Доларът се понижава спрямо повечето валути в края на седмицата

Щатският долар поевтинява спрямо основните валути - еврото, британски паунд, японска йена, след уверения ръст в края на миналата сесия в четвъртък, заради "ястребови" сигнали от членове на борда на Федералния резерв на САЩ (Фед).

Фед ще трябва да продължи да повишава референтния си лихвен процент, тъй като сегашният му процент не ограничава икономическата активност достатъчно, за да намали инфлацията, каза Джеймс Балард, председателят на Фед в Сейнт Луис Балард по време на събитие в Луисвил. Балард не обяви колко висока трябва да е лихвата. Графиките, които придружиха изказването му, обаче, показаха, че нивото може да достигне от порядъка на 5-7%, уточнява Market Watch.

Ден по-рано президентът на Фед на Сан Франциско Мери Дейли каза, че централната банка ще повиши лихвите с поне още 1 процентен пункт или повече от сегашните 3.75 - 4%, преди да може да спре покачването. Членовете на борда на Фед имат достатъчно време за размисъл до 14.15 декември, когато ще се  проведе последната за годината среща на борда на централната банка на САЩ

Йената получи подкрепена в петък от статистически данни, които показаха ускоряване на инфлацията в Япония до максимално ниво, сравнимо с януари 1991 година. Японската валута се повиши с 0.27% до 139.97 йени спрямо 140.21 йени за един долар в края на сесията в четвъртък.

Потребителските цени в страната през октомври са се повишили с 3.7% на годишна база. Месец по-рано инфлацията в Япония беше 3%. Потребителските цени без пресните храни, ключов индикатор, наблюдаван от Централната банка на Япония, са се повишили с 3.6% на годишна база миналия месец, най-високото ниво от февруари 1982 година.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), губи 0.21%, по-широкият WSJ Dollar,в който са включени 16 валути, спада с 0.23%*.

Eврото поскъпна с 0.15% до 1.0377 долара спрямо 1.0362 долара при затварянето на търговията в предишната сесия.

Паундът също възстанови част от загубите си от предния ден, като поскъпна с 0.52% до 1.1921 долара за един паунд, спрямо 1.1864 долара при затваряне на търговията в четвъртък.

В четвъртък щатската валута спечели 0.3% спрямо еврото, 0.5% спрямо йената и 0.4% спрямо паунда след изявленията на президента на Федералния резерв на Сейнт Луис Джеймс Балард.

След като Китайската народна банка предупреди, че инфлацията може да се ускори поради очаквано повишаване на търсенето, което й дава по-малко място за по-нататъшно облекчаване на паричната политика, офшорният юан се обезцени с 0.27% до 7.1265 юана за един долар. Затова пък двете азиатски стокови валути – австралийски и новозеландски долари, страните на които са сред основните вносители в Китай, реагираха в обратна посока, заради започналото разхлабване зараади спад на новата Covid вълна. Освен това, двата азиатски долара получиха подкрепа от решението на централната банка на Китай да запази лихвения процент по средносрочните заеми непроменен за трети пореден месец, което предполага, че политиците са загрижени, че по-нататъшното облекчаване може да предизвика нови спадове на юана и притискане на икономическия ръст. В резултат австралийския долар поскъпна с 0.38% до 0.6714 щатски долара за един „австралиец“, а новозеландският долар нарасна с 0.77% до 0.6173 щатски долара за едно „киви“.

Другите две стокови валути – канадският долар и норвежката крона, които са силно зависими от цените на петрола, се озоваха на различна пазарна територия. Канадският долар спадна с 0.04% до 1.3331 канадски долара за един американски, тъй като американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 21 ноември, на борсата в Лондон поскъпна с 0.38% до 81.95 долара за барел. В същото време норвежката крона поскъпна с 0.16% до 10.1106 крони за един американски долар, тъй като европейския вид петрол Brent, с доставка до 30 ноември, поскъпна незначително, с 0.06% до 89.83 долара за барел.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 12:00 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.