Синдикати, бизнес и политици поискаха опазване на въглищната енергетика и спешно преразглеждане на Плана за възстановяване

Ако се съкратят с 40% вредните емисии до 2026 г. държавата ни ще загуби 4% от БВП-то си, милиарди ще са разходите, а безработицата ще скочи главоломно

Енергетика / България
Георги Велев
736
article picture alt description

Източник: КНСБ.

„Особено важно сега е едно решение за подкрепа от страна на Народното събрание“. С този апел се обърна към депутатите заместник-енергийният министър Еленко Божков, който присъства на дискусия "Всички против минус 40% сега" във връзка със залегналото в Националния план за възстановяване и устойчивост изискване за намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2026 г. спрямо 2019 г. Той припомни, заради високите цени на електроенергията на свободния пазар до момента от БЕХ са превели за компенсации на бизнеса над 5 млрд. лева. Тези средства идват от работата както на ядрената, така и на въглищната енергетика у нас. Затова е важно какво ще се случи ако през 2026 г. намалим с 40% вредните CO2 емисии, както в момента е записано в Националния план за възстановяване и устойчивост.

Още по темата

По груби сметки се е доказло, че ако това бъде факт, то говорим за 8 млн. тона вредни емисии, според данните за 2019 г. Това е приблизително, колкото годишното производство на ТЕЦ „Марица Изток 2“. Същото количество емисии изпускат в атмосферата и двете американски централи, когато работят за доставките на регулирания пазар, стана ясно от думите на Божков. Според него също така просто няма начин да говорим за сезонно или за временно намаляване на работата на въглищните централи у нас. Освен Божков на срещата със синдикати, бизнес и депутати присъства и заместник-енергийният министър Ива Петрова. Служебният ресорен министър Росен Христов е на заседание в Брюксел и поради той не можа да присъства лично.

В момента в Комисията за енергиен преход, която е консултативен орган към Съвета по Европейската зелената сделка на Министерски съвет, има подготвени два доклада, свързани с въглищната енергетика. Основните разлика между двяата доклада е единия се придържа към анагажиментите на ПВУ, а в другия доклад, изготвен на МЕ, са отразени обективно резултатите и моделите за енергийния преход. Именно в доклада на министерството са еднозначни оценките за икономическия ефект за ограничаване на емисиите. „Моята молба е да разгледате в пълнота оценките на комисиите и да искате пълните анализи на документите“, обясни Петрова. Именно Консултативният съвет за Европейската зелена сделка е междинната стъпка, преди доклада да влезе за разглеждане в Министерски съвет и оттам в Народното събрание. Според анализите на експертите ограничаването на вредните емисии с 40% е немислимо до 2026 г., а въглищните централи да работят на сезонен режим на работа е технически недопустимо и икономически нецелесъобразно. Ако бъдат приети подобни промени това ще означава нови 12,5 млрд. евро разходи за страната ни, които трябва да бъдат дадени до 2026 година, сочат данните на експертите. Извън разходите става ясно, че това ще доведе до огромен скок на безработицата и обезлюдяване на редица общини в България.

Освен намаляване на емисиите в ПВУ има записана още либерализация на енергийния пазар за домакинствата и преструктуриране на Българския енергиен холдинг, припомни Петрова. Според нея, на фона на сегашната ситуация е добре да се потърси начин за предоговаряне и преформатиране на целите в Плана в частта за енергетика, „в рамките на възможното“.

Председателят на енергийната комисия в Парламента Делян Добрев пък съзря заплаха за националната сигурност, която е записана в сега одобрения план. Той поиска свикване на Консултативния съвет за национална сигурност, за да се премахнат „два реда“ от ПВУ, които да бъдат обявени за заплаха за националната сигурност. Според него при изпълнение на изискванията за намаляване с 40% на вредните емисии след четири години, това би означавали да намалим с 10 твтч електропроизводството си на енергия. Тогава вече ще настъпи проблем, защото страната ни няма откъде в региона да внася електроенергия, особено през зимните месеци. Ако ги преобразуваме в пари тази загуба на произведена електроенергия, то това са 3,2 млрд. евро по текущите цени на борсата. Тук говорим за спад от 4% на БВП. Говорим за криза, с финансови мащаби, сравними с ковид пандемията или финансовата криза от 2008 г., категоричен бе Добрев. Според изчисленията при затваряне на въглищни мощности безработицата ще скочи с невижданите 30% у нас, а цели общини ще бъдат изтрити от картата.

Кметът на Стара Загора Живко Тодоров също възрази срещу предложеното намаление с 40%, защото това пряко засяга въглищните централи в региона. Анализите на консултантите за териториалните планове за зелен преход сочат съкращаване на 12500 работни места само в област Стара Загора. Това е абсолютно недопустимо, категоричен бе Тодоров.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров изрази задоволство този доклад на МЕ да бъде предложен на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка. Всички политици в залата, НПО сдружения и енергийни и минни експерти се съгласиха с декларацията на КНСБ и ще я предложат за разглеждане в Министерски съвет идния понеделник.

Според Димитров всичко трябва да бъде сложено на масата ясно и открито и да се заяви, че не може повече така. Това е и амбицията на срещата ни да кажем, че така не можем и да кажем как да стане. Иначе ни чакат много загуби за енергийното бъдеще на страната ни, каза той. 

Много хора ни убеждават, че е невъзможно да предоговорим ситуацията около въглищните централи, но ние имаме убедеността и готовността да защитаваме това, което сме написали и очакваме подкрепа, каза Димитров.

Николай Вълканов, председател на Минно-геоложката камара, заяви, че събирането е важно и е в точния момент. В последните 20 години унищожаваме енергетиката и не построяваме нищо, отсече той. И допълни, че никой няма право да унищожава енергетиката на страната, подписвайки някакви документи някъде.  Имаме огромен воден ресурс, който не се използва, посочи той.

Васил Василев от АКБ заяви, че 2022 г. ще излезе рекордна по употреба на въглища. Той попита реторично защо трябва да участваме в това ритуално самоубийство на индустрията ни. 

Депутатът от ГЕРБ Теменужка Петкова заяви, че дискусията е много навременна и е по тема, за която всеки трябва да направи необходимото. Всички вие знаете позицията на ГЕРБ и тя е, че въглищните централи са жизнено важни за енергетиката, нещо повече - те са част от нашата национална сигурност. Смятаме, че преходът към нисковъглеродна икономика трябва да е плавен, да е съобразен със спецификите на съответната държава и да не уврежда икономиката на страната. Но сега се оказва, че преходът нито е плавен, нито отчита спецификите на българската икономика. Ангажиментът, който е поет, не е разумен, не е прецизен, не защитава националния ни интерес, категорична бе Петкова. В изказването си тя визира поетите от правителството на Кирил Петков ангажименти за 40% намаление на вредните емисии до 2026 г. Това, което колегите от ПП са договорили с ЕК е изцяло в противоречие с нашия национален интерес, заяви тя. Трябва да стане ясно кой взе това решение и кой е водил преговорите с ЕК по темата, поиска още депутатът.

На форума присъстват представители на всички политически сили, с изключение на ДБ. Представителят на ПП Радослав Рибарски също заяви, че неговата партия ще подкрепи декларацията на синдикатите. Според него трябва да се търси начин за дерогация на това изискване в ПВУ.

Освен регионът на Стара Загора тежко засегната от зеления преход ще бъде и област Кюстендил, където се намира ТЕЦ „Бобов Дол“. Кристина Лазарова, председател на борда на директорите на централата, както и на платформата Brown to green също присъства на конференцията. В изказването си тя акцентира върху фактът, че е изключително трудно и времеемко да се започне процесът по зеления преход на един въглищен регион. Чрез нашата платформа за последните две години разбрахме, че не е лесно да се преквалифицират хората, нито пък да се прави фотоволтаичен парк. Присъединяването към националната газопреносна мрежа на „Булгаргаз“ също е много труден и бавен процес, сподели тя пред присъстващите.

Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет също настоя, че всички анализи сочат за необходимост от спешни промени в ПВУ в частта му за енергетиката. Това е записано и в резолюция на ИСС от началото на декември тази година. Целта е ПВУ да се съобрази с новите геополитически проблеми, застигнали Европа. „Предлагаме Народното събрание да задължи правителството да започне преговори с ЕК за промяна на Плана за възстановяване сега. Това е консенсусът, който са постигнали членовете на ИСС. Оттам са приеле и документ за дългосрочната перспектива – важно е страната ни да има стратегическа рамка за енергетиката с визия до 2030 и до 2050 г. Енергийните експерти и синдикатите също поиска спешното създаване на нова енергийна стратегия на България, на базата на която ще можем да търсим и предоговаряне на ПВУ с Брюксел.

Електропотреблението в страната ни в следващите години ще бъде в посока на увеличаване, колкото и да си говорим за предприемане на мерки за енергийна ефективност. Да, уредите ни вече са много по енергийно ефективни, но са три пъти повече спрямо преди, заяви на дискусията Ангелин Цачев, изпълнителен директор на ЕСО. От дружеството също подкрепят декларацията, защото е технически невъзможно ТЕЦ-овете да се пускат през зимата, а през другите три сезона да са само студен резерв. Държавата да предприеме и незабавни мерки за изграждане на нови базови беземисионни мощности, както и строеж на системи за съхранение на енергия, категоричен бе Цачев. По думите му период от 16 г в енергетиката е „на практика утре“, защото въвеждането в експлоатация на мощности, на нови централи, на нова мрежа не е лесна и бърза задача. Още след празниците трябва да има срещи по тези въпроси и да се гарантира енергийното развитие на страната ни. Да се утвърждаване като енергиен лидер и да опазим нашата национална сигурност, заяви още Цачев. Важно е всички партии и организации да гледат заедно в една посока – енергетиката трябва да бъде сложена на „надполитическо ниво“ – това е в основата на цялата държава, припомни директорът на ЕСО.

Подготвената декларацията бе подкрепена от всички присъствали политически партии, общини и синдикати.

Можете да видите декларацията на прикачен файл.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща