен то се дължеше на мекото време. С настъпването на застудяването картината се променя.

Пазарът на LNG вече отчита връщането на Китай в играта.  Това означава, че трябва да се очакват промени в доставките и търгуваните обеми. Означава и ценови изменения.  Европа със закъснение от година даде старт на общата покупка на синьо гориво. Странно или не, моментът съвпадна точно с връщането на Китай в играта и поредното намаляване на доставките на тръбопроводен газ от Русия. Това навежда на мисълта, че големите политически грешки, допуснати през миналата година, които в допълнение към високите цени направиха пазара тромав продължават. 

На ход са зимата, европейските политици и инвеститорите.