Докога могат да работят въглищните централи и ще се превърне ли България във вносител на електроенергия?

Амбициозна стратегия за развитие на българската енергетика с 30-годишен хоризонт - до 2053 година, представи служебният енергиен министър Росен Христов. В нея се предвижда строителство на 4 нови ядрени реактора - два на площадката в Белене и два на тази в Козлодуй. Залага се изрично на максималното удължаване на живота на ТЕЦ-овете.

"Нямаме нищо свръхново, суперново или нещо, което не сме чували по един или друг повод. В момента поводът е отварянето на Плана за възстановяване и развитие, и излезе това. За съжаление, много подробности не са излезли, тъй като досега има само едно представяне", каза председателят на Асоциацията на топлофикационните дружества в България Кремен Георгиев пред Bulgaria On Air. По думите на Драгомир Цанев от Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект" това не е стратегия, а визия за стратегия.

"И не е стратегия за развитие на енергетиката, а за електроенергийния сектор, което до голяма степен ограничава обхвата и надеждите, които влагаме в този документ. От визия до стратегия периодът може да е много дълъг. Спорно е до каква степен служебното правителство има легитимността да изработва визия за стратегия. Но този акт трябва да се разглежда във връзка с отваряне на Плана за възстановяване и устойчивост. Използваме модели, които не внасят много информация, не осмислят ролята на енергийните спестявания, а задават необходимостта от нови мощности", допълни той.

Според Георгиев въглищните ТЕЦ-ове не могат да съществуват вечно.

"Това никой го не го оспорва. Въпросът е кога е моментът за тяхното затваряне, има ли такъв момент, или трябва да е дълъг период, през който трябва да се променят технологиите. Не може днес да затваряме един ТЕЦ, утре да отваряме АЕЦ. Базова мощност може да се замени само с базова мощност, а не с нещо друго. Към момента няма стабилна технология, която да превърне подобни източници от възобновяеми енергийни в базови. Те в момента съществуват, но не са толкова развити, че да могат да заменят тези мощности, които ще трябва да затворим, ако не предоговорим Плана", обясни той.

И подчерта, че дори 2030 година е къс срок за затварянето им.

"Принципната постановка в тази нова визия е, че България не отстъпва от целите за декарбонизация, а ги преразглежда, което е основа за разговори с комисията, или поне нашето правителство си мисли, че е така. Само че още никой не е чул гледната точка на комисията, която управлява този ресурс и поставя определени цели, които се повишиха. Изглежда много популярна теза да заплатим въглищните централи, тя отговаря и на съответния икономически интерес, само че Европа иска да чуе, че ние ставаме по-енергийно ефективни. Това е принципът, който е заложен в новата стратегическа насока REPowerEU, където си говорим за много сериозно увеличаване на енергийната ефективност", добави Цанев в ефира на Bulgaria ON AIR.

Попитан дали от износител на електроенергия, ще се превърнем във вносител, Кремен Георгиев отговори: "При затваряне на базови мощности - абсолютно сигурно. Скоро и имахме такъв пример, когато трябваше да бъде спрян блок на АЕЦ "Козлодуй". Разбира се, че и тя ще се оскъпи, тъй като произведената електроенергия от въглищни централи е толкова евтина, че може да задържи цените на битовите потребители, да се изнася енергия. Ако тя беше толкова скъпа, ние нямаше да може да я изнесем, защото никой няма да може да я купи."

"България не е изолирана и е част от регионалния пазар, в който има различни играчи с различни стратегии. Дори в представянето на тази стратегическа визия се наблегна на една идея, която е нерационална в дългосрочен план - ние ще помогнем на съседите си да си декарбонизират електроенергийните си, като им осигуряваме мощности в момента, в който те не им стигат. Трябва да се мисли за използване на местни енергийни ресурси. Това го правят и по-големи държави от нас", каза Драгомир Цанев.

Той е категоричен, че много отдавна е трябвало да започне подготовката за трансформацията на регионите, които зависят от производството на въглищната електроенергия.

"А проектът за ВЕЦ по Дунав с всяка изминала година става все по-трудно осъществим, заради климатичните промени и намаляването на потока на равнището на реката. Това е от проектите с най-малка перспектива, има и причина, поради която 50 години не е осъществен", поясни още експертът.