EMI: Мерки за подкрепа към небитовите потребители трябва да се фокусират само върху нуждаещите се предприятия

Институт за енергиен мениджмънт

Настоящата енергийна криза започва като шок в цената на природния газ. С икономическото възстановяване през 2021 г. глобалното търсене на суровината се връща до нивата отпреди пандемията и изпреварва ръста в предлагането ѝ. През 2022 г. вносът на природен газ за Европейския съюз е сериозно засегнат от последиците от войната в Украйна, а именно – рязко намаляване на доставките на руски тръбопроводен газ. Тъй като редица страни в ЕС разчитат в голяма степен на природния газ при производството на електрическа енергия, високите му цени се трансформират и във високи цени на едро на електрическата енергия.

В резултат на повишаващите се цени правителствата в Европа въвеждат различни мерки за смекчаване на негативните последици от тях. От началото на енергийната криза през септември 2021 г. до октомври 2022 г. публични средства в размер на 674 млрд. евро са предвидени и разпределени, за да предпазят потребителите от нарастващите разходи за енергия[1]:

- 573 млрд. евро в ЕС, от които 264 млрд. евро са заделени само от Германия;
- 97 млрд. евро във Великобритания, след обратен завой от правителството, което намали периода на замразяване на цените на енергията от 2 години на 6 месеца;
- 4,6 млрд. евро в Норвегия.

Към юли 2022 г. 58% от европейските пазари на електроенергия са въвели мерки за компенсиране на негативните ефекти от ръста на енергийните цени (от 33 изследвани пазара). Първите страни, които правят това, са Италия и Испания, започвайки от юли 2021 г., последвани от Гърция през септември 2021 г., а в България се въвеждат от октомври 2021 г.

Според Международния валутен фонд[2] в идеалния случай подкрепата следва да бъде под формата на временна помощ за осигуряване на ликвидност и да бъде обвързана с хеджиране на рисковете, предизвикани от експозиция към ръст на енергийните цени в бъдеще и, когато е възможно, с повишаване на енергийната ефективност и намаляване на емисиите на парникови газове. В случаите, когато правителствата решат да предоставят безвъзмездни средства или субсидии, те не трябва да бъдат пропорционални на потреблението на енергия, а трябва да се предлагат под формата на еднократна сума (или да са свързани с минали нива на потребление), за да се стимулират енергийните спестявания. Изключително важно е подкрепата за фирмите да бъде с ограничен период на прилагане, който да  може да се удължава само в изключителни случаи, с отчитане на практическите и политически трудности за правилно насочване на подкрепата и непредвидимите странични ефекти от ограничаване на нормалната реакция на търсенето (т.нар. demand response) вследствие на високите цени на енергията.

Голяма част от фискалните мерки са насочени към домакинствата, включително намаляване на потребителски данъци, както и трансфери към уязвими потребители като болници, учебни заведения и др., но друга значителна част от мерките е насочена към подкрепа на бизнеса и енергийните компании. Във втората група попадат мерки, насочени към запазване на трудовата заетост, като целта е увеличаване на разполагаемия доход на заетите лица, а оттам – намаляване на натиска върху работодателите за увеличение на заплати с цел компенсиране на по-високите потребителски цени през последните две години. Подобни мерки включват намаляване на данъци върху разходите за труд и социалните осигуровки, увеличаване на подоходните прагове за отделните данъчни групи (в държави с прогресивно подоходно облагане), увеличаване на размера на необлагаемия минимум за бонуси извън работната заплата и допълнителни помощи за транспортни разходи (Австрия, Белгия, Италия, Нидерландия, Полша и Португалия).

Друга голяма група мерки обхваща намаляване на данъци – основно ДДС, акцизи и добавки към сметките за електрическа енергия като плащания за зелена енергия, високоефективна когенерация и др., както и предоставяне на данъчни кредити или отлагане на плащането на дължими данъци (подобни мерки бяха въведени през 2020 г. в резултат на COVID пандемията).

Прилаганите мерки силно се различават както по отношение на продължителността си (месец, тримесечие, до края на 2023 г.), така и по отношение на размера и обхвата на мерките.

Най-голямата група от мерки включва отпускането на субсидии за бизнеса под различни форми – фиксирани компенсации за потребените електрическа енергия и природен газ, плаващи компенсации (дял от цените), намаляване на дължимите плащания за мрежови услуги, кредити, грантове и др. Отново се наблюдава голямо разнообразие в прилаганите мерки, като те най-често са насочени към болници, учебни заведения, малки и средни предприятия. Прави впечатление обаче, че повечето мерки за подкрепа покриват само част от енергийното потребление (когато има наложен таван на цените) или част от ръста на цените (когато обхваща цялото потребление). Нещо повече – мерките се въвеждат постепенно и са с временен характер, а едва впоследствие се разширяват действието и обхватът им.

Вторият най-популярен тип мерки е свързан с въвеждане на плаваща субсидия, изчислена като дял от енергийните цени или от увеличението им. Този механизъм се прилага в България, Латвия, Люксембург, Норвегия, Полша и Словения, но само в България той обхваща всички небитови потребители, докато в останалите страни е резервиран само за енергийно интензивни компании – обикновено такива с дял на енергийните разходи от поне 3% от оборота им. Полша е изключение от това правило, но там помощта влиза в сила от началото на 2023 г. и е обвързана с постигане на 10% енергийни спестявания в сравнение с 2018-2022 г.

Следващата най-популярна мярка е намаляване или премахване на разходи за мрежови услуги. Тя се прилага в Естония, Испания, Италия, Латвия и Словакия, като механизмите се различават в отделните страни, а разликата между реалните и намалените разходи се финансира от държавните бюджети.

Страни като Люксембург, Испания и Чехия подкрепят индустрията и по други начини, като покриват част от ръста на цените на електрическата енергия, предизвикан от увеличени разходи за въглеродни квоти. Механизми за покриване на част от т.нар. непреки разходи за емисии отдавна работят в различни страни в ЕС. През последните години подобен механизъм се обсъжда и в България, но не се стига до въвеждането му. Предвид рязкото увеличение на цените на квотите през миналата година, задържането им на високи нива през 2022 г. и очаквано бъдещо увеличение, изглежда разумно да се изготви оценка на ползите и рисковете от въвеждането на подобна мярка в България.

На последно място, но не и по значение, е предоставяне на държавни гаранции и/или ликвидна подкрепа за енергийни компании. Такива мерки са въведени в Австрия, Германия, Великобритания, Дания, Италия, Люксембург, Словения, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия, Швейцария и Швеция. Мерките са необходими, тъй като енергийните компании са изправени пред нови рискове през последните две години като волатилни цени, необходимост от осигуряване на допълнителни оборотни средства, включително поради дългите срокове за плащане от потребителите, увеличаване на размера на гаранциите по сделките, допълнителни разходи за администриране на механизмите за държавни помощи и др.

От направения преглед се вижда, че прилаганите мерки в разглежданите страни са разнообразни и пригодени спрямо конкретните  местни предизвикателства пред бизнеса. В повечето случаи се прилагат повече от една мярка за подкрепа, което позволява и по-голяма гъвкавост на политиката за подпомагане, а оттам – по-висока ефективност при подкрепата за бизнеса. В общия случай мерките се въвеждат постепенно и са ограничени както по отношение на обхвата на компаниите с достъп до тях, така и по отношение на размера на предоставената помощ. С течение на времето и влошаването на енергийната криза, включително след началото на войната в Украйна, обхватът се разширява, размерът на помощта се увеличава, а понякога се въвеждат и допълнителни мерки. Прави впечатление, че мерките обикновено са насочени към уязвими потребители, като микро- и малки предприятия, болници, учебни заведения, а помощта се изразява като процент от цената и/или се предоставя за ограничено количество потребена енергия. Въвеждат се и допълнителни мерки, които са насочени отделно към малки и средни предприятия, както и към енергийно интензивни компании.

Подходът в България е почти диаметрално противоположен. България е една от първите страни, които въвеждат мерки за подпомагане на бизнеса, докато първоначалните мерки в останалите разглеждани страни обикновено са насочени към домакинства, болници, учебни заведения, микропредприятия и др. Заедно с това, обхватът на помощта от самото ѝ начало е твърде широк, тъй като е достъпна за всички небитови потребители, а не е таргетирана и/или диференцирана към най-нуждаещите се потребители. Първоначално помощта е фиксирана – 110 лв./МВтч, но два месеца по-късно се увеличава до 75% от разликата между пазарната цена и 185,59 лв./МВтч, а от юли 2022 г. вече е под формата на таван (своеобразна регулирана цена) от 250 лв./МВтч.

Предизвикателствата пред правителството през следващата година ще бъдат фокусиране на субсидиите за потребление на електрическа енергия за небитови потребители само върху тези, които се нуждаят от тях и диференциране на размера на помощта. Това едновременно ще освободи публичен ресурс и ще повиши ефективността на помощите. Заедно с това следва да се помисли за въвеждане на допълнителни мерки, финансирани от държавния бюджет, като такива могат да включват намаляване на мрежови тарифи, енергийна ефективност, схеми за ликвидна подкрепа както за енергийни компании, така и за небитови потребители, стимулиране на инвестиции във ВЕИ за собствено потребление, компенсиране на косвени разходи за въглеродни емисии и др.

Пълния текст на доклада можете да свалите от следния линк.