Зимата се настани в Европа. Цените на европейските електроенергийни борси се върнаха към позабравените 300 евро за MWh

Производството на електроенергия през седмицата, започваща на 21 ноември расте, а термичните централи държат първенство. Участието на газа е все още е умерено, а при вятърните централи се наблюдава понижение. Без особена промяна остава делът на ядрените електроцентрали. Със сигурност обаче може да се твърди, че потреблението се е свило и от страна на бизнеса, и от страна на битовите потребители. С края на по-топлото ноемврийски време се завръщат и високите цени. Бавно и полека стойността на европейските електроенергийни борси прехвърли нивото от 250 – 260 евро за MWh. Така началото на новата седмица стартира със стойности от малко над 300 евро за MWh.

Оптимистите, толкова вгледани във временното успокояване на пазарите загубиха посока. Проблемът е, че тяхното настроение се прехвърли и върху по-песимистично настроените участници на пазара. На този фон отрезвяващите данни на борсите, икономиката и финансовите инициативи на централните банки продължават да говорят за енергийна криза в разстояние на достатъчно дълъг период.

Подобна истина е неудобна за политиците, особено след като вече е издърпала милиони от държавните бюджети. Неудобна е заради неукротимата инфлация, а и защото изисква нещо повече от популизъм.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия през 47-та седмица във всички страни от Европа e от порядъка на 50 929.38 GWh преди окончателния отчет във вечерни часове на 27 ноември 2022 г. (52 579.40 GWh след коригиране и допълване на данните за предходната 46-та седмица). Както личи от настоящите данни, производството на електроенергия леко нараства.

Що се отнася до седмичното нетно производство на електроенергия в страните от ЕС  за 47-та седмица, то достига до обем от 45 475.65 GWh (46 774.18 GWh след корекцията в края на 46-та седмица), според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията.

От това общо производство на фосилните горива  се пада дял от 18 202.42 GWh или 40.03 % преди корекция (18.075.19 GWh или 38.64 % по допълнените данни за седмицата по-рано) . От тях през 47-та седмица - на кафявите въглища се падат 4545.42 GWh или 10.00 %, както и на каменните – 10.86 % (4937.17 GWh). Газът държи дял от 15.96 на сто или 7257.96 GWh (15.10 % за 46-та седмица или 7062.09 GWh).

Участието на ядрената енергия е изчислено за 47-та седмица на 10 580.95 GWh или 23.27 % спрямо 10 930.43 GWh или 23.31 % след корекцията за 46-та седмица на 2022 г.

Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) през 47-та седмица) e от порядъка на 16 692.28 GWh или 36.71 % (според уточнените коригирани данни за 46-та седмица – 17 795.56 GWh или 38.05 %).

Вятърните централи на сушата са произвели обем от 7129.43 GWh (15.68 %), а офшорните – 1261.23 GWh или 2.77 %.

Делът на електроенергията от слънчеви електроцентрали е 1211.12 GWh или 2.66 %. Що се отнася до хидроенергията, то делът й е от порядъка на 5.59 %, а от помпени станции – 5.79 %. Редно е да се отбележи и делът на биомасата – 3.45 %.

Цените

Европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ стартираха миналата седмица с цени достигащи да 240 евро за MWh.  С настъпването на по-лошото време нивата започнаха да се променят в посока към повишение.  Въпреки това с ден за доставка 22 ноември като цяло на  европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“  бе наблюдаван спад.

Разбира се, с малки изключения, отнасящи се до пазарите на Великобритания (плюс 27.7 до 203.85), Ирландия и Северна Ирландия (плюс 83.0% до 206.55 ), Полша (плюс 1.1 % до 198.92  )и Сърбия (плюс 4.4  % до 213.17).

Понижението остана в широки граници – от 3.3 % до 217.95 евро за MWh в Гърция и 7.7% до 206.01 евро за MWh в България до 14.3 % във Франция или 209.91 евро за MWh, като и 10.7 % до 203.88 евро за MWh в Германия. Най-висока бе постигнатата цена на електроенергийната борса в Швейцария – 255.28 евро за MWh при спад от 2.3 %, следвана от тази м Италия – 229.18 евро за MWh при понижение с 8.0%.

Спадът с 9.0% доведе до цена от 73.36 евро за MWh на Иберийския пазар.

На голяма част от европейските електроенергийни борси спадът в посочения сегмент продължи и с ден за доставка 23 ноември. На девет от борсите обаче цените се върнаха към повишение, което варираше от 0.9 % (207.86 евро за MWh) на IBEX и 5.1 % (228.26 евро за MWh) на унгарската HUPX до 7.5 % (213.85 евро за MWh) в Полша.

Най-значителен ръст в процентно отношение бе отчетено на Иберийския пазар – 23.4 % до 90.53 евро за MWh.

Спадът бе в доста широк диапазон – от 2.1 %  (213.36 евро за MWh) на гръцката NENEX и 2.2 % (207.89 евро за MWh) на румънската OPCOM до 10.6 % (190.56 евро за MWh) на сръбската SEEPEX и 11.0 % (186.85 евро за MWh) във Франция и 12.7 % (177.98 евро за MWh) в Германия.

Най-висока отново остана цената на италианската GME (при ръст от 3.2 %)  236.54 евро за MWh, както и в Словения – 233.97 евро за MWh (при увеличение с 4.5 %).

Още с ден за доставка 24 ноември ценовите нива в сегмента „ден напред“ основно се върнаха към сериозен ръст. Отново с изключение на борсите във Великобритания (минус 3.% до 139.81 евро за MWh), както и 10.0 % до 119.82 евро за MWh в Ирландия и Северна Ирландия.

Покачването от 9.2 % вдигна цената в Словения до 255.48 евро за MWh. Ръстът от 26.9 % - до 237.15 евро за MWh във Франция, а скокът от 33.4 % - до 237.46 евро за MWh в Германия.

На БНЕБ при повишение с 27.0 % цената достигна до 263.89 евро за MWh, а в Румъния – при скок от 27.8 % цената стигна 265.70 евро за MWh.  Нарастването със съществените 38.0 % доведе до цена от 294.46 евро за MWh в Гърция. Най-висока стойност отново бе отчетена в Италия (плюс 27.5 % ) - 301.67 евро за MWh.

На борсата в Полша, която обикновено държи ниски нива  скокът от 14.9 % доведе  до цена от 245.82 евро за MWh.

На Иберийски пазар стойностите останаха доста по-ниски. Така при ръст от 52.1 % в сегмента „ден напред“ цените в Португалия и Испания стигнаха  до 137.74 евро за MWh.

С ден за доставка 25 ноември бе наблюдавана слаба разнопосочност. Понижение имаше само на 5 от борсите. Спадът с 2.1 % на IBEX и 2.8 % на доведе до цена  258.31 евро за MWh , с понижението с 11.0 % в Гърция – до 261.97 евро за MW , а в Полша при минус 2.4 % – до 239.89 евро за MWh.

На останалите борси ръстът от 8.6 % вдигна цената в Германия до 257.93 евро за MWh, а скокът от 10.1 % до 261.02 евро за MWh във Франция.  Въпреки слабия скок от 1.8 % цената в Унгария стигна до 270.07 евро за MWh.

Най-висока бе постигната в сегмента „ден напред“ за този ден  на електроенергийната борса в Швейцария при скок от 8.5 % - 300.12 евро за MWh., следвана от Италия, при това  при понижение с 2.6 % - 293.89 евро за MWh.

Иберийският пазар отново остана на другият полюс като повишението с 2.7 % доведе до цена от 141.39 евро за MWh.

С ден за доставка 26 ноември  бе наблюдавано незначително увеличение само на електроенергийната борса във Великобритания  с 1.0 % - до 169.73 евро за MWh. На останалите европейски електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ бе отчетен масов спад -  от 2.9 % (232.93 евро за MWh) в Полша и 3.7 % (239.21 евро за MWh) в Нидерландия до 7.2 % (239.81 евро за MWh) в Белгия и 7.7 % (238.49 евро за MWh) в България и Румъния. Както и 7.3 % (239.17 евро за MWh) в Германия и 8.0 % (240.18 евро за MWh) във Франция.

Спадът от  7.9 %  на Иберийския пазар свали цените в сегмента „ден напред“ до 130.21 евро за MWh.

С ден за доставка 27 ноември понижението продължи отново с изключение на Великобритания (плюс 0.2 % до 169.60 евро за MWh), както и Ирландия и Северна Ирландия – плюс 20.9 % до 152.34 евро за MWh.

На останалите европейки електроенергийни борси бе наблюдавано  понижение – между 15.3 % (212.65 евро за MWh) в Швейцария и 13.8 % (206.26 евро за MWh) в Нидерландия до 19.0 % (211.93 евро за MWh) в Италия. Във Франция  спадът с 28.0%  свали цената до 172.89 евро за MWh, а това от 38.7 % до 146.65 евро за MWh в Германия.

На БНЕБ (IBEX) силното понижение от 26.0 % също доведе до по-ниската стойност от  176.58 евро за MWh.

Отново на другия полюс останаха страните от Иберийския пазар  - 117.04 евро за MWh (минус 10.1 %).

Новата седмица, стартираща  на 28 ноември  се задава с ценови нива от 197.74 евро за MWh в Полша (ръст от 4.4 %) до 332.58 евро за MWh в Италия (плюс56.9 %) или на континента. Най-висока е постигнатата стойност от 352.34 евро за MWh (увеличение със 107.8 %) във Великобритания.

С изключение на Германия, където цената достига до 291.64 евро за MWh (ръст от 98.9 %), Чехия с 296.63 евро за MWh (скок със 77.7 %) и Сърбия – 297.49 евро за MWh (плюс 56.1 %) ценовите нива на повечето от електроенергийните борси в сегмента „ден напред“  от континенталната част остават в диапазона 301.76 евро за MWh, отчетени на БНЕБ и 319.03 евро за MWh на гръцката HENEX (ръст от 57.4 %).

Средна месечна и средна годишна цена към 27 ноември

Средната месечна цена на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ отново е на по-високи нива. Почти без промяна остават постигнатите стойности в Испания и Португалия. Както и през предходни периоди влияние оказва спадът, отчетен през почивните дни. От значение е и износът. Разликата между различните зони остава отново висока – над 50 евро за MWh. Навлизането в сезона на по-студеното време и увеличаването на дела на мощностите на въглища личи от своя страна и по завишенията интензитет на СО2.

На IBEX (БНЕБ) средната месечна стойност се повишава до 209.4 евро за MWh (200.49 евро за MWh седмица по-рано), а на румънската OPCOM отново остава малко по-висока – 211.87 евро за MWh (203.38 евро за MWh към 20 ноември ).

За другите европейските електроенергийни борси стойността в посочения сегмент ценивите нива се движат от 217.74 евро за MWh в Гърция и 213.68 евро за MWh в Италия, както и 178.1 евро за MWh във Франция.

Много по-ниска спрямо седмица по-рано остава цената за Португалия и Испания – 113.88 и 114.07  евро за MWh съответно.

В Германия, средната месечна стойност е 158.7 евро за MWh, а в Австрия – 200.26 евро за MWh. В Унгария изчисленията сочат за ниво от 211.32 евро за MWh, а за Полша – 167.91 евро за MWh.

Средната годишна цена отново променя темповете, но този път към незначителен спад. Все още се чувства влиянието от по-топли седмици от ноември.  Така средната годишна цена към 27 ноември на БНЕБ е 253.13 евро за MWh (253.5 евро за MWh преди седмица, 254.00 евро за MWh – две седмици по-рано) и остава по-ниска, както от тази в Румъния (266.29 евро за MWh), Унгария (271.97 евро за MWh), така и от тази в Гърция (279.65 евро за MWh) и съседна Сърбия (276.01 евро за MWh).

На останалите европейски електроенергийни борси средногодишните цени към посочената дата варират от 304.37 евро за MWh в Италия и 174.3 евро за MWh в Испания и Португалия (174.74 евро за MWh) до 239.59 евро за MWh в Нидерландия и 233.07 евро за MWh в Германия, както и 275.71 евро за MWh във Франция и 165.79 евро за MWh в Полша.

Петрол, газ, СО2

Липсата на недостатъчно търсене на петрол през миналата седмица потвърди опасенията на ОПЕК+ и позицията им за намаляване на добива с 2 млн. барела на ден, с цел запазване на баланса. Като цяло пазарът на „черно злато“ през ноември се свива в резултат на много фактори. Основните все още са Китай и влизането в сила на европейското ембарго от 5 декември. Дали това ще стане  заедно с „таван на цената“ на вноса на руски петрол по море при подкрепата на страните от G7 още е под въпрос.

Силния спад на търсенето от Китай, заради разпространението на COVID-19 и затягането на  ограниченията продължава да държи под напрежение участниците на пазара.

В същото време европейските дипломати опитаха да стигнат извън решението на страните от G7 до таван на цената на руския петрол. През миналата седмица големите разминавания не доведоха до съгласие. Полша иска таванът на руския петрол да е 30 долара за барел. Гърция и Малта – 70 долара. Очаква се разговорите да продължат и през настоящата седмица. Все още има наблюдатели на пазара, които смятат, че едва ли ще има таван на цената на руския петрол. Според публикациите и твърденията на G7 обаче таван ще има и ще е в диапазона от 65-70 долара за барел и то от датата на влизането в сила на европейското петролно ембарго.

На този фон януарските фючърси за петрола сорт Brent на лондонската борса ICE Futures през миналата седмица продължиха да поевтинява и се върнаха на нивото от септември. Най-високата стойност през изминалата седмица бе постигната във вторник, 22 ноември – 88.36 долара за барел, за да се срине до 83.63 – 83.91  долара за барел в петък, 25 ноември. Сега въпросите са три:  какъв ще е таванът за сорт Urals от една страна и съответно дисконтът спрямо Brent, но по важен е вторият: ще удържи ли Русия на заявката си за спиране на вноса на руски петрол за страните, въвели „таван“ на цената и, какво ще е решението на ОПЕК+ от заседанието на 4 декември по отношение на добива.

Пазарът на природен газ от своя страна през миналата седмица също премина през сериозни изпитания, заради предложението на Европейската комисия за таван на цената от 275 евро за MWh. Предложението не бе гласувано и бе оставено за извънредна среща на 13 декември, а ако и тогава не се стигне до съгласие може да се обсъжда седмица по-късно – на 19 декември. Факт е, че 15 от държавите членки изразиха категорично „не“ с виждането на Европейската комисия не само за цената от 275 евро за MWh (близо 2900 долара за 1000 куб м), но и определиха тази стъпка като риск за бъдещето на икономиката.

Трябва да е ясно това е огромно увеличение, което не е по възможностите и на най-големите европейски компании. За сравнение, на 30 ноември 2020 г. цената на газа по индекса TTF на борсата ICE бе 15.69 евро за MWh. Това е годината на COVID-19 и за всички е ясно какви са последиците от нея. Все пак предложената от ЕК цена от 275 евро за MWh е за цена с 1652.71 % по-висока.

До ноември 2021 ., когато цената на TTF скача (от 15.69 евро за MWh) до 44.21 евро за MWh на 30 ноември 2021 г. увеличението е 181.77 %. Но от последния ден на ноември 2021 г. до предложения таван от 275 евро за MWh увеличението е огромно -   522.03 %. Подобна цена от 275 евро за MWh е била постигана на TTF на 23 август тази година. Както е известно, това е месецът, в който стойностите стигнаха рекордни нива (до 349.87 евро за MWh) и подгониха инфлацията, която не спира оттогава досега да расте с бързи темпове. В сравнение с цената от 91.07 евро за MWh от началото на войната нивото от 275 евро за MWh е с 202.13% по-високо.

Не само това е причината. Тя е много по-дълбока и касае обвързването на т.нар. таван на цената на газа с развитието на ВЕИ или по-скоро с облекчаване на разрешителния режим, но при ограничено времеви диапазон. Това поставя въпроса, кой ще може да се възползва от нея при това в период на покачващи се банкови изисквания. Самият факт пък, че при тази цена не става въпрос за таван и внос на руския газ поражда допълнителни въпроси. Има още редица недоразумения и дано те бъдат огледани навреме, за да може да се стигне до разумно решение.  

На този фон декемврийските фючърси за газа по индекса TTF на борсата ICE през миналата седмица отбелязаха пореден скок – от 116.12 евро за MWh на 21 ноември се покачиха при затварянето в петък, 25 ноември до 125.10 евро за MWh. Това, че газохранилищата са пълни над 90 % е все пак временно успокоение. Оттук нататък времето и потреблението са факторите, които ще определят ценовите нива на TTF.

Що се отнася до цената на СО2 по индекса ICE EUA на борсата няма как да се подмине скокът от 74.49 евро за тон на 21 ноември до 78.81 – 78.97 евро за тон при затварянето на борсата на 25 ноември.

Тенденции

Думичката деиндустриализация придобива нови измерения. Особено на фона на задаващата се търговска война между САЩ и Европа, за която вече писа в. Politico. Вече не става въпрос само за загуба на конкуренция. Не става въпрос за загуба само на веригите на доставки. Става въпрос за опасност от загуба на демокрация в резултат на продължаващата енергийна криза от една страна и влиянието на войната в Украйна от друга.

Енергийната криза в Азия е малко по-различна – от една страна е жертва на COVOD-19, макар и не само. Отражение дава влошаването на отношенията между САЩ и Китай. Индия засега успява да запази баланс. В Европа ситуацията е малко по-различна.  Законът за борба с инфлацията, който трябва да влезе в сила от началото на следващата година в САЩ се готви да превземе европейските икономически постижения, а с това и ценностите, гордост за демократичния напредък на Стария континент. Европа от своя страна така се е вкопчила в безбройните санкции, които в пакет със зелената сделка могат да разрушат всичко постигнато за десетилетия. Предупрежденията на бизнес средите зачестяват, а европейските институции все така ги неглижират.  Санкции и разделение, пренесени на национално ниво засилват напрежението сред обществото, но пораждат желание, а и възможност за управление на ръба на демокрацията. Това, както и прогнозите за по-дълга от очакваното криза изисква друг тип решения.