Гражданите може да финансират общините за ВЕИ и да генерират печалба, показват пилотни проекти

Гражданите може да финансират общините за реализирането на проекти за възобновяема енергия и да генерират печалба показват пилотни проекти в Бургас, Добрич и София. Това стана ясно  Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект по време на панел "Енергийният преход и енергийната бедност- новите предизвикателства" в рамките на XVI Национална конференция на Асоциацията на българските енергийни агенции "Енергийна ефективност и ВЕИ".

Те са пример за споделено използване на енергия, което реално би могло да изпълнява ролята на кооператив макар и неофициално. 

Споделяне на енергията между предприятия в логистично-индустриална зона в Бургас

Всъщност всеки от гражданите би могъл да се включва в такива свободни проекти и инициативи. Първият пример е от Бургас и логистично-индустриален парк, където интересното е, че има пречиствателна станция за отпадни води с анаеробна инсталация и се явява балансираща мощност. Вече има инсталирани фотоволтаични инсталации, използване на геотермална енергия. Само няколко компании са предоставили подробна информация за инсталирания капацитет и профилите на натоварване.

При първи сценарии, който е разработен от ЕнЕфект, разглежда индивидуалните решения, което се случва в момента. Недостатъците обаче са, че така се покрива нисък процент от реалното потребление, висок дял на енергията към мрежата, все още има много такси, не е подходящ вариант за всички (голям потребител-малък покрив и обратно). Вторият сценарий е все пак установяване на сътрудничество в индустриалната зона. Предимствата са по-висок процент от произведената енергия се използва на място, намалят се допълнителни такси, постига се постоянна цена на електроенергията за дълъг период от време. Недостатъците са, че законодателството все още не подкрепя енергийните кооперативи. Изисква се водещ партньор, необходими са допълнителни разходи за проектиране и строителство, необходимо е да има балансьор на натоварването.

Сценарий три е най-ефективен, а той включва  сътрудничество в рамките на индустриалната зона и връзка с анаеробната инсталация като предимствата са почти пълно използване на произведената енергия на място, постоянна цена на енергията за дълъг период от време, по-добро балансиране през инсталацията, още по-ниски такси, но липсата на законодателство, което подкрепя кооперативите все още е пречка и разходите за проектиране и строителство.

Това създава стабилна цена на енергията за 10 години. Но всъщност предизвикателството е, че общината търси 50 000 лева, за да инвестира в проектни проучвания, за да убеди потенциални инвеститори, граждани да финансират идеята, каза Цанев. За него общината ще успее да намери подход да случи това, защото винаги е била иновативна и активна за изпълняване на различни инициативи.

Крайната цена в трети сценарий е 287 лв/MWh (годишно поскъпване от 1,4% за първите 10 години). Постигнатите ценови нива са конкурентни на текущите цени на електроенергията. Други изводи и препоръки са, че на този етап решаваща е водещата роля на общината, инициатора на сътрудничеството, около който може да се обединят различните актьори. Всъщност все още липсват готови за прилагане  договорно- правни модели за сътрудничество. Ефективността на инвестициите може да бъде значително  увеличена чрез внедряване на "умни решения". Възможността за балансиране на товарите чрез анаеробна инсталация позволява максимално оползотворяване на произведената енергия на място.

Възможност за инвестиция заедно с общината във фотоволтаична инсталация

Добрич е първата община, която въведе преди 10 години ЕСКО принцип, възвръщане на инвестицията за енергийна ефективност и обновяване след реализиране на мерките чрез енергийни спестявания. Но с качество на обновяване се стигна с компромисни мерки с климатици на фасадите, ремонти в различно време, коментира Драгомир Цанев от ЕнЕфект. 

Става дума за пилотен проект в общината в Добрич. В момента има възможност за проследяване на енергийната консумация на всеки час, необходим е ремонт на покрива, но липсва общинска сграда с различен профил в близост за отдаване на огромното генерирано количество енергия. Всъщност голяма част от сградите, така и тук има лошо състояние на електрическата инсталация на сградата. При стандартния сценарий при 60 kWp произведена енергия 39% от общата консумация се покрива от фотоволтаичната инсталация. В този случай 69% от генерираната енергия се използва в сградата. Може да се избере изграждане на батерия за съхранение на енергията, но батериите могат да намалят потребената енергия от мрежата до 5%. Срокът за възвръщане на инвестицията е 3,7 г. при 4,2 г. с батерии. При 90 kWp се очаква 46% от  общата консумация да се покрие от фотоволтаичната инсталация и 53% от генерираната енергия от фотоволтаичната инсталация се използва в сградата. Батериите в този случай могат да намалят потребената енергия до цели 13%, което също не ги определя като добър вариант, каза Цанев. Срокът на откупуване на инвестицията е 4,1 години.

При втори сценарий, ако се сформира енергиен кооператив, но с цел споделяне на инвестицията и печалба при 60 kWp произведена енергия, ЕнЕфект са разработили модел на разпределени на инвестицията - община/частен инвеститор  58% към 42%. По първоначалните оценки това би осигурило 65 дивидент за инвеститора, 25% печалба за частните инвеститори за 10 години и срок за откупуване на инвестицията от общината за 10 години. при произведена енергия 90 кWp разпределението на най-доброто съотношение на инвестицията между община и частен инвеститор е 38% на 62% като тогава инвеститорът ще получава 7% дивидент и 32% печалба за 10 години. Откупуването на инвестицията е за 2,3 години. 

Такъв вид проекти може да се мултиплицират и да реализират печалба за инвеститори в различни общини в страната. Все още е трудно да намерят частни инвеститори заради все още по-ниска информираност за ползите, а това може да са дори граждани (частни лица), всъщност необходимата сума може да е по-малко от 50 000 лева например, при което дори получаваш печалба и възвръщаемост вместо да ги държиш в банка. Това коментира пред 3eNews Драгомир Цанев ползите от подобни проекти за споделено произвеждане на енергията и в някаква степен енергийни кооперативи макар официално да не се водят такива. 

Училище отдава енергия на детска градина и печели от продажба на енергия в София

Проектът със София реално се оказва най-труден заради проблем със събирането на данни от Столична община. Все пак с инициативата на общината по проект за заснемане на 860 общински сгради все пак има налична информация за производството и потреблението на енергия. Направен и списък на 38 сгради с потенциал като анализ на ЕнЕфект ги свежда до 12, а общината избира 140 СУ Иван Богров. Училището няма потребление лятото, има басейн, който не се ползва през лятото, което не е ефективно, има детска градина в близост, покривът е топло и хидро изолиран. Училището покрива своите нужди и останалото се продава. Анализът показва, че училището ще произвежда изключително много енергия, която може да продава. Не само това може да генерира ползи за детската градина в близост като осигурява по кабел без разходи за използването на мрежата. Дори в този случай училището има достатъчно енергия, за да отдаде на обекти близост както е конкретния случай. Реализацията на този проект също би могъл да се възприеме като участие в общност. Целта на енергийните кооперативи и общности е именно създаване на ефект за по-голяма група общности, но с тази разлика че при енергийните общности печалбата не би трябвало да е цел. Разбирането на енергийни общности е подпомагане на уязвими групи и споделяне на енергия между участниците.