Доларът открива новата седмица с повишения спрямо повечето основни валути

Американският долар нараства спрямо основните световни валути в началото на новата седмица. Търговците на валута продължават да прогнозират бъдещия път на лихвените проценти на Федералния резерв на САЩ (Фед). В момента пазарът като цяло очаква Фед да забави темпото си на повишаване на лихвите през декември и да ги повиши с 50 базисни пункта след повишения от 75 базисни пункта на четири поредни предишни срещи, пише Trading Economics.

Освен това, участниците на пазара очакват данни за октомврийската инфлация в САЩ, което може да повлияе на решението на Фед на следващото заседания, насрочено за началото на декември. Докладът на министреството на труда на САЩ ще бъде публикуван в четвъртък, а анализаторите, анкетирани от Trading Economics, очакват той да посочи забавяне на инфлацията през октомври до 8% от 8.2% през септември. По-високи от тези данни в четвъртък вероятно ще подхрани залозите за ново повишение на лихвите със 75 базисни пункта и ще доведе до ново рали на долара. Доларът поскъпна навсякъде в понеделник, с най-ясно изразени покупки спрямо китайския юан и австралийския и новозеландския долар.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на щатския долар спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), нарасна с 0.20%, а по-широкият индекс WSJ Dollar, в който са включени 16 валути, се повиши с 0.41%*.

Еврото спадна с 0.17% до 0.99514 долара спрямо 0.9957 долара при затварянето на сесията миналия петък. Последните данни показаха, че общата инфлация във валутния блок се е ускорила до нов рекорд от 10.7% през октомври, доста над целта на банката от 2%, движена от цените на енергията и храните; докато растежът на БВП на региона рязко се забави до 0.2% през периода юли-септември, най-слабият темп от шест тримесечия. Това даде основание на председателят на ЕЦБ Кристин Лагард отново да заяви по време на форум в Естония през уикенда, че банката на еврозоната трябва да продължи да повишава лихвените проценти, дори ако вероятността от рецесия в еврозоната се е увеличила. Това, според анализатори, ще се отрази на еврото, което ще се обезценява спрямо долара.

Британският паунд се понижи с 0.27% до 1.13422 долара, след като затвори търговията миналия петък на ниво от 1.1379 долара за един паунд. В края на миналата седмица Банката на Англия (BoE) повиши лихвения процент със 75 базисни пункта, най-значителното увеличение от 1989 г. насам, тъй като се стреми да укроти упорито високата инфлация. Преди това, прогнозите бяха за по-слабо нарастване на разходите по заеми, но членове на борда на банката след заседанието миналия четвъртък признаха, че Обединеното кралство вече е навлязло в рецесия.

Най-засегнат от нарастването на долара се оказа китайският юан – континенталният спадна с 0.4% до 7.2119 юана за един долар, докато офшорният юан, търгуван в Хонконг и други пазари, спадна с 0.54% до 7.2154 за долар. Миналият петък The Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на много източници от Китай, че един от бившите водещи епидемиолозите в Китайските центрове за контрол и превенция на заболяванията, каза по време на конференция, че през 2023 г. се очаква значителна промяна в подхода на страната към пандемията от коронавирус, това накара много анализатори до прогнозират, че ще има намеса на валутния пазар. През уикенда, обаче, Пекин потвърди намерението си „стриктно“ да се придържа към политиката на „нулева толерантност“ към COVID-19.

„Предишните практики показаха, че нашите планове за превенция и контрол, както и серия от стратегически мерки, бяха абсолютно правилни“, каза пълномощен служител, цитиран от „Блумбърг“.

Спрямо двете азиатски стокови валути щатският долар се повиши съответно с 0.57% до 0.56325 американски долара за един австралийски и с 0.34% до 0.59011 щатски долара за един новозеландски. Двете валути, които са силно зависими от китайската икономика, тъй като най-голяма част от експорта на Австралия и Нова Зеландия е към Китай. След като Пекин повтори ангажимента си към своята стратегия за нулев Covid и разби надеждите за повторно икономическо отваряне, което може да стимулира глобалното търсене, двете стокови валути се понижиха. Междувременно Резервната банка на Австралия (RBA) повиши по-скромно с 25 базисни пункта лихвата миналата седмица, опровергавайки очакванията на някои анализатори за по-голям ръст. От началото на май досега RBA е повишила лихвения процент с общо 275 базисни пункта до 2.85% и сигнализира за по-нататъшно затягане, тъй като балансира усилията за намаляване на инфлацията с желанието да запази икономическия ръст.

Другите две стокови валути – канадският долар и норвежката крона също спаднаха, след като петролът поевтиня. На стокова борса в Лондон американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 21 ноември, се понижи с 1.11% до 91.58 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 30 ноември, спадна с 0.87% до 97.71 долара за барел. В резултат канадският долар се обезцени с 0.24% до 1.35104 канадски долара за един американски, а норвежката крона спадна с 0.17% до 10.24448 крони за един американски долар.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:00 часа, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.