Кирил Темелков: Отмяната на Програмата за освобождаване на природен газ е сериозно политическо решение, което може да има трайни последствия

Държавен монопол в сектора природен газ е в противоречие с европейската политика и законодателство, смята енергийният експерт

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
908
article picture alt description

Източник: Bloomberg TV България, архив.

Възможният негативен  ефект от отмяната на Програмата за освобождаване на газ е поставяне на Булгаргаз в риск от технически фалит, ако не се премине към пълна либерализация на пазара. Това е само един от трите минуса, които очаква енергийният експерт Кирил Темелков. В интервюто си за Dir.bg и 3е-news.net той споделя, че все още има възможност за адекватно решение. В допълнение експертът коментира и необходимостта от мярката „таван на цената на газа“ предвид на потенциалните възможни манипулации на борсовите цени по различни причини.

Господин Темелков, на заседанието на комисията по енергетика към Народното събрание стана ясно, че предстои замразяване на Програмата за освобождаване на газ за две години. Съществува обаче възможност и за пълното й спиране с обещание за някакъв друг механизъм.

Крайно обезпокояваща за бизнеса е не само предложената промяна за пълна отмяна на Програмата за освобождаване на природен газ, но и начинът, по който се проведе самата дискусия по темата. Ако изобщо може да се каже, че беше допусната такава дискусия. Всъщност обществено обсъждане по темата лисваше изцяло. Мнението на бизнес организациите нито беше потърсено, нито бяха отчетени изразените възражения и съображения от тези организации до компетентните държавни институции. Начина, по който бяха докладвани предложените изменения в закона, показа пълно неразбиране на държавните органи от смисъла и значението на тази Програма. Тя се представяше като вреда за обществото и в полза за отделни търговски компании. Това далеч не е така.

Да, имаше известни дефекти при внедряването на Програмата, които бяха констатирани по време на нейното изпълнение. Вместо усилията да се насочат към отстраняване на тези недостатъци и развитието на пазарните отношения, виждаме твърдо намерение на държавните институции да елиминират този инструмент напълно, поне за следващите две години. В резултат на това може да има много негативни последствия за страната ни в три направления.

Първо, индустриалните потребители на природен газ в близко бъдеще най-вероятно ще бъдат трайно лишени от възможността да получават природен газ при по-ниските цени спрямо спотовите нива в Европа и региона. В момента цените на получавания от тях природен газ са с около 30% по-ниски от тези на спотовите пазари. Това конкурентно предимство ще изчезне веднага, след като се промени Наредбата за формиране на цените на Обществения доставчик. Налага се тя да бъде променена, защото за всички е ясно, че при определяне на цената на газа за регулирания пазар, КЕВР включва в калкулациите си и продажбите на Булгаргаз на свободния пазар. След което, Булгаргаз ползва определената от КЕВР цена за регулирания пазар като ценообразуващ фактор в договорите с клиентите от свободния пазар. Т.е. имаме скрито регулиране на цената на газа върху целия газов пазар, което не може да продължи дълго. Има европейски органи и институции осъществяващи мониторинг на пазарните отношения, които съм убеден ще реагират много скоро с искане за такава промяна. Програмата, която сега се отменя, е инструмента въведен по настояване на тези институции като компромисна мярка, за да не се изискват по-драстични промени в пазарни отношения в националния ни пазар. С настоящата отмяна провокираме тези институции да се активизират и изискат цялостна промяна на начина на регулация в сектора. Обявеното намерение от държавата за въвеждането на друг заместващ механизъм е само празно обещание с цел отлагане на недоволството. Дори не е споделена идея какво може да представлява този заместващ механизъм. Вероятно, защото все още не е формирана такава идея. За съжаление, този сценарии ще доведе до голямо и трайно намаление на конкурентоспособността на голяма част от българската индустрия. 

Вторият негативен ефект от отмяната на Програмата е възможното поставяне на Булгаргаз в риск от технически фалит, ако не се премине към пълна либерализация на пазара. Рискът всъщност идва от вече споменатите обстоятелства, че Булгаргаз няма да може да получава ценовите предимства за свободния пазар при евентуална промяна на Наредбата за ценообразуването му. Вследствие на това, той ще загуби значителна част от продажбите си на свободния пазар. Ще остане като монополист на регулираният пазар. Не е отчетен обаче факта, че Булгаргаз ще търпи значителни ежемесечни загуби от опериране единствено на регулирания пазар, защото потреблението на тези клиенти е крайно непредвидимо и неравномерно. Тези значителни дневни дисбаланси не могат ефективно да се покрият от използването на газохранилището в Чирен, а се налага да се търгуват на спотовия пазар, където цената е значително различна от регулираната вече. Това ще акумулира големи загуби за предприятието и ще го води към технически фалит. Освен ако не бъде субсидирано от държавата, за което обаче има забрана по отношение на този вид оператори на европейските пазари. Този риск изобщо не се предвижда от нашите законодатели при вземането на решението за прекратяване на Програмата. Явно намерението е да се държи целия българския газов пазар под контрола на държавата с всякакви възможни средства, но не и да се осигуряват условия за свободна и лоялна конкуренция.

Именно от тук идва и третия негативен ефект. А той касае имиджа на страната ни пред европейските партньори и инвеститорите. Държавен монопол в сектора природен газ е в противоречие с Европейската политика и законодателство. Инвеститори избягват да работят в държави с установен държавен монопол в енергетиката, поради завишения политически риск.

Както виждате, решението за отмяната на Програмата за освобождаване на природен газ е сериозно политическо решение, което може да има трайни последствия. В момента няма управляваща политическа коалиция, поради което ще се окаже, че никой няма да носи политическата отговорност от това решение. Последствията обаче ще бъдат негативни за цялото ни общество в социален и икономически аспект.

Това ни кара да бъдем притеснени от вземането на такова решение. От страна на Българска газова асоциация бяхме направили много ясно и мотивирано предложение до всички държавни институции как точно може да се измени Програмата, без да има тези негативни последствия. Предложението ни включваше промяна само на 5-6 думи в две разпоредби на Закона за енергетика, което би елиминирало дефектите в Програмата и запазило нейните значителни предимства за сектора. За съжаление обаче липсва всякаква чуваемост и комуникативност в държавните институции в момента.

Не искам да си мисля, че може да има други по-користни причини за такова поведение. Надявам се, единствено неразбирането на смисъла и последствията да е причината за предложението на такава отмяна.

Оставаме все пак с надежда, че нещата може да бъдат променени до вземане на окончателното решение. Ако не сега, то поне след формиране на управляваща коалиция в парламента.

Изненада ли ви това предложение за решение ?

Честно казано, очаквах да се пристъпи към изменение на Програмата. Както вече споменах, Програмата има дефекти, които беше редно да се отстранят и за тях определено се изискваха законодателни промени. Но предложението за цялостно прекратяване на действието й за следващите 2 години считам за недалновидно. Оптимист съм по природа и вярвам, че нещата ще се променят в правилната посока. Надявам се, да не се налага да го правим под натиска на Европейските институции, както беше по времето на приемане на Програмата. По-добре е да бъде чрез национален диалог между заинтересованите страни. Имам съмнението, че ако не успеем с диалога, Европейските институции вече ще изискат по-фундаментални промени в законодателството ни, и няма да разглеждат вече Програмата като допустима алтернатива.

Това означава ли, че отмяната на Програмата спира либерализацията на газовия пазар в България ?

С убеденост мога да кажа, че е точно така. Причината за въвеждането на Програмата е именно господстващото положение на Булгаргаз на националния ни пазар. А не както грешно се посочва от някои държавни представители като причина дългосрочния ни договор с Газпром, който вече е прекратен. Трябва да се знае, че господстващото положение на Булгаргаз се дължи на различни форми на държавната му подкрепа. Това включва: съдействие за сключване на изгодни дългосрочни договори, заради различни политически споразумения; преференциално финансиране от държавни институции; подкрепа при участие в международни проекти и т.н. Компаниите от газовия бранш, не са против тази подкрепа. Но не може да приемат факта, че тя се използва не само за ползи на бизнеса и обществото, а за налагане на държавен контрол през господстващата позиция на Булгаргаз.

За последните 2-3 години, чрез въведената Програма за освобождаване на газ, ликвидността на газовия пазар се повиши значително. Много нови доставчици се включиха в предлагането на газ към крайни потребители в страната. Част от тях са големи международни компании. Това повиши свободата на избор и начина на мислене на пазарните участници. Започна да се оформя реален пазар на природен газ и право на избор на потребителя. Вече не само цената на газа е единствения фактор за избор на доставчик, а и други условия по изпълнението на доставката, които да са съобразени със спецификата на потреблението му. Чрез Програмата, търговците успяваха да предлагат на клиентите в страната ценовите равнища на Обществения доставчик, съчетани със съвременен подход по управлението на потребностите на клиента.

С недалновидната отмяна на Програмата, всичко това ще приключи много бързо, още от началото на 2023 г.

След време, когато се наложи на потребителите отново да търсят алтернативата на търговците, заради променени пазарни обстоятелства, процеса на либерализация ще започне отново. Но всеки един преходен период  в обществения сектор върви с преживяване на грешките на прехода. Те винаги са в негатив на обществото. Колкото повече пъти ни се налага да го преживяваме прехода към либерализация, толкова повече грешки ще трябва да плати обществото ни.  

Как ще продължи, според вас да се развива газовия пазар в България, предвид сериозната подкрепа, която получава „Булгаргаз“  в лицето на обществен доставчик, но опериращ като търговец ?

Смесването на тези две функции в Булгаргаз винаги е водило до проблеми в развитието на пазарните отношения в газовия сектор. Няма как да имаме свободна и честна конкуренция, когато държавата явно подкрепя един от всички пазарни участници и той в същото време се явява като конкурент на останалите в един „свободен“ пазар.

Има възможност да се ограничи дейността на Булгаргаз само до функцията му на Обществен доставчик без негативни последствия от това, но за целта е необходимо отново да се въведе механизъм или правила, подобни на Програмата за освобождаване на природен газ. Не виждам обаче да има желание за работа в тази насока. Много по-лесно и „сладко“ е да се упражнява контрол върху пазара, чрез налагането на монополно влияние на държавно дружество. Или поне докато е възможно това.

Видно от действията, намерението на държавата е да задържи това състояние на пазара и да затвърди господството на Булгаргаз. Това определено води до различни рискове и непредвидимост на пазара, а именно: 1) Очаква се да започне нова дискусия за либерализацията на сектора, респективно нови промени в структурата и правилата на пазара. Предполагам, че очертаващото се положение няма да се толерира дълго от Европейските институции; 2) Пазарното предимство на Булгаргаз в момента се крепи единствено на дългосрочния договор с Азербайджанската компания и множеството крайни клиенти на Булгаргаз в страната. Евентуално желание на Азербайджанската страна за предоговаряне на условията, би поставило Булгаргаз в условия на трудна ценова конкуренция с останалите участници и вероятно загуба на клиенти. При такава ситуация, предвид условията на договорите на Булгаргаз е възможно крайните клиенти да се наложи да закупуват газ над пазарните нива. Имахме подобна ситуация през 2019 г. и тогава само условията на споразумението на Европейската Комисия с Газпром дадоха възможност на Булгаргаз да компенсира клиентите си за вече приключени периоди с доставен по-скъп газ. Сега вече няма такова споразумение и риска е основно за клиентите. 3) Булгаргаз по политически причини няма договор с Газпром, но последния продължава да извършва значителни доставки в балканския регион. Евентуални необичайни действия на Газпром по отношение доставките в региона може да постави Булгаргаз и неговите клиенти в доста сложна ситуация.

От всичко това може да направим извода, че всички участници на пазара, включително Булгаргаз и неговите клиенти, са заинтересовани да има достатъчна ликвидност и либерализация на газовия пазар в България. Очакваме и държавниците да оценят това и да вземат адекватни мерки за осигуряването му.

Има още едно решение, което заедно със спиране на Програмата за освобождаване на газ изглежда доста болезнено – изземване на приходите на енергийните компании и задължителна вноска във ФСЕС. Как ще се отрази това на бизнеса на газовите дружества в България ?

Засега не съм констатирал да има индикации за налагане на такива ограничения по отношение на търговците на природен газ. Румънската държава преди време наложи такива мерки в търговията с природен газ и се видя, че няма никакъв положителен ефект върху пазара на газ. Борсовите цени на газа в Румъния продължават да бъдат по-високи от тези в България и Гърция, където няма такива мерки. Дори се наблюдава негативната тенденция за изкуствено намаляване на декларираните печалби от сделките в Румъния. Това показва, че мерките по отношение на търговските компании не водят до очаквания резултат.

По отношение на производителите на енергия, нещата стоят доста по-комплицирано. Въвеждането на мерки в тази област трябва определено да се премисли доста задълбочено, преди да се приложи. От една страна, високите норми на печалба се плащат основно от националните и европейските крайни потребители на енергия. От друга страна обаче, инвеститорите са поели определен пазарен риск, за който следва да бъде обезщетени с полагаемите доходи от това. Те не трябва да се чувстват ощетени от инвестицията им в една държава-членка повече, отколкото в друга. Поради това, солидарните и добре преценени действия на държавите-членки са от съществена важност в случая. 

С цел овладяване на високите цени на газа Европейската комисия предлага съвместни покупки на природен газ и таван на цената на газа по индекса TTF за месец напред. Как ще се отразят те на политиката на Европа като цяло ?

Темата с тавана на цените на газа също е доста сложна за решаване. Ако трябва да покажем различните аспекти на въздействия и на възможности от тази мярка, определено ще изпаднем в многословие. Най-общо, аз лично считам за необходима подобна мярка, предвид на потенциалните възможни манипулации на борсовите цени по различни причини – геополитически, непазарни поведения на съществени участници, неадекватна приложимост на едни борсови цени спрямо някои регионални пазари и т.н. Мярката според мен не трябва да бъде еднократен акт, а методология за определяне на таван на цените за определен времеви период, при определени обстоятелства. Считам дори, че това може да бъде перманентна, а не временна мярка, когато е в този вид. При нормални пазарни ситуации, мярката просто няма да се налага да се прилага, но не пречи да бъде действаща.

Що се касае до идеята за съвместните покупки на газ, според мен това ще си остане едно добро намерение, в което ще бъдат вложени доста ресурси, за да се установи в крайна сметка, че няма как да се постигне в предложения вид. Основна причина – в продължение на близо 20 г. Европейския съюз развиваше законодателство и енергийна политика, която е несъвместима с подобен подход.

Има обаче друга възможност, която потенциално е възможно да се развие на базата на тази първоначална идея. Това е създаването на регионални международни борси за втечнен природен газ. Моето виждане е, че именно такива липсват на практика и те могат да доведат дори до улесняване прилагането на методология за таван на цените на газа в отделните европейски пазари.  Никоя от международно признатите борси (TTF, JKM, HH, ZTP и т.н.) не отразяват достатъчно адекватно реалните цени на LNG пазара.

Със същия европейски регламент се предвижда и възлагането на ACER да извършва бенчмарк на пазара на LNG. Според мен това е практически неосъществимо, или по-точно, по обективни причини не може да бъде достатъчно надеждно и своевременно извършено, за да има практическо приложение.

В обобщение, добре е да се работи и мисли в тази посока, защото определено се доказа, че има слабости на пазара, които трябва да се коригират. Лошото е, че няма достатъчно време, за да се намерят най-добрите средства за целта, а ще се наложи да се избират най-бързо приложимите.

А какво ще бъде отражението им на българските участници на газовия пазар ?

Общите решения и политики на европейския съюз рано или късно резултират и в България. Всичко, което коментираме като позитиви или негативи на европейската политика, имат пряко отношение и на нашия пазар. Често давам като пример следния факт: когато Газпром спря изцяло доставките за България през м. април тази година, нямаше никаква ценова промяна на пазара и клиентите си получаваха пълните количества газ при същите цени. Когато след време Газпром намалиха доставките за Германия, котировките на TTF борсата скочиха, а заедно с тях и цените в България. В същото време, цените на LNG доставките не се промениха толкова, колкото се повишиха котировките на TTF борсата.

Именно заради това смятам, че допълнителни мерки на пазара на газ са необходими, но трябва да бъдат добре премислени и балансирани. 

Господин Темелков, какво е по-лесно, въвеждането на ограничения или системата на отмяната им след период от година или две ?

Не подкрепям налагането на ограничения, защото често водят до непланирани изкривявания. Привърженик съм на развитието на регулацията така, че да дава стимули на пазарните участници да работят в интерес на обществото. Безспорно, много по-лесно и бързо е да се въвеждат ограничения, и заради това държавните институции често прибягват до тях.  Но те винаги имат временен характер и много често са със спорен краен ефект. Колкото по-добре развита и структурирана е една регулация, толкова по-рядко се налага да се вземат решения за налагане на временни ограничения или извънредни мерки. Надявам се да изберем именно посока към такъв тип регулации на пазара.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща