МИР обявява днес за обществено обсъждане мярката за ВЕИ и локално съхранение на енергия за 200 млн. лв.

Четвъртата процедура от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) за „ВЕИ и батерии за локално съхранение на енергия“, изпълнявана от МИР, ще бъде обявена за обществено обсъждане в понеделник. Бюджетът й е 200 млн. лв. Това заяви началникът на кабинета на министъра на иновациите и растежа Красимир Якимов в петото издание на предаването „Пари има: Говори министерството на иновациите и растежа“ в радиоверига „Фокус“.

Якимов посочи, че мярката е за изграждане на фотоволтаична система – т.нар. соларни панели, а самата енергия ще се произвежда единствено и само за собствена употреба, без да може да се препродава. 50% от инвестицията ще се финансира през Плана, като по тази процедура ще могат да кандидатстват освен микро-, малки и средни предприятия и такива със заети до 499 лица или с до 1 500.

„По линия на МИР до края на годината по Плана към малките и средни предприятия ще бъдат обявени общо четири процедури за 600 млн. лв. Две от тях – „Технологична модернизация“ и „ИКТ решения и киберсигурност“, са вече отворени. По първата процедура отворена по ПВУ в България за Технологична модернизация се очаква около Коледа вече да се обявят и списъците на всички фирми, които ще получат финансиране“, подчерта той.

По думите му до 19 декември продължава и кандидатстването по втората отворена процедура от ПВУ за „ИКТ решения и киберсигурност“. „8 дни преди края на втората мярка са подадени над 5000 проектни предложения за близо 100 млн. лв.“, каза той. Бюджетът на процедурата е 30,6 млн. лв. По нея фирми могат да получат финансиране за изработка на онлайн магазини, сайтове, мобилни приложения, киберсигурност и др.

Красимир Якимов изтъкна, че след приключилото на 2 декември обществено обсъждане по третата процедура от ПВУ – за развойни дейности и интелектуална собственост се очаква и нейното стартиране. Мярката е с бюджет близо 120 млн. лв. и е насочена към компании, които са кандидатствали по европейските програми „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“, но не са получили финансиране. „Знакът на ЕК гарантира високото качество на проектните им идеи и потенциала им да бъдат разработени иновативни продукти и услуги с висока добавена стойност за българската икономика и общество. Призоваваме компаниите да кандидатстват за печат за качество на европейско ниво, тъй като предстоят още процедури, по които те ще могат да участват“, каза той.

Якимов посочи още, че за рекордно кратък срок са одобрени и двете нови европрограми по линия на МИР, на обща стойност над 5 млрд. лв. „Това е новата програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) с бюджет 3 млрд. лв. – изпратена на 16 август и одобрена на 3 октомври. Изцяло новата за България Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ) с бюджет от 2,14 млрд. лв., която бе изпратена на 26 октомври и одобрена на 5 декември. Програмата е изключително важна за насърчаване на сътрудничество между наука и бизнес“, подчерта той.

Началникът на кабинета съобщи, че е подписано вече и споразумението с Европейския инвестиционен фонд. По него е осигурен нов ресурс от 360 млн. лв., под формата на дялови инструменти, с който ще се подкрепят родните предприемачи. Предстои документа да бъде ратифицирани от Народното събрание. Финансовите инструменти по НПВУ ще бъдат на разположение на бизнеса в началото на следващата година. Договорът с ЕИФ е част от задълженията ни и за второто плащане по Плана, подчерта Якимов.

Относно ББР той изтъкна, че резултатите на досегашното управление са били катастрофални. „При предвидени 342 млн. лв. на година ресурс за кредити за малки и средни предприятия, те е трябвало да дават по 4 кредита на ден, а са давали по 4 кредита, на месец. Средният кредит, който са давали, е 350 хил. лв. – в пъти под допустимия лимит от 5 млн. лв., заяви Якимов. Той обясни, че при над 300 хиляди малки и средни предприятия, регистрирани в България, банката е давала кредити на незначителна част от тях, под 1 % от всички, което допълва аргументите за негативната оценка на министър Пулев, като принципал. Той потвърди, че фокусът на ББР остават малките и средни предприятия. „В момента се разработват нови инструменти за подкрепа на българските предприятия в структуроопределящи сектори, както и за компенсиране на регионалните дисбаланси“, каза той и допълни, че ББР вече е установила отлично партньорство с Фондовата борса за набиране на прозрачно финансиране.

Якимов коментира и преминаването от едностепенна форма на управление – управителен съвет – в двустепенна – управителен и надзорен съвети във „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД. По думите му това е поредна стъпка в процеса на въвеждането на чисти и прозрачни политики във Фонда на фондовете. „Така ще се постигне по-добър контрол върху вземането на решенията, повече прозрачност и пълна публичност на работата на Фонда, аргументира решението той. Това е важно, защото Фондът управлява значителен ресурс на българския данъкоплатец и на европейските ни партньори. През новия програмен период – до 2027 г., ресурсът на дружеството е с източник – програмите, управлявани от МИР, като ресурсът ще е над 1,2 млрд. лв.