Икономистът Петър Ганев коментира спорните моменти в новите акцизи върху тютюневите изделия

На практика за пръв път се предлага да бъдат обложени и електронните цигари или по точно – течността за електронна цигара, която съдържа никотин.

Икономика / България
3E news
416
article picture alt description

Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) коментира спорните моменти в новите акцизи върху тютюневите изделия в седмичния бюлетин на Института. 

През тази седмица в бюджетна комисия в парламента бяха приети на първо четене промени в акцизите на тютюневите изделия. По същество текстовете, предложени от Министерство на финансите, предвиждат приемането на акцизен календар за периода 2023-2026 г., в който е заложено повишаване на акцизите на всички тютюневи изделия – цигари, тютюн за пушене, нагреваеми тютюневи изделия и електронни цигари. Последните са интересни, тъй като на практика за пръв път се предлага да бъдат обложени и електронните цигари или по точно – течността за електронна цигара, която съдържа никотин.

Повишаването на облагането на тютюневите изделия не е изненада

Близо пет години изминаха от последните промени в акцизите на тютюневите изделия, като в този период, въпреки ефекта на пандемията, се отчете сериозно нарастване на разполагаемия доход в страната. Това означава, че ценовата достъпност на тютюневите изделия се повишава и съответно потреблението се увеличава – при цигарите обложените количества достигат над 15 млрд. къса през 2021 г. Като прибавим и очакването за ревизия на директивата, която се отнася до акцизите върху тютюневите изделия, ясен план за плавно покачване на акцизите върху тютюневите изделия в България безспорно е нужен.

Наличието на акцизен календар дава сигурност и предвидимост на пазара

През годините многократно сме предлагали и подкрепяли предложения за приемане на акцизен календар за всички тютюневи изделия. Наличието на календар дава сигурност и предвидимост на пазара, като гарантира, че няма да има шокови увеличения на облагането. В случая се предлага плавно покачване на акцизите върху цигарите, както и постепенна промяна на структурата – в посока повишение на специфичния акциз и намаление на пропорционалния компонент. По принцип това е политика, която също е подкрепяна от ИПИ, тъй като носи по-голяма сигурност за бюджета и приходите от акцизи зависят в по-малка степен от ценовите решения на компаниите.

Предизвикателство е акцизният календар да остане в сила през целия период без да се променя

Голямото предизвикателство пред всеки акцизен календар обаче е не просто да бъде приет от мнозинство в парламента, но и да остане в сила през целия период. Няма смисъл от акцизен календар, който бива пренаписван всяка година. Затова е важно и всяко предложение да бъде ясно аргументирано и да се постига своеобразен баланс между основните играчи. Най-вероятно големите спорове, породени от настоящето предложение ще бъдат именно по отношение на акцизната структура. Извън нея обаче изглежда, че при цигарите картината е ясна – акцизът ще бъде вдигнат плавно с по 4-5% на година, съответно може да се очаква и постепенно покачване на цените на цигарите. В същото време се предлага увеличение с по 10% на акциза за тютюна за пушене. Това е донякъде очаквано, тъй като при тютюна за пушене не е правена промяна от около 10 години и съответно акцизният диференциал с другите тютюневи изделия и особено с цигарите се е разширил.

Малко встрани остава дебатът за новите тютюневи изделия – в случая нагреваеми тютюневи изделия и електронни цигари, макар там да са и по-големите промени. В случая няма да се спираме подробно на електронните цигари, но с направените предложения се предвижда въвеждане на акциз за течността за електронна цигара, която съдържа никотин. Предложението общо взето следва практиката на други страни в Европа – поне в 13 страни от ЕС е наложен подобен акциз, а в някои се облага и течността за електронна цигара, която не съдържа никотин. Ставка от порядъка на 9 евроцента на 1 милилитър течност е близо до минималните нива в страните около нас – например Гърция и Румъния. Прави впечатление, че към 2025 г. е предвидено удвояване на тази ставка, като в случая може би е хубаво да се проследят и плановете на другите страни-членки, както и евентуалните правила за облагането на електронните цигари в ревизията на директивата. 

Необяснимо е защо има несиметрично увеличение на акциза при нагреваемите тютюневи изделия 

Предложената промяна при нагреваемите тютюневи изделия е интересна, тъй като при тях се предлага несиметрично увеличение на акциза. Още през 2023 г. е заложено увеличение с 21%, последвано от нови 17% през 2024 г., 15% през 2025 г. и 5% през 2026 г. Липсват ясни аргументи защо увеличението е по-голямо от това при цигарите или тютюна за пушене, нито защо е нужно да се тръгне с висока стъпка още от следващата година. През април 2022 г. ИПИ публикува детайлен анализ на развитието на пазара на нагреваемите тютюневи изделия в Европа и практиката в облагането на този тип изделия във всяка една страна-членка.

Докладът на ИПИ показва, че облагането на нагреваемите тютюневи изделия в България следва широко разпространената практика в Европа. Приета е отделна акцизна категория за нагреваемите изделия, данъчната основа е количеството тютюн в продукта, а ставката е напълно специфична – по подобие на тютюна за пушене. В случая въпросът е колко да бъде ставката и как се съпоставя с облагането на другите тютюневи изделия. Масовата практика в Европа е облагането на количеството тютюн в нагреваемите тютюневи изделия да бъде по-ниско от облагането на цигарите – отново приравнено спрямо количеството тютюн в цигарите. В България това съотношение е почти 1 към 1, тоест акцизната тежест върху количеството тютюн в нагреваемите изделия е общо взето равна на акцизната тежест върху количеството тютюн в цигарите.

Най-вероятно ще бъдем в челото на класацията по тежест на

облагането на нагреваемите изделия спрямо цигарите в Европа

В подобна политика има логика, тъй като от една страна се изравнява облагането на база количество тютюн, а от друга се дава и стимул на новите продукти. В повече страни в Европа акцизният диференциал е по-голям, като дори на база количество тютюн в продукта, облагането на нагреваемите изделия е по-ниско от това на цигарите. Ако се приемат текущите предложения за по-сериозно повишаване на акциза на нагреваемите изделия у нас, то най-вероятно ще бъдем в челото на класацията по тежест на облагането на нагреваемите изделия спрямо цигарите в Европа, заедно с Франция и Испания, като ще се отдалечим значително от всички страни около нас и в Централна и Източна Европа. Много по-балансирана алтернатива би била акцизният календар на нагреваемите тютюневи изделия да залага увеличения, които са сравними с тези на цигарите и тютюна за пушене – в рамките на 5-10% на година. Това би запазило общата рамка на облагане на тютюневите изделия в страната, без да „наказва“ новите изделия. Отделно това би било по-близо и до европейската практика, която най-вероятно ще залегне и в предстоящата ревизия на директивата, която касае структурата и ставките на акциза върху тютюневите изделия.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща