DW: Държавите в ЮИЕ губят битката срещу изтичането на мозъци

Стотици хиляди хора от Южна Европа са напуснали родината си в посока към Западна Европа, пише “Дойче веле”, цитиран от БГНЕС. Компаниите се въздържат от инвестиции, защото не достига персонал. Германия печели.

“Ние сме нация, която е на път да изчезне”, оплаква се ръководителят на румънската компания “Каларфул”, която се занимава с намирането на специалисти, Мариан Хангану, за масовото изселване на млади хора от страната. “Резултатът е, че много мултинационални компании са решили да не инвестират повече в Румъния, защото няма персонал.”

Подобна е ситуацията и в съседна България. “Икономиката започва да се отказва от договори, защото няма кадри”, каза пред българската телевизия министърът на икономиката Емил Караниколов. Много хора от Югоизточна Европа заминават за Германия, Италия или Испания. Заплатите в родината нарастват, но в по-малка степен.

Компаниите, експертите и политиците от Будапеща до Атина са загрижени. Точно привлекателните за пазара на труда млади, добре образовани хора напускат родните си страни. Квалифицирани кадри липсват навсякъде.

Повече от два милиона румънци, според правителствените данни, живеят в чужбина, повечето в Испания и Италия. Изходът в съседните страни е подобен. Над 700 хиляди българи, според официални данни, са намерили нов дом в някои от страните от ЕС. Според проучване на Националната банка в Загреб, общо 230 хиляди души в ЕС са мигрирали от Хърватия в периода от 2013 до 2016 година. Това са 2 % от населението годишно. От Гърция, от началото на финансовата криза, през 2010 г. според прогнозите на профсъюзите са напуснали най-малко 400 хиляди предимно млади хора. Дори в Унгария, която досега е била една от най-развитите страни в региона след глобалната криза през 2008 г., се наблюдава вълна на миграция, която се засилва от 2010 г. насам, според социолога Агнес Харс от Будапеща. От 2010 до 2017 г. повече от 200 хиляди унгарци на възраст от 20 до 65 години напускат страната, а така Унгария бележи най-голяма динамика на емиграцията от по-новите страни-членки на ЕС. От 2010 г. националистическият политик Виктор Орбан управлява в Унгария.

Решението на Кристина Миху да се пресели в Германия се отказа лесно. Учила немски език като втори чужд език в училището в Дева, в румънската провинция Трансилвания. По време на следването си в Тимишоара, родителите й я подпомагат финансово за три стажа в Италия, Испания и Хайделберг.

“Исках да имам международен опит”, каза 32-годишната лекарка, работещ в клиниката в Нюрнберг. Тя живее там от шест години. Освен възможностите за по-добри доходи, една от причините за преместването й е широко разпространената корупция в системата на здравеопазването в Румъния. “Това ми пречеше, въпреки че положението по-рано беше още по-лошо”, казва Миху.

В Югоизточна Европа обаче недостига на лекари и болногледачи е широко разпространен проблем. В унгарския град Шолнок инфекциозното отделение трябваше временно да бъде затворено. Районната болница в румънския град Тулча вече няма анестезиолози, тъй като тримата, които са работили там, са напуснали, а третият се разболял.

Румънски бизнесмени се опитват да привлекат персонал от Далечния изток, за да запълнят пропастта в търсенето и предлагането. Правителството за тази година е определило контингент от 20 хиляди работници от държави извън ЕС. Но това, според Хангану, е само игла в купа сено.

В Румъния най-малко 300 000 души работна сила не достигат. Сътрудничеството с гастарбайтери от Близкия изток често се проваля, тъй като много от тях не издържат на климата и храната в Румъния, казва Андреа Тартакан, колега на Хангану. “Ние се опитваме поне за строителния сектор да намерим работници от Таджикистан. Те са физически по-издържливи от виетнамците, защото идват от степни райони, ”смята експертът. В България има гастербайтери, макар и не толкова много, колкото в Румъния. В туристическите райони на Черно море има сервитьори и обслужващ персонал от Украйна, Беларус и Молдова.

Западната политика все повече изглежда е магнит за миграцията. В бедното Косово германският министър на здравеопазването Йенс Спан наскоро посети училище, където се обучават кадри за Германия. А престижното немско училище в Призрен е отправна точка за имиграция. На определен брой от завършилите гимназия от всяко следващо поколение се предлага споразумение за по-нататъшно образование в Германия. Рядко след обучението някои от тях се завръщат в Косово. Институтът за проучване на пазара на труда и професиите в Нюрнберг смята, че Германия има полза от заселници от Югоизточна Европа. “Това са предимно млади хора, квотата на служителите е почти съпоставима с тази на германците”, казва Хърбърт Брикнер от Института. В някои отрасли, като строителството и ресторантьорството би било трудно без тях, тъй като рядко се намира германец за същата позиция“, подчертава Брикнер и добавя: “В тези сектори няма конкуренция”.