Глад за енергийни одитори, 2 млрд. лева зависят от качествена услуга за енергийни обследвания

Необходими са устойчиви финансови инструменти, не е достатъчно кампанийно отваряне на програми за енергийна ефективност, необходимо е постоянно наличие на такива механизми. Това съобщи инж. Ивайло Алексиев, изпълнителен-директор на Агенцията за устойчиво и енергийно развитие“ (АУЕР) на конференцията „Образование и обучение за енергийна ефективност и ВЕИ във сградите“, организирана от Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект.“

Затова трябва да се работи много в посока на изграждане на капацитет на всички нива, централна и местна администрация и всички участници в инвестиционния процес.

Предизвикателствата са свързани с прехода към чиста енергия, Зелената сделка и Плана „Подготвени за 55“, в които сме поели ангажименти за изпълнение на Директива за енергийна ефективност, Директива за енергийни характеристики на сградите, Директива за енергията от възобновяеми източници. В страната промените са въведени с Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на България до 2030 г., Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г., както и План за възстановяване и устойчивост.

До 2050 г. трябва да обновим 58 млн. кв. метра разгъната застроена площ, а до 2030 г. 22 млн. кв. м. рзп. Това по груби сметки с пример на 8 етажна сграда по 3 апартамента или 2400  кв. метра застроена площ означава над 9000 обновени сгради за периода. А при най-добрите периоди на финансиране по програмата за енергийно обновяване жилищни сгради сме достигали 500 за една година. Данните сочат, че трябва да ускорим темпа на обновяване повече от два пъти, коментира инж. Алексиев. А за съжаление мерките се забавят и стартираме през 2023 г. вместо 2021 година. Тепърва стартират проектите за обновяване, което е огромно предизвикателство за постигане на националната цел.

Източник: АУЕР/ Вече реалните изчисления за необходимото финансиране за енергийно обновяване на жилищните сгради е поне 28% по Национален фонд за декарбонизация, който се разработва от Европейската инвестиционна банка и ще трябва да предлага устойчиви механизми за финансиране в сектора.

Сред основните задачи пред сектора е постоянно обновяване на системата за обучение и учене през целия живот, стимулиране на продължаващата професионална квалификация на всички, проектанти, консултанти, монтажници, инсталатори, работници и ръководен персонал.

Става дума за недостатъчен брой строителни работници и специалисти, липса на обучения, недостатъчен персонал във веригата на доставка.

Като говорим от 2024 г. за сгради с близо до нулево потребление, изолацията и дограмата са задължителен елемент, но безкрайно недостатъчен, каза Алексиев. Трябва да бъдат ангажирани всички видове технологии и ВЕИ, които не са наложени и доказани. Затова са необходими високо обучени кадри, които да проектират и да реализират проектите за енергийна ефективност, обясни още изпълнителният директор на АУЕР.

Два милиарда публични средства зависят от качествена услуга за енергийни обследвания, коментира Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“. В момента няма организирани обучения за енергийни одитори, а има огромна нужда от подобен тип специалисти. Във връзка със сигналите от миналата седмица от парламента за пренасочване на средства за енергийна ефективност по Плана, ние като индустрия, която работи в тази посока, трябва да осигурим възможностите целите да бъдат изпълнени, допълни още Цанев. Енергийната ефективност ще бъде крайъгълен  камък независимо от политиките и ще има отражение върху нашия живот, допълни той.

Висшите учебни заведения активно да се включат в обученията

Законът за енергийна ефективност дава възможност на висшите училища да правят такива обучения като трябва да бъдат акредитирани в определени области, но за съжаление през закона това не може да бъде дадено като задължение на академичната общност, каза инж. Алексиев.

Той увери, че въпреки усилията обаче на АУЕР и лично неговите, явно са недостатъчни и секторът трябва да настоява пред академичната общност да изпълни задълженията си и тя е в дълг към образователната и квалификационна система, свързана с енергийната ефективност.

Извън формалното изискване за вписване в регистъра на агенцията не е пречка всички обучаващи институции, които имат капацитета и знанията да правят модулни курсове по най-различни по- актуални и нови теми. Това би било много ценно за всички, които дълги години работят във сферата за поддържане на тяхната квалификация и умения, каза той.

Не виждам пречка пред висшите учебни заведения, вече е наложително да стигнат до тази тема и да извършват такива обучения, обясни Алексиев.

Необходими са по-бързи, но целенасочени модулни програми

Тази пазарна ниша е видна и болезнено очевидна и през следващите 15-16 месеца ще работим да напипваме подобен тип проблеми и празнини и да даваме насоки за запълването им, каза Драгомир Цанев. Не може да се прави политика  без да има хора за реалното й изпълнение, не може да се прави политика без комуникация и убеждаване на всички заинтересовани страни, смята той. Цанев е координатор на проекта Build up skills България 2030 г., чиито старт е още преди 10 години в сътрудничество с Камара на строителите в България, Национална агенция за професионално образование и обучение и с Агенцията за устойчиво и енергийно развитие.

Неговата цел е създаване на пътна карта за повишаване на квалификацията в строителния сектор за прилагане на решения в областта на енергийната ефективност и ВЕИ. Следващата стъпка нуждите на сектора и глада за кадри да бъдат разпознати при разработване на нуждите за финансиране, смята Цанев.

Равносметка и хоризонт пред проект Build up skills България 2030 г.

Равносметката е въпреки наличието вече на професионални стандарти за обучение и създаването на нови програми в образователната система, които да отговарят на нуждите, все още се къса връзката между университети и професионални гимназии с реалната работна среда. Нужна е още по-усилена работа в режим на сътрудничество, защото въпреки добрите примери все още това се случва на определени места. Няма голям напредък по обвързване на приема в гимназиите с нуждите на бизнеса.

Много е важно да се подобри материалната база, много малко от строителните гимназии инвестират в оборудване, което да представи реално какво се случва в енергийната ефективност. Там, където има макети  на вентилация, климатизация, децата проявяват сериозен интерес, разказва Цанев. Ленти за въздухоплътност децата възприемат с огромен ентусиазъм в игрови режим с процес на демонстрация, допълни той. Една от идеите е създаване на образователни паркове, например поне два в страната могат да концентрират такива решения за енергийна ефективност, където производители да представят свое оборудване и да се позиционират, което ще бъде особено полезно.

Все още има много малко краткосрочни курсове за обучение. Националната квалификационна рамка задължава обученията да са 600-900 часа, но не са работещи за бизнес средата, коментират експертите. Модулните обучения за част от професия също не са достатъчни. Много малко от Центровете за професионално обучение предоставят подобни услуги.

Обучението на работно място вече е регламентирано, което е напредък. Нужни са още информационни кампании сред строителите, обясни предизвикателствата в сектора Цанев.