Доклад: Обновяването на жилищните сгради в ЕС може да спести 44% от енергията, нужна за отоплението

България може да бъде сред най-големите победители, ако се увеличи подкрепата и се подменя над 2% от сградния фонд на година

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
691
article picture alt description

Източник: ЕнЕфект, архив.

С утрояване на сегашния процент на обновяване, почти всички жилищни сгради в Европейския съюз могат да бъдат обновени до 2050 г., спестявайки 44% от крайната енергия, използвана за отопление на помещенията. Това е записано в нов доклад, цитиран от европейското издание Euractiv.

Декарбонизацията на сградния фонд в Европа е голямо предизвикателство. Сградите все още представляват 40% от общото потребление на енергия в ЕС и 36% от емисиите на CO2 и тези цифри постоянно се противопоставят на усилията за намаляването им. Още през 2020 г. Европейската комисия подчерта, че реновирането на сгради „може да намали общото потребление на енергия в ЕС с 5-6% и да ограничи емисиите на въглероден диоксид с около 5%“.

Докато законодателите на ЕС разглеждат предложеното преразглеждане на Директивата на съюза за енергийните характеристики на сградите (EPBD), нов доклад изкушава законодателите с големи спестявания на енергия – при условие че темпът на обновяване на жилища се увеличи значително. Ако всички съществуващи жилищни сгради в ЕС бъдат реновирани, „44% от крайната енергия, използвана за отопление на помещения, може да бъде спестена“, се казва в доклада от Building Performance Institute (PBIE), мозъчен тръст .

Според моделирането на BPIE до 777 тераватчаса (TWh) спестявания на енергия – еквивалентни на потреблението на електроенергия в Германия и Испания взети заедно – ще бъдат постигнати чрез изолиране на покриви и стени на жилищни сгради в ЕС. Най-големите печеливши в абсолютно изражение биха били Германия, Франция, Италия и Полша. Ако всичките им сгради бъдат реновирани, те биха могли да спестят енергия на стойност съответно 214, 113, 115 и 52 тераватчаса (TWh), са установили специалистите по време на проучването.

За Германия потенциалните спестявания възлизат на 30% от днешното годишно потребление на електроенергия – само за отопление. Но да стигнете до там няма да е лесна задача. В доклада се подчертава, че европейските покриви ще трябва да бъдат реновирани, намалявайки техния среден температурен капацитет, така наречената u-стойност, с коефициент шест. Стените на къщите ще трябва да бъдат направени по-ефективни с коефициент пет. „Това е в рамките на нашия обсег. Ключови факти са, че изолацията е вече съществуваща и налична технология“, обяснява Катаржина Вардал-Шмит, мениджър по връзки с обществеността в ЕС в Knauf Insulation.

Освен това, „подобряването на енергийните характеристики на обвивките на жилищни сгради в ЕС допринася за енергийната сигурност на ЕС“ и постигането на климатичните цели на общността, обясняват авторите на доклада.

„Според Международната агенция по енергетика, през 2023 г. Европейският съюз може да види разлика в търсенето и предлагането на природен газ от 57 милиарда кубически метра“, припомня Вардал-Шмит. Голяма част от потенциално липсващия газ може да бъде компенсиран чрез обновяване на домове, тъй като изкопаемият газ е ключов източник на топлина за домакинствата. За Европа като цяло пълното обновяване на жилищни сгради в ЕС би спестило 777 TWh синьо гориво – почти половината от количеството, изнесено от Русия за Европа през 2021 г., установи проучването. За постигане на степента на обновяване на сградата, необходима за постигане на тази цел, авторите започват от текущия процент на цялостно обновяване на сгради, който е средно 1%. В България този коефициент все още не е достигнат.

Въпреки че водещата инициатива на ЕС Renovation Wave има за цел да удвои този процент до 2%, проучването на BPIE казва, че до 2035 г. е необходим процент от 3%, за да доведе всички жилищни сгради в Европа до необходимото ниво на потребление на енергия. И за да се постигне беземисионна икономика до средата на века, процентът на обновяване трябва да бъде увеличен до 4% до 2045 г. В противен случай, ако ремонтите стагнират и се запазят на ниво от 2%, ще бъдат събрани само 66% от очаквания потенциал за спестяване на енергия, установи проучването.

Най-големите потенциални победители

Седем държави ще се възползват най-много от натиска за обновяване на жилищата и биха могли да постигнат потенциал за спестяване на енергия от най-малко 50% поради възрастта на техния сграден фонд, текущото потребление на енергия, местния климат и характеристиките на жилищните сгради. Това са Люксембург (60%), Холандия (57%), Румъния (56%), България (56%), Кипър (54%), Малта (53%), Унгария (51%) и Австрия (51%). „Например, по-високите относителни спестявания в Нидерландия в сравнение с Полша произтичат от по-високото крайно търсене на енергия на квадратен метър“, отбелязват авторите, посочвайки, че 56% от сградите в Полша са еднофамилни къщи срещу 85% в Нидерландия”.

Нещо повече, 44% от сградния фонд в Нидерландия е построен преди 1970 г., период, когато строителните материали са били оскъдни, а изолацията се е представяла по-зле. За разлика от това в Полша 35% от сградите са построени след 2000 г. и следователно се представят по-добре – което обяснява защо потенциалът за енергийни спестявания в страната достига „само“ 39%.

Препоръки за политиките

За да съберат реално тези спестявания, авторите на доклада призовават законодателите да подсилят директивата на ЕС за енергийните характеристики на сградите, която в момента е в процес на преразглеждане. От една страна, те настояват, че EPBD трябва да дефинира „дълбоките ремонти“ по сградите, а не само изолация със стиропор. Тези ремонти могат да съдържат изтичане на топлина, и да ги приоритизира.

Освен това директивата за сградите трябва да стимулира обновяването на най-лошите сгради чрез така наречените „минимални стандарти за енергийна ефективност“ (MEPS). Това трябва да стане, като се съсредоточи върху отделните сгради – нещо, на което страните от ЕС яростно се противопоставят. Авторите също така подчертават важността на пренасочването на финансирането. „Средствата, използвани в момента за мерки за спешна помощ срещу високите цени на енергията, трябва постепенно да бъдат премахнати и пренасочени към подкрепа на програми за обновяване на сгради“, настояват те. Там фокусът трябва да е върху най-лошите сгради. Отделно и правителствената подкрепа за котли с изкопаеми газове, които отопляват голяма част от къщите в Централна Европа, трябва да бъде „спряна и финансирането трябва да бъде пренасочено в подкрепа на внедряването на алтернативи за възобновяемо отопление“.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща