Какви са приоритетите на проектоправителството на проф. Николай Габровски?

Кандидатът за министър-председател проф. Николай Габровски предложи днес структурата и състава на кабинета с мандата на ГЕРБ. Предстои президентът Румен Радев да го придвижи към деловодството на Народното събрание, където депутатите да го гласуват още тази седмица.

Засега против са се обявили парламентарните групи на "Продължаваме промяната", "Демократична България", "Възраждане" и "БСП за България". След изключването на Явор Божанков от редиците на социалистите, четирите парламентарни групи разполагат със 124 депутати. От "Български възход" изразиха готовност за диалог, а от ДПС ще решават във вторник.

Николай Габровски предлага правителство от 7 жени и 14 мъже, като вицепремиери са Малина Крумова, Миглена Тачева и Меглена Плугчиева. Впечатление прави и това, че бившият шеф на "Булгаргаз" Николай Павлов, сменен от правителството на ПП, поема енергетиката, а военният министър на ПП Драгомир Заков сега е кандидат за външен.

Самият Николай Габровски вече съобщи, че първата му задача е да върне добрия тон за разговори между всички политически сили, а по време на консултациите с парламентарно представените партии той заяви и готовност са търсене на конституционно мнозинство за провеждане на правосъдна реформа. Габровски отстоява и евроатлантическия път на България - диверсификация на енергийните ресурси, влизане в Шенген и еврозоната. 

Вижте всички основни приоритети на проектоправителството, разпространени от екипа на Николай Габровски:

Съставяне на редовно правителство с цел бързо преодоляване на разделението в обществото, възстановяване на диалога между партиите и институциите, прекратяване на политическата криза;
Провеждане на правосъдна реформа и ефективно противодействие на корупцията;
Въвеждането на бързи и ефективни антикризисни мерки, които да преодолеят предизвикателствата на икономическата криза, инфлацията и спада на икономическия растеж, включително постигане на фискална устойчивост;
Ясна европейска и евроатлантическа насоченост на външната политика и на политиката за сигурност и отбрана;
Провеждане на ключови реформи, включително чрез Плана за възстановяване и устойчивост;
Полагане на активни политически и дипломатически усилия за приемане на България в Шенгенското пространство;
Мобилизиране и подготовка на бизнеса, банковия сектор и гражданите за присъединяване на България към Еврозоната през 2024 година;
Постигане на енергийна независимост, включително чрез продължаване на усилията за осигуряване на реална диверсификация на източниците на доставка;
Реализирането на целенасочени публични инвестиции в ключови сектори за цялото общество, каквито са образованието, здравеопазването, социалната защита;
България трябва да излезе час по-скоро от безвремието и спиралата от избори.