Четири пъти са нараснали субсидиите за общинските фирми за последните десет години

За десет години общият размер на субсидиите за нефинансови предприятия се е увеличил близо четири пъти – от 53 на 204 милиона лв. Този ръст е особено видим в периода след 2018 година. Вероятно тук наблюдаваме и ефект от COVID кризата, която принуждава общините да финансират допълнително своите предприятия, застрашени от загуба на пазари или дейност, като поемат част от текущите им разходи, коментира в анализ на Петя Георгиева в Седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.

Управлението на местната икономика е сложна задача. Общините трябва да вземат решения как, къде и най-вече – защо да се намесят с пряко участие на пазара. Мотивите за намеса могат да са най-различни – от желание да се предоставя услуга, която не се предлага в региона по ред причини, през стремеж да се влияе върху количества услуги и цени, до наследена от миналото собственост, от която общината не се е освободила навреме чрез приватизация или продажба. Каквито и да са причините, някои общински икономики все още са силно доминирани от отделни търговски дружества, в които общините притежават участие. Това кара общините да отделят значителен собствен ресурс, с който да финансират дейността им, а това не винаги се базира на икономически анализ.

Прегледът на консолидирания отчет на общинските бюджети показва, че:

Представените данни разглеждат само субсидиите, насочени към търговски дружества, в които общините притежават участие и които предоставят различни услуги на местната общност. Тук не се включват общинските предприятия, регистрирани по закона за общинската собственост, които са второстепенни разпоредители с бюджет и чиито разходи са част от бюджета на общината по отделните разходни пера.
Делът на субсидиите в общите разходи на общините също нараства близо двойно за периода и достига 2,3% през 2021 година. Тук не се включват разходите за капиталови трансфери, които допълнително увеличават участието на общината.
От структурата на разходите прави впечатление, че това увеличение не се дължи на нараснали разходи за местните болници – субсидиите за болнична помощ в общинските бюджети са на едно постоянно ниво от около 15-16 млн. лв. годишно, или около 8% от общия размер на субсидиите. Останалата част е директно насочена към дружества, които извършват най-различни квази-пазарни услуги и при тях се наблюдава съществения ръст.

Към колко фирми са насочени тези субсидии? Общият брой на общинските търговски дружества в България все още е забулен в мистерия – липсва единен регистър, в който те да са вписани, а всяка община, която притежава собственост в такива фирми, е задължена да поддържа собствен регистър на уебсайта си. Предварителният преглед на ИПИ сочи, че тези търговски дружества са поне 540, като 120 от тях са болници, а около 90 – медицински и диагностично–консултативни центрове. В част от търговските дружества (най-вече акционерни дружества)  собствеността се споделя между няколко общини – например дружествата от ВиК сектора, някои многопрофилни болници и др.

Услугите, които общинските търговски дружества предоставят, са изключително разнообразни. Общински фирми функционират във всички икономически сектори, като се срещат случаи на общини, които притежават акции и във финансови предприятия (например в „Общинска банка АД“, но и в някои други банки), независимо че стойността на акциите е много малка. Буди интерес и въпросът с миноритарните участия на общините и по какъв начин те се вписват както в стратегията за управление на общинската собственост, така и в общата цялостната логика, оправдаваща изначално присъствието на местната власт на пазара.

Въпреки наличните данни, следва да се има предвид, че информацията е разпръсната между много източници – общински регистри, някои от които непълни, Търговския регистър, в който възможностите за извършване на справки са ограничени и др. Както вече писахме, липсата на обобщен регистър на общинските търговски дружества и предприятия, съдържащ, освен обща информация за фирмите, и данни за финансовото им състояние, резултати, наети лица и активи, на практика прави невъзможно анализирането на дейността им и извеждането на добри практики в управлението на общинската собственост. А това може да е само от полза както за общините, така и за гражданите.