Доларът остава под натиск в края на седмицата заради забавения ръст на октомврийската инфлация в САЩ

Доларът продължава да се понижава спрямо повечето основни валути, следвайки низходящия тренд, който започна за американската валута в четвъртък, след като обявената от Министерството на труда инфлацията през октомври в САЩ се е забавила повече от очакваното.

Както стана известно в четвъртък, потребителските цени (индекс на потребителските цени) в САЩ са се повишили със 7.7% през октомври в сравнение със същия месец на миналата година след покачване с 8.2% през септември. Така инфлацията се забави до минимум от януари и се оказа значително по-ниска от пазарните прогнози.

Данните могат да повлияят на политиката на Федералния резерв на САЩ (FRS), който агресивно повишава лихвените проценти в опит да ограничи инфлацията. Ръководителят на Фед на Филаделфия, Патрик Харкър, вече се изказа в полза на забавяне на по-нататъшното повишаване на лихвите. „През следващите месеци, в светлината на общото затягане, което вече беше постигнато, очаквам темпото на повишаване на лихвените проценти да се забави“, каза Харкър по време на събитие във Филаделфия.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на щатския долар спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се понижи с 0.49%, след като в четвъртък се срина с 2%. По-широкият измерител WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, спадна с 0.23%*.

Еврото поскъпна спрямо долара с 0.53% до 1.0246 долара спрямо 1.0209 долара при затварянето на сесията в четвъртък и стабилно е над паритета с американската валута, тъй като инвеститорите се отказаха от долара, след като по-слабите от очакваното данни за индекса на потребителските цени в САЩ намалиха очакванията за по-бързо повишаване на лихвените проценти от страна на Фед през следващите месеци. В същото време Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква да затегне допълнително паричната си политика, за да укроти упорито високата инфлация, въпреки опасенията от икономическо забавяне. Все пак проучването на ЕЦБ за потребителските очаквания "предаде донякъде успокояващо послание", тъй като показа, че медианата за инфлационните очаквания за една година напред се е повишила от 5.0% само до 5.1% и, което е по-важно, на тези високи равнища е от март насам. Докато тригодишния хоризонт напред бяха стабилни на равнище 3% през септември.

Паундът също се повиши с 0.12% до 1.1731 долара в сравнение с 1.1716 долара в края на предишната търговия. В петък британският паунд увеличи печалбите си спрямо щатския долар и за първи път от края на август се търгува над 1.17 долара за един паунд. Данните показаха, че икономиката на Обединеното кралство се е свила с 0.2% през третото тримесечие, което е по-малко от очакванията на пазарите, което предполага, че Английската централна банка (BoE) ще запази курса си на затягане на политиката, тъй като инфлацията в Обединеното кралство е на 40-годишен връх. Миналата седмица BoE повиши лихвените проценти със 75 базисни пункта, което е най-значителното им увеличение от 1989 г. насам. Освен това, се очаква британският министър на финансите Джеръми Хънт до представи следващата седмица до 60 млрд. паунда данъчни повишения и съкращения на разходите, включително поне 35 млрд. паунда съкращения след предупреждението на BoE за рецесия.

Доларът се понижи и спрямо китайския офшорен юан (търгува се в Хонконг и извън континентален Китай) с1.21% до 7.0999 юана за един долар, спрямо 7.1865 юана при затварянето на търговията в четвъртък, което представлява четириседмичен ръст на китайската валута в рамките на последните 24 часа, уточнява Trading Economics.

Доларът е в отстъпление и спрямо японската йена, като се понижава с 0.11% до 140.89 йени за долар, при 141.02 йени в края на предишната сесия, като японската валута се намирайки близо до най-силните си нива от два месеца насам, след като по-ниските от очакваните стойности на индекса на потребителските цени в САЩ засилиха надеждите за пик на инфлацията. Йената получи подкрепа и от управителят на Японската централна банка Харухико Курода, който преви два дни намекна за възможна корекция в политиката за контрол на кривата на доходността, "ако постигането на нашата цел за 2% инфлация се доближи до нея". Освен това, трейдърите останаха предпазливи, тъй като японските власти може отново да се намесят на валутните пазари, след като Министерството на финансите разкри, че е похарчило около 19 млрд. щатски долара при първата си интервенция от 1998 г. насам на 22 септември и още около 43 млрд. щ. д. в периода 29 септември - 27 октомври, за да подкрепи допълнително националната си валута.

Основният конкурент на долара за валута-убежище - швейцарският франк нарасна с 0.22% до 0.9614 франка за един долар, което подсказва, че търговците изоставят долара и се насочват към франка, както и към по-рискови валути.

Двете азиатски стокови валути – австралийският и новозеландският долари, свързани с китайската икономика, като основни износители за тази страна, се повишиха съответно с 0.99% до 0.6677 щатски долара за един австралийски и с 0.49% до 0.6052 американски долара за един новозеландски. По-рано през деня австралийският долар достигна седемседмичен връх от 0.67 долара, въпреки изявленията на заместник-управителят на Централната банка на Австралия (RBA) Мишел Бълок, че лихвеният процент в страната вероятно ще продължи да расте, но добави, че евентуална пауза в повишаването им наближава. По-рано Бълок заяви, че централната банка се стреми да понижи инфлацията с течение на времето, но не с цената на ощетяване на икономиката, както правят повечето централни банки. Миналата седмица RBA постигна по-малко от очакваното увеличение на лихвения процент с 25 базисни пункта, като от май насам вече е повишила основната лихва с общо 275 базисни пункта.

Другите две стокови валути – канадският долар и норвежката крона, които са силно зависими от цените на петрола също се повишиха спрямо щатския долар, след като цените на суровината рязко се повишиха. На стоковата борса в Лондон американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 21 ноември скочи с 2.97% до 89.04 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 30 ноември нарасна с 2.77% до 96.26 долара за барел. В резултат канадският долар се повиши с 0.16% до 1.3296 канадски долара за един американски, а норвежката крона поскъпна с 0.78% до 10.0295 норвежки крони за един американски долар.

*Валутните курсове са актуални към 11:00 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.