Парламентът прие декларация за присъединяването на България към Шенген

Има вероятност Нидерландия и Швеция отново да наложат вето

Икономика / Анализи / Интервюта , Финанси
Георги Вулов
440
article picture alt description

Снимка: архив 3е-news/БТА

Народното събрание прие декларация относно присъединяването на Република България към Шенгенското пространство, която беше подкрепена от 106 народни представители и 18 бяха "против". В документа се призовават парламентите на страните членки на Европейския съюз да подкрепят присъединяването на България, с което ще утвърдят принципите на равенство и недискриминация в Европейския съюз, информира БТА.

Още по темата

В гласуването не са участвали депутатите от "Продължаваме Промяната" (ПП) и "Демократична България", тъй като не били в залата заради несъгласия с приети снощи от правната комисия промени в Изборния кодекс.

В декларацията е записано

че Народното събрание заявява пълна подкрепа за усилията на българското правителство да постигне решение на Съвета на ЕС за членство на България в Шенген до края на 2022 г.

Българският парламент призовава Съветът на ЕС да приеме решение за пълно прилагане на разпоредбите на правото от Шенген по отношение на България, с което да гарантира премахването на проверките по всички вътрешни граници на страната - сухопътни, въздушни и морски - от началото на 2023 г.

В текста се посочва още, че България е изпълнила критериите за присъединяване към Шенген още през 2011 г., когато и Европейската комисия за пръв обяви, че България е изпълнила техническите условия за влизане в шенгенската зона и готовността ѝ е потвърждавана многократно от Съвета на ЕС, Европейската комисия и Европейския парламент. Обръща се внимание на заключенията на мисията експерти на държавите членки под координация на ЕК тази година, която потвърди готовността на България да прилага успешно последните достижения на правото на Шенген. Подчертава се и значението на присъединяването към Шенгенското пространство за българските граждани, за бизнеса и за околната среда, с незабавен ефект върху облекчаването на граничните контролно-пропускателни пунктове с Гърция и Румъния и улеснени транспортни връзки за целия ЕС.

Остава открит въпросът дали ще бъде преодоляно ветото на Швеция и Нидерландия

Нидерландия още от 2011 година, а Швеция от 2019 година, не искат да приемат България, като основният им аргумент е неизменен - високата степен на корупция и „състоянието на върховенството на правото“. В допълнителните аргументи против, се посочват публикации в местни и български медии за липсата на съдебна гаранция за защита на корпоративната собственост.

Първият сигнал, че най-вероятно България няма да бъде одобрена и на 8 декември, когато вътрешните министри от ЕС трябва да гласуват за приемането на трите държави, които са изпълнили техническите условия за това, е решението кандиатурата на Хърватия да бъде одобрена самостоятелно, а България и Румъния отново да се разглеждат заедно.

Хърватия е сигурния нов член на Шенгенското пространство

Кандидатурите на България и Румъния за влизане в Шенген ще бъдат гласувани отделно от тази на Хърватия, съобщи вчера на брифинг еврокомисарят за вътрешните работи Илва Йохансон, като се позова на информация от чешкото председателство на Съвета на ЕС. За да бъде приета страна в Шенгенското пространство, кандидатурата й трябва да е одобренас пълно мнозинство от Съвета на ЕС.

За Румъния, сигурно няма да е проблем, защото в парламентът в Букурещ отложи приемането на еврото за 2029 година, докато целевата дата за приемането на еврото от България остава началото на 2024 година, но ако страната ни не стане член на Шенгенското пространство, това е невъзможно.

Поредният призив на Европейската комисия

Според Йоханксон, Европейската комисия е призовала в сряда Съвета на ЕС да вземе необходимите решения без допълнително забавяне, за да позволи на България, Румъния и Хърватия да участват пълноценно в Шенгенското пространство. В съобщението на комисията се уточнява, че еврокомисарите са били запознати с оценка на значителните постижения на трите държави в прилагането на правилата за Шенген. В продължение на години тези държави допринасят значително за добрата работа на Шенгенското пространство, включително при пандемията и наскоро, откакто са изправени пред последиците от войната в Украйна, се посочва в съобщението.

Макар трите държави да са обвързани отчасти с правилата за Шенген, проверките по границите с другите страни от ЕС са запазени, отчита комисията. Пълното присъединяване към Шенгенското пространство е изискване за тези държави и следователно трябва да им бъде разрешено да се присъединят, щом изпълняват условията, се посочва още в съобщението.

Относно ветото на Швеция и Нидерландия, от Еврокомисията посочват, че новата проверка през октомври тази година по тяхно искане е потвърдила, че България и Румъния не само са продължили, но и значително са разширили прилагането на правилата. Двете държави са доказали, че са пример за прилагането на шенгенските правила, заявява Еврокомисията.

В съобщението се казва още, че България е въвела силно управление на границите с ефективно наблюдение и систематични гранични проверки. Борбата с трансграничната престъпност е приоритет чрез международното полицейско сътрудничество, включително с Европол. Шенгенската информационна система е добре изградена. България показа, че разполага с необходимите структури, които да гарантират спазването на основните права, като осигурява достъп до международна закрила и спазва забраната за отблъскване на мигранти, се допълва в становището на ЕК.

В документа на ЕК се припомня, че България и Румъния успешно са завършили процеса на оценка по Шенген през 2011 г., Съветът на ЕС призна завършването на процеса на оценка в две отделни заключения, но не е взето решение за премахване на вътрешните граници повече от 11 години. Предвид времето, изминало от 2011 г., както и с оглед укрепване на взаимното доверие и като се отчитат промените в шенгенските правила от 2011 г. насам, България и Румъния направиха съвместно изявление в Съвета на ЕС през март 2022 година. Двете страни поканиха експерти на доброволни начала, съгласувано с ЕК, за да се запознаят с прилагането на промените, отбелязва комисията.

Несигурността около присъединяването на България в Шенгенското пространство, от което зависи приемането на страната ни в еврозоната, работи в полза на противниците на еврото, каквато открито е партия „Възраждане“. Но има неафиширали се с имената си представители на банки и икономисти, които не са против приемането на еврото по принцип, но не и от началото на 2024 година, тъй като според техните аргументи, страната ни все още не е готова.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща