Министерството на финансите осигури макроикономическата и финансова стабилност на страната през последните месеци

Дейнотта на финансовото ведомство представи заместник-министърът Людмила Петкова по време на отчета за изпълненото в мандата на служебното правителство

Икономика / Финанси
3E news
535
article picture alt description

Снимка: БТА

В периода на служебното правителство (август 2022 г. – януари 2023 г.) Министерството на финансите осигури макроикономическата и финансова стабилност на страната, чрез повишаване и подобряване на събираемостта на бюджетните приходи и прозрачност и ефективност при разходването на публичните финанси, заяви заместник-министърът на финансите Людмила Петкова по време на отчета за изпълненото в мандата на служебното правителство.

По този начин Министерството на финансите осигури финансиране на всички мерки на служебното правителство, както и финансов ресурс за плащанията в началото на 2023 година.

В резултат на предприетите мерки, повишената събираемост на бюджетните приходи и постигнатата ефективност и прозрачност при разходването на публичните финанси е осигурена макроикономическата и финансовата стабилност на страната, подчерта Петкова.

Ето и акцентите от дейността на Министерството на финансите в мандата на служебното правителство:

Проведените извънредни парламентарни избори за 48-о Народно събрание на България бяха финансово обезпечени  със 71 млн. лв.

В хода на изпълнението на държавния бюджет за 2022 г. Министерството на финансите осигури ритмичност на финансирането на общините, като бяха предоставени и допълнителни средства в размер над 400 млн. лв. чрез бюджета на министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за финансиране на редица инфраструктурни проекти и програми в областта на образованието и социалните дейности.

Служебното правителство удължи действието, а Министерството на финансите осигури допълнително финансиране за изпълнението на следните мерки и програми:

- за компенсация на високите цени на енергийните ресурси и горивата - допълнително бяха одобрени 450 млн. лв. по бюджета на Министерството на енергетиката;

- за финансиране на фискални антиинфлационни мерки - допълнително бяха одобрени 172 млн. лв. по бюджета на Министерството на финансите;

- след изчерпване на ресурса за изплащане на компенсациите от 25 ст. на физическите лица, крайни потребители на моторни горива при зареждане на бензиностанция, бяха осигурени допълнителни средства в размер на 38 млн. лв. за изпълнение на мярката до края на 2022 г. - общо 188 млн. лева. Първоначалният бюджет беше в размер на 150 млн. лв.;

- за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България до края на февруари 2023 г. - 37 млн. лева.

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова посочи при отчета на служебното правителство, че заслуга на кабинета през последната половин година е дерогацията за ползване на суров нефт с произход Русия.

Всички фирми бяха притеснени как ще работи рафинерията след решението за спиране на ползването на руски нефт. Служебното правителство успя да договори в България да се внася две години суров нефт от Русия. Беше и решено кои нефтопродукти могат да бъдат изнасяни, каза Петкова.

Служебното правителство изгради единна база данни на доходите на физическите лица и тези данни ще бъдат предадени на министерствата за таргетиране на социалните помощи, в помощ на хората от високата инфлация, каза още Людмила Петкова.

Усилията на Националната агенция за приходите и Агенция "Митници" бяха насочени към изпълнение на приходната част на бюджета, въпреки че данъчните приходи бяха завишени със 760 млн. лв. с актуализацията на ЗДБРБ за 2022 г. в сравнение с предложените приходи от МС. Изпълнението на данъчноосигурителните приходи за годината е 101,5 на сто спрямо плана, се уточнява в отчета.

В резултат на всички действия на приходните агенции и строгата финансова дисциплина и контрол върху публичните финанси от страна на Министерството на финансите, дефицитът на начислена основа за 2022 г., съгласно прогнозата на Министерството на финансите, се очаква да бъде в размер на около 2,9 на сто от БВП, при предварително заложени 6 на сто от БВП. Постигнатото ниво е в рамките на критерия за дефицита съгласно Пакта за стабилност и растеж на ЕС (до 3 на сто от БВП) и дава стабилна перспектива в процеса на присъединяване на България към еврозоната.

Министерството на финансите осигури дългово финансиране в размер на 6,1 млрд. лв. за финансиране на планирания дефицит за 2022 г., за рефинансиране на дълга в обращение и за обезпечаване на законово регламентираните нива на  фискалния резерв.

Преди два дни Министерство на финансите пласира успешно на международните капиталови пазари нова емисия 10-годишни еврооблигации с номинален обем от 1,5 млрд. евро и годишен лихвен купон от 4,5 на сто, с което се гарантира ликвидността и за тази година.

Изготвен беше и приет от Народното събрание Закон за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на  България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., с което се осигури постигането на правна сигурност и гарантиране правата и законните интереси на гражданите до приемането на бюджетните закони за 2023 година.

Изготвяне на законопроекти

Министерство на финансите изготви 16 законопроекта, които бяха одобрени приоритетно от Министерски съвет и внесени в Народното събрание. Една част от законопроектите са промени в данъчното законодателство, свързани с въвеждането на европейски директиви и регламенти в националното законодателство, както и за въвеждане на данъчни преференции и облекчения, за финансова подкрепа на физически лица с цел смекчаване на последиците от високите цени на енергията, за намаляване на административната тежест за инвестициите от възобновяеми източници и възможности за икономическите оператори да съхраняват по-големи количества втечнен нефтен газ за нуждите за отопление на обществени, административни, жилищни и офис сгради. С три от законопроектите се въвежда правото на ЕС в областта на финансовите услуги, един от законопроектите е от пакета законопроекти по ПВУ и четири са свързани с последващите ангажименти след присъединяването към "чакалнята на еврозоната" ERM II.

Беше ускорена работата по дейностите, свързани с практическата подготовка за въвеждане на еврото. В изпълнение на  Плана за действие за изпълнение на последващите ангажименти след присъединяването към ERM II в рамките на мандата на служебното правителство беше постигнат напредък в изпълнението им, като усилено се работи за окончателното осъществяване на оставащите в областта на небанковия сектор задачи, ангажиментите, свързани с несъстоятелността, някои аспекти от рамката на управление на публичните предприятия и рамката за борба с изпирането на пари. В тази връзка бяха изготвени и внесени в НС законопроекти за изменения на Кодекса за застраховането, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Търговския закон в областта на несъстоятелността, които са приети на първо гласуване. Измененията на Закона за БНБ и Закона за КПКОНПИ с които се отстраняват правните несъответствия, установени в докладите за конвергенция на ЕЦБ и ЕК вече са приети от Народното събрание.

Дейности по практическата подготовка за въвеждане на еврото

В рамките на техническата подготовка на страната ни за въвеждане на еврото досега са приети ключови документи, като: Комуникационната стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната и Концепцията на Закон за въвеждане на еврото в Република България. В момента се изготвя проектът на специален Закон за въвеждане на еврото в България.

В изпълнение на Решението на НС за ускоряване на работата по приемане на еврото, на 6 декември 2022 г. в Брюксел  съвместно министърът на финансите и управителят на БНБ подписаха Меморандум за разбирателство с държавите членки на еврозоната и ЕК за започване на производството на евромонети и за подготвителните задачи преди началото на производството. Документът очертава практическите стъпки, които ще позволят на страната ни да започне да  произвежда евромонети, когато получи одобрение за присъединяване към еврозоната.

Постигнати резултати от екипа на МФ при управлението на средствата от ЕС

План за възстановяване и устойчивост

На 31 август 2022 г. Министерство на финансите изпрати на Европейската комисия първото Искане за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост на стойност 1 368 912 911 (1,4 млрд.) евро, включващо 22 етапа и цели, свързани с изпълнението на 18 реформи и инвестиции.  На 16 декември 2022 г. България получи първия транш. Подготвя се второто искане за плащане за отчитане изпълнението на 66 етапа и цели по 17 инвестиции и 28 реформи, свързани до голяма степен с приемането на законодателни промени. Общата стойност на искането възлиза на над 724 млн. евро и трябва да се изпрати през първото тримесечие на 2023 г. Усилията на всички институции са насочени към изпълнение на инвестициите и реформите по Плана с акцент върху тези, включени в обхвата на второто и третото плащане, чийто напредък се докладва регулярно на Европейската комисия.

Програми, финансирани от фондовете на ЕС за споделено управление през програмен период 2014-2020 г.

Сертифицирани са разходи в размер на 963 млн. лв. по всички оперативни програми, като по три от програмите (ОПДУ, ОПОС и ОПТТИ) за периода са сертифицирани и заявени към ЕК разходи в размер на 600 млн. лв.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща