Скритите пандемии: Вредните навици ще се борят с нов подход за по-добра информираност на хората за превенция и намаляване на риска

Начинът на живот на хората у нас и вредните ни навици са причина да сме сред първенците в световната класация за предотвратима смъртност. Това посочиха водещи български учени по време на събитието Powers Summit, чиято първа част се фокусира върху проблемите на здравеопазването. Политическите сили се обединиха около приоритетите на здравеопазване. „Лудостта е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различен резултат.“ С тази мисъл на Айнщайн председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване доц. д-р Антон Тонев аргументира належащата необходимост от радикални реформи в здравеопазването, без които то няма как да излезе от сегашната дълбока криза.

В дискусионния панел за вредните навици, наречени скритите пандемии в България, бяха обсъдени прекомерната употреба на алкохол, тютюнопушене, затлъстяване и проблемна употреба на дигитални устройства. Всички тези фактори, влияят все повече върху качеството на живота на хората. Това става ясно и от данните на специално разработения доклад „(не?)Победимите пандемии“, създаден от авторитетни специалисти в няколко области. Поставените на фокус приоритети от панела “Скритите пандемии – превенция и намаляване на риска” бяха:

1.     Създаване на работеща стратегия за превенция и борба със затлъстяването.

2.     Оповестяване на разходването на сумите по чл.53 от Закона за здравето и съвместни усилия с представители на научния сектор за по-целенасоченото им разходване с фокус върху подрастващите.

3.     Борба с тютюнопушенето по модерен и измерим начин, вкл. чрез ясно измерими годишни таргети за намаляване на пушачите в България и третиране на цигарите и по-малко вредните алтернативи съобразно степента на вредата.

„Затлъстяването е първото, което виждаме и последното, което лекуваме. То е сериозен, а не просто естетичен проблем, нито въпрос на воля“, обясни по време на форума доц. Теодора Ханджиева-Дърленска, председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания. От данните, цитирани от експерта, става ясно, че 60% от децата в ранна училищна възраст имат наднормено тегло. Ключов фактор за това е начинът на живот на подрастващите, които в немалка част от времето си стоят пред телефоните, а не на площадките за спортове. А в 40% от случаите причините за това наднормено тегло са генетични. Най-често затлъстяването е свързано с последващо развитие на диабет, високо кръвно, сънна апнея, някои ракови диагнози, а фамилното предаване на заболяването не чертае добър здравен хоризонт за младите.

В същото време България се нарежда на 6-то място по прекомерна употреба на алкохол – у нас се консумират около 13 литра чист алкохол на година. И това се прави от хората, на възраст над 15 години. „В страната ни има едва 30% въздържатели, но това означава, че на практика на останалите лица се падат по 19 литра чист алкохол. Или по 200 бутилки вино годишно“, допълва картината проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация.  Последствията от прекомерната употреба на алкохол са драстичен брой диагностицирани с цироза и онкологични заболявания, както и смъртни случаи при катастрофи, причинени от пияни водачи.

Сериозен проблем за обществото ни остава и тютюнопушенето. България е сред челните места по тютюнев дим с 40% пушачи на глава от населението. Страната ни е и на едно от първите места в света по смъртност при болести, свързани с пушенето, сочат здравните доклади, представени и на Powers Summit.

Повече за скритите пандемии и стратегиите за намаляване на рисковите фактори, които ни разболяват можете да прочете в разговора ни с един от авторите на доклада „(не?)Победимите пандемии“, на доц. Милена Георгиева от Института по молекулярна биология към БАН, която е и председател на СТЕАМ & Космически Атлантически Клъстер.

Разговор с  доц. Милена Георгиева от БАН:

Мъдрите стратегии за борба с вредните навици могат да помогнат да превърнем тези пандемии в победими

„Нездравословното хранене, затлъстяването, ниската двигателната активност, прекомерната употреба на алкохол, тютюнопушенето, проблемното използване на дигитални устройства – това са все фактори, които са в нашите ръце. Ако се приложат мъдри стратегии и се намали вредата и рисковете за здравето на хората, то тогава шансът ни да се справим и да превърнем тези пандемии в победими, е много голям“,  обяснява доц. Георгиева. А под мъдри стратегии тя и експертите не разбират въвеждане на забрани и рестрикции, ами поощряване на подходите за намаляване на употребата и повече обяснения за вредите, които хората могат да получат върху здравето си.

„Какво представлява този подход? Например в сферата на храненето  – разпознаването на вредните съставки в храната, различно етикетиране, което да казва коя храна е здравословна и коя - не е. Нужно е изписване на калориите, информационни кампании за това колко е важно храненето““, сподели пред журналистите доц. Георгиева.

В сферата на прекомерната употреба на алкохол пък говорим за познаване на понятия като алкохолна единица, вид на алкохола и вредата за организма. При тютюнопушенето, ако наистина не можем да спрем да пушим стандартните цигари, можем да преминем към новите технологии, които днес вече съществуват. Разработени са и има доказателства, че те са по-малко вредни в сравнение с цигарите. Говорим за едно съвсем съзнателно редуциране на риска с мерки, които налагаме в начина си на живот“, обясни още доц. Георгиева.

Тя припомни, че  България е на една от челните позиции по предотвратима смърт от сърдечно-съдови, нервно дегенеративни и метаболитни заболявания. Дори преждевременно стареене е фактор за нездравословен начин на живот. Тук говорим за фактори като „предотвратима смърт“. Ако ние модифицираме рисковите фактори като прекомерна употреба на алкохол, тютюнопушене и затлъстяване, имаме целия шанс да спрем тази предотвратима смъртност, заяви доц. Георгиева.

Тя избори и основните фактори, които създават рискове пред здравето ни: нездравословното хранене, затлъстяването, липсата на двигателна активност, прекомерната употреба на алкохол, тютюнопушенето, проблемното използване и дори обсебване от дигитални устройства. „Всички тези фактори са в нашите ръце. Те не са нещо, които ни се налагат, така че да не можем да ги променим. Те са модифицируеми, което е ключово. Ако се вземат мъдри стратегии, за да се намали тяхната вреда, да се намали риска за здравето на хората , тогава шансът ни да се справим и да превърнем тези пандемии в победими е много голям“, категоричен бе специалистът.

Тя припомни, че България е на предни места в редица класации по заболявания и преждевременно стареене. „Проблемът наистина е стряскащ. И ако не бъдем чути наистина, това означава, че за държавата не са приоритет здравите хора“, смята доц. Георгиева.

Под мъдри стратегии експертите не разбират забрани и рестрикции, а поощряване на подхода на намаляване на вредата от дадения навик. „Стратегиите, които сме разработили изискват разпознаване на риска за здравето и вземането на изпълними и лесни мерки. Например в сферата на храненето първо е разпознаването на вредните съставки в храната, информирането за това да има различно етикетиране. В ЕК също тече дискусия за това как точно да се етикетират храните и да показват дали са вредни или не. И когато човек види тези данни, то той ще може да вземе решение за своето здравословно съществуване“, обяснява доц. Георгиева.

Важни са и информационни кампании за това колко е ключово е правилното хранене, включително и за бъдещите поколения. В сферата на прекомерната употреба на алкохол пък говорим за познаване на понятия като алкохолна единица, вид на алкохола, вредност за организма. Тук също говорим за кампании и аргументи за това дали има безвредни безалкохолни алтернативи например.

При тютюнопушенето проблемите са сходни. „Ако наистина не можем да спрем да пушим стандартните цигари, то да преминем към техники и технологиите, които днес съществуват, разработени от науката, А и има доказателства, че те са по-малко вредни в сравнение с традиционните цигари. „Говорим за едно съвсем съзнателно редуциране на риска с мерки, които налагаме в начина си на живот“, добави доц. Георгиева.

В представения доклад всички тези фактори са разгледани като взаимосвързани или дори взаимно обуславяващи се. „Всичко, което правим върху тялото си, то се отплаща рано или късно. Дори по начина, по който изглежда човек си личи дали той живее здравословно или не. Това е най-лесния фенотип“, споделя опита си доцентът и дава примери.

Науката говори, че когато родителите са с алкохолна зависимост, децата, дори да не пият в своя индивидуален живот, те имат синдром на алкохолна пристрастеност. И това е доказано с научни доказателства. Храната, която поглъщаме, също дава отзвук на следващите поколения, което е много интересно. Затова казваме, че храната не е носител само на градивни единици, а е носител на наследствена информация.

„При тютюнопушеното пък всички родители, пушещи конвенционални цигари и ги пушат активно, особено бременните жени…Това е сериозен проблем и впоследствие има научни доказателства как родените деца имат хронични алергии, проблеми с белите дробове и метаболитни нарушения. И това е статистиката“, аргументира се доц, Георгиева.

Тя даде и пример с други държави, които имат добър подход към вредните за хората навици. „Нова Зеландия е една от страните, която се слави с висок процент и висока продължителност на живота. Япония също е в предните позиции по този индикатор. И това е свързано с начина на живот. Тук са и някои от средиземноморските страни и някои острови. Така че имаме всички шансове да живеем здравословно, имаме прекрасна държава с прекрасна храна, стига да обърнем внимание и да прилагаме стратегии, които имат смисъл“, обясни още специалистът.