Вятърът и атомът свалиха ценовите нива на европейските електроенергийни борси, но не са готови да преборят кризата
Политическата надпревара за сваляне на цените не е решение на енергийната криза, която напук на самодоволството се готви да се задържи достатъчно дълго
Вятърът и ядрената енергетика през изминалата седмица донесоха оптимистични данни и новини. Спадът на дела на газа и изкопаемите горива също навежда към положителни изводи. Истината е, че въпреки това по-топлото време стои в основата на по-ниските цени на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“.
Така поредната седмица с по-ниски цени на електроенергията в посочения сегмент на електроенергийните борси породи надежди. Почти успокояващо. Особено, ако целта е политическа еквилибристика. Прочитът на всички числа и обстоятелства обаче е повече за реалисти и отвъд новините за глобалното затопляне.
Причината е, че мерките, които се прилагат на практика на ниво отделна европейска държава въз основа на политиката са насочени към формиране на таван на потребителските цени. Те са широки по своя обхват, но по същество не са насочени към намаляване на търсенето.
Производство на електроенергия
Производството на електроенергия през 44-та седмица във всички страни от Европа e от порядъка на 44 651.95 във вечерни часове на 6 ноември 2022 г. преди окончателния отчет (46 368.92 GWh след коригиране и допълване на данните за предходната 43-та седмица).
Що се отнася до седмичното нетно производство на електроенергия в страните от ЕС за 44-та седмица, то достига до обем от 39 958.09 GWh (41 505.31 GWh след корекцията в края на 43-та седмица), според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията.
От това общо производство на фосилните горива се пада дял от 14 435.77 GWh или 36.13 % преди корекция (15 805.81 GWh или 38.08 % окончателните допълнени данни за седмицата по-рано) . От тях през 44-та седмица - на кафявите въглища се падат 3582.10 GWh или 8.96 %, както и на каменните – 6.27 % (2504.57 GWh). Газът държи дял от 17.86 на сто или 7138.48 GWh (19.60 % за 43-та седмица или 8134.53 GWh).
Участието на ядрената енергия е изчислено за 44-та седмица на 9356.67 GWh или 23.42 % спрямо 9595.52 GWh или 23.12 % след корекцията за 43-та седмица на 2022 г.
Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ,44-та седмица) e от порядъка на 16 165.65 GWh или 40.46 % (според уточнените коригирани данни за 43-та седмица – 16 103.98 GWh или 38.80 %).
Вятърните централи на сушата са произвели обем от 7278.93 GWh (18.22 %), а офшорните – 1388.36 GWh или 3.47 %.
Делът на електроенергията от слънчеви електроцентрали е 1889.68 GWh или 4.73 %. Що се отнася до хидроенергията, то делът й е от порядъка на 4.27 %, а от помпени станции – 5.28 %. Редно е да се отбележи и делът на биомасата – 3.63 %.
Цените
Предходната седмица стартираща от 31 октомври започна очаквано с покачване на ценовите нива. С ден за доставка 1 ноември с изключение на сръбската SEEPEX, на която бе отчетен ръст от 21.8 % (177.01 евро за MWh), цените в сегмента „ден напред“ на европейските електроенергийни борси тръгнаха надолу. Спадът се движеше между 0.5 % (138.16 евро за MWh) в Швейцария и 6.0 % (156.02 евро за MWh) в България и Румъния до 11.0 % (148.40 евро за MWh ) в Гърция и 19.3 % (118.36 евро за MWh) в Австрия. На електроенергийната борса във Франция понижението бе значително по-високо – (минус) 37.3 %, а постигнатата цена спадна до 90.42 евро за MWh, в Нидерландия (при понижение от 51.2 % ) до 70.42 евро за MWh, а в Германия (минус 52.6 % ) - до 68.86 евро за MWh.
Почти незначителна бе разнопосочното движение с ден за доставка 2 ноември, като понижението засегна основно борсите извън континента. Така при спад с 20.0 % цената на електроенергийната борса във Великобритания намаля до 82.68 евро за MWh, а в Ирландия и Северна Ирландия при понижение от 34.8 % - до 67.80 евро за MWh.
На електроенергийните борси на континента стойността се повиши като най-слабо в процентно отношение беше в Белгия (плюс 3.4 % до 72.84 евро за MWh), Нидерландия (плюс 4.2 % до 73.41 евро за MWh) и Чехия (плюс 4.5 % до 121.48 евро за MWh) и Германия (плюс 4.5 % до 71.97 евро за MWh). На останалите електроенергийни борси стойността се покачи с 29.5 % (117.11 евро за MWh) във Франция и 36.4 % в България (212.87 евро за MWh) и 36.5 % (213.01 евро за MWh) в Румъния до 41.1% (209.87 евро за MWh) в Гърция и 50.9 % (202.16 евро за MWh) в Хърватия.
На Иберийския пазар покачването с 14.2 % доведе до цена от 125.98 евро за MWh, а в Полша при ръст от 16.7 % - 128.04 евро за MWh.
С ден за доставка 3 ноември разнопосочното движение се засили като понижение обхвана 11 от европейските електроенергийни борси и остана в широк диапазон – от (минус) 2.8 % (124.42 евро за MWh) в Полша и 3.2 % (121.89 евро за MWh) на Иберийския пазар до 13.1 % в България и Румъния (185.02 евро за MWh) и 19.2 % (165.23 евро за MWh) в Унгария, както и 24.9 % (151.64 евро за MWh) в Словения.
Покачването на останалите борси варираше от 3.7 % (121.39 евро за MWh) във Франция и 7.8 % (132.12 евро за MWh) в Италия до 35.1 % (99.19 евро за MWh) в Нидерландия и 43.1 % (103.01 евро за MWh) в Германия.
На половината от европейските електроенергийни борси с ден за доставка 4 ноември отново бе наблюдаван спад, а на останалите покачване и то в широки граници. Понижението варираше от 0.6 % (143.12 евро за MWh) в Словакия и 3.0% (140.70 евро за MУh ) в Австрия до `13.1% (185.02 евро за MWh) в България и Румъния до 22.6 % (156.44 евро за MWh) в Хърватия и 24.9 % (151.64 евро за MWh) в Словения.
Спадът с 3.2 % доведе до цена от 121.89 евро за MWh на Иберийския пазар.
Покачването също бе в много широки граници. Така движението в посока нагоре от 3.7 % доведе до цена от 121.39 евро за MWh във Франция. Поскъпването със 7.8 % качи стойността на италианската GME до 132.12 евро за MWh. На този фон скокът с 43.1 % вдигна цената в Германия 103.01 евро за MWh, а поскъпването с 10.1 % на гръцката HENEX – до 188.69 евро за MWh, докато на сръбската SEEPEX скочи с 20.6 % до 186.09 евро за MWh.
На борсите извън континента (Ирландия и Северна Ирландия) повишението със 70.8 % формира цена от 115.83 евро за MWh, във Великобритания при ръст с 41.9 % - 117.25 евро за MWh.
Очаквано през двата дни почивни дни ценовите нива тръгнаха в посока към спад. Така стойностите с ден за доставка 5 ноември останаха в диапазона от 143.64 евро за MWh (спад с 26 %) в Гърция и 141.10 евро за MWh (спад с 24.2 % ) във Франция. Както и 139.22 евро за MWh (понижение с 23.2 %) в България и Румъния, и 135.81 евро за MWh (понижения с 24.0 %) в Нидерландия. Малко по-висока остана стойността в Сърбия въпреки съществения спад с 19.6 % - 150.22 евро за MWh.
Най-ниски отново останаха стойностите на Иберийския пазар – 124.79 евро за MWh.
Продължилото движение в посока надолу през втория от почивните дни, или с ден за доставка 6 ноември свали още ценовите нива. Така спадът с 11.2 % свали стойността на българската IBEX (БНЕБ) и румънката OPCOM до 123.65 евро за MWh. Значително по-силното понижение с 26.2 % доведе до цена от 110.88 евро за MWh на сръбската SEEPEX. Във Франция бе регистрирана стойност от 107.69 евро за MWh при спад с 23.7 %, а в съседната й Германия бе отчетена най-ниската стойност от 51.09 евро за MWh (минус 61.4 %).
На следващо място по най-ниски стойности се наредиха Нидерландия – 83.61 евро за MWh (спад с 38.4 %) и Белгия – 88.63 евро за MWh (спад с 35.5 %).
Ценовите нива на Иберийския пазар остана доста над тези стойности – 114.23 евро за MWh в Португалия при понижение от 8.5% и 113.48 евро за MWh – минус 9.1 %.
Очаквано през новата седмица повечето от европейските електроенергийни борси стартират с поскъпване. Покачването, а и постигнатите ценови нива са в много широки граници. Така поскъпването от 16 % формира цена от 124.89 евро за MWh във Франция, докато скокът т 48.9 % в Германия – до 76.10 евро за MWh. Доста по-висока остава цената на българската IBEX (БНЕБ) при увеличението от 64.1 % - 202.90 евро за MWh. Скокът от 76.5% покачи цената на румънската OPCOM до още по-високото ниво от 218.22 евро за MWh. Впечатляващо високи остават и ценовите нива, постигната в посочения сегмент на унгарската HUPX – 228.53 евро за MWh при ръст от 88.1 %.
Все пак понижение се запази на пет от европейските електроенергийни борси, три от които (Великобритания, Ирландия и Северна Ирландия) извън континенталната част. Така спадът от 6.7 % в Белгия сваля цената до 82.69 евро за MWh. В Австрия спадът от 9.4 % доведе до цена от 116.86 евро за MWh.
Средна месечна и средна годишна цена към 6 ноември
Средната месечна цена на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ продължава да намалява и то чувствително. Това дава и простор за анализаторите за допирните и разделителни точки на борсите. От особено значение са мерките, предприети от отделните страни за пазарите на електроенергия и газ.
На IBEX (БНЕБ) средната месечна стойност спада до 171.58 евро за MWh, докато на румънската OPCOM остава по-висока – 174.01 евро за MWh (за сравнение, към 30 октомври средната месечна стойност на БНЕБ е 205.95 евор за MWh, а на OPCOM – 206.03 евро за MWh).
За другите европейските електроенергийни борси стойността в посочения сегмент се движи от 176.85 евро за MWh в Гърция и 142.98 евро за MWh в Италия, както и 126.96 евро за MWh във Франция.
Отново по-ниска, но вече при по-близки граници остава цената за Португалия и Испания – 124.08 и 123.97 евро за MWh съответно.
В Германия, средната месечна стойност се понижава до ниво от 97.41 евро за MWh, а в Австрия – 138.07 евро за MWh. В Унгария изчисленията сочат за ниво от 167.28 евро за MWh, а за Полша – 121.86 евро за MWh.
Средната годишна цена запазва темповете на спад и дава малко по-добра визия за случващото се на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“. Така средната годишна цена към 6 ноември на БНЕБ е 255.23 евро за MWh и все още е по-ниска, както от тази в Румъния (269.12 евро за MWh), Унгария (275.07 евро за MWh), така и от тази в Гърция (282.91 евро за MWh) и съседна Сърбия (279.8 евро за MWh).
На останалите европейски електроенергийни борси средногодишните цени към посочената дата варират от 308.9 евро за MWh в Италия и 178.59 евро за MWh в Испания и Португалия (179.08 евро за MWh) до 243.22 евро за MWh в Нидерландия и 236.71 евро за MWh в Германия, както и 281.15 евро за MWh във Франция и 164.62 евро за MWh в Полша.
Петрол , газ , СО2
Цените на петрола сорт Brent изглежда са отново на път да сбъднат прогнозата за 100 долара за барел. Стойността на януарските фючърси за петрола сорт Brent на борсата ICE Futures в петък стигна до 98.75 долара за барел или почти до августовския максимум (29.08.2022 г.) от 99.11 долара.
Експертите свързват поскъпването от една страна с връщането на Китай, който е и най-големият потребител на петрол в играта, проследявайки обещанията за сваляна на ограниченията срещу COVID и от друга страна с поевтиняването на долара. Разбира се, пазарите проследяват внимателно и вътрешните амбиции на САЩ за увеличаване на добива, но, както казват експертите липсват инвестиции. От не по-малко значение са и разместванията в останалите играчи на пазара. ОПЕК предупреди отново за бъдещи енергийни кризи. Годишния спад на производството на петрол се изчислява на 4-5%. На този фон генералният секретар на ОПЕК Хайтам ал Гайс призова глобалната петролна индустрия да инвестира в нови петролни проекти, за да не се стигне отново до бъдещи енергийни кризи, тъй като петролът все още е на поне десетилетие от своя пик.
Сега на масата е сложен отново „таванът на цените“ на руския петрол. Всъщност интригата около тази стъпка държи пазара под напрежение от месеци. Страните от G7 в изявлението си преди дни заявиха, че смятат през следващите седмици за завършат процеса по въвеждане на т.нар. таван на цената на руския петрол.
„Продължаваме да призоваваме страните, добиващи петрол към увеличение на производството, така че да се намали волативността на енергийните пазари. През следващите седмици ще завършим въвеждането на ограничението на цената на руския петрол, доставян по море“, заявиха външните министри на страните от Седморката. През септември G7 одобри плана за въвеждане на цената на руския петрол, разчитайки на ограничаване на приходите от енергийни ресурси. Според плана от 5 декември западните компании ще могат да обслужват и застраховат такери с руски петрол по целия свят, получавайки освобождаване от ембарго, само в случай, че е закупен по цена под определено ниво. Аналогични ограничения за нефтопродуктите влизат в сила от 5 февруари 2023 г.
Що се отнася до газа, фючърсите по индекса TTF на борсата ICE през последните седмици поевтиняха значително основно заради по-топлото време и запълването на европейските подземни газохранилища. По данни на асоциацията на европейските оператори на газохранилища (GIE) към момента те са запълнени до 94.81 %. Това съответно даде отражение върху движението на ценовите нива. Разбира се, редно е да се има предвид, че нагнетеният газ в газохранилищата съвсем не е евтин. Цените по индекса TTF започнаха да спадат доста след напредването на процеса по нагнетява на синьо гориво и, както пише Bloomberg изразходваната сума общо за всички газохранилища е 104,8 млрд. евро. Става въпрос за нагнетени общо близо 101 млрд. и 900 млн. куб м (максимумът е 106 млрд. 37 млн. куб м). Договорите по TTF с доставка за ноември, които изтекоха наскоро, според данните, са се търгували с около 70 % под пиковата цена от края на месец август. По-ниски са и ценовите нива на декемврийските фючърси, като в последния работен ден от миналата седмица декемврийските фючърси завършиха на ниво от 115 евро за MWh.
Според коментар на експерти в момента обаче пазарът на газ е в ситуация на коннтанго, когато цената за доставка в бъдеще е по-висока от незабавната такава. Договорите по индекса TTF с доставка за декември са с около 30 % по-високи от ноемврийските, а януарският (123.00 долара за MWh) е с над 35 % по-висок, което е сред причината кораби с LNG да обикалят около европейските крайбрежия.
Междувременно в края на миналата седмица (четвъртък, 3.11) изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол предупреди, че въпреки запълването на газохранилищата до 95 процента, агенцията прогнозира значителен дефицит през следващата година. При това се очаква липса на руски газови доставки. „Фактът, че тази зима може да се окаже не така напрегната, както се опасявахме преди месеци не е основание за самоуспокоение по отношение на следващата зима. Риск съществува. Смятаме, че на газовите пазари както и преди ще се запази дефицита и волативността. Това е тревожен сигнал за следващата зима и смятаме, че е необходимо да се вземат незабавни мерки още сега, за да се избегне дефицитът през следващата зима“. Очакваният дефицит от МАЕ е за 30 млрд. куб м. При това не трябва да се изпуска от внимание и опасността от липса на достатъчно LNG по ред причини.
В първите дни на ноември изчисленията на експерти сочеха, че 30 танкера с втечнен природен газ са в близост до европейските крайбрежия, тъй като търговците залагат на ръст на цените през следващите месеци с надеждата, че спадът, наблюдаван през последните седмици е бил само временен. От своя страна S&P Global Commodity Insights, позовавайки се на свои източници съобщи, че някои партиди LNG вече се пренасочват от Атлантическия към Тихия океан в очакване на пиковото търсене в страните от Североизточна Азия. Това се случва независимо от високите цени на фрахтоването.
На този фон цената на емисиите се върна към високите нива и то независимо от твърдението, че войната в Украйна ще засили прехода към алтернативни източници на енергия. Независимо и от спада на цените по въглищните договори. Стойността на декемврийските фючърси по ICE EUA на 28 октомври успя да стигне 80.21 евро за тон, въпреки че в края на седмицата се установи на по-ниските 76.46 евро за тон. Липсата на достатъчно увереност в стимулите за алтернативни източници държи и пазара на емисии под напрежение.
Тенденции
Няколко седмици цените на електроенергията вървят в посока надолу и на пръв поглед изглеждат стабилизирани. Поне през очите на политиците. Вече се чуват гласове, че заплахите за високи цени през зимата вече са се изпарили, а предупрежденията за студени и тъмни дни на европейските граждани са били пресилени. Според тези твърдения енергийната криза едва ли не е свършила. Разбира се, че заради по-топлото от обичайното време ситуацията изглежда такава. Разбира се дава повод за прехвърляне на топката в полето на климатичното затопляне. Това пък е особено удобно в периода на COP27. Все пак енергийната криза съвсем не е приключила. Най-малко влиянието на инфлацията от високите енергийни цени през изминалия период продължава и всекидневните приноси към нея са доказателство, че първоначалният поглед е доста измамен.
Изискванията на Европейската комисия досега може да се обобщят основно в посока на намаляване (времеви диапазон от 22.12. 2022 – 23.03. 2023 г. ) на потреблението на електроенергия с 5 % през пиковите часове. Както и намаляване на търсенето с 10 % през 2023 г.
При газа целта е спад на търсенето д 15 % в сравнение с последните 5 години (времеви диапазон от 22. 08.2022 г. – 23.03. 2023 г.).
Към тези изисквания трябва да припомним и изземване на свърхпечалбите от компаниите за изкопаеми горива през 2022 г. Както и въвеждането на временна граница от 180 евро за MWh на приходите от производството на електроенергия от ВЕИ, АЕЦ, ТЕЦ на въглища. Включва също така и съхранение на природен газ през 2022 г. – до 80% от обема на съответното газохранилище през 2022 г. и 90 % за следващите години.
Постигнато е съгласие, но засега с обещание до края на ноември да бъде въведена платформа за обща покупка на природен газ с възможност за участие на страните от Западните Балкани. На този етап обаче подробности липсват и не е ясно как и по какъв начин това ще допринесе до намаляване на търсенето на газ с 15 %.
На този фон националните политики на страните от ЕС са оставени да се борят за оцеляване в средата, очертана от изискванията на еврокомисарите като са потопени в един „общ казан“. Съответно всяка държава прилага своя национална политика, съобразена с бюджетните възможности и натоварващите странични ефекти от такива подходи. Така например, докато Германия гласува 200 млрд. евро като помощ за домакинствата и индустрията и постави тавани, които да покриват до около 80 на то от търсенето, Франция предпочете да отпусне „колана“ за електроенергията от АЕЦ и да ограничи покачването на цените до 4% през тази година. Както и да сложи 15 % таван на увеличението на цената на електроенергията и газа през 2023 г., а в допълнение на това да отпусне средства и за най-бедните. На другия край остава Испания с тавана на цената на газа за производство на електроенергия, еднократното подпомагане и данъка върху свръхпечалбите. Италия пък вдигна данъците на енергийните компании, одобри еднократните помощи и предприе и други мерки, които са повече популистки, отколкото пазарни. Гърция даде ход на подпомагането за домакинствата, но на практика енергийните компании останаха в сянката на покровителството.
Малко по-различна е картината на енергийния пазар в България, тъй като цените на електричеството за бита остават регулирани, под надзор и поносими. Това до известна степен облекчава бюджетната намеса. В настоящата ситуация регулираният пазар на електричество в страната се оказва, че е предимство, тъй като изисква много по-малка намеса и почти никакви компенсации от страна на държавата. Разбира се, това е така, но ако не броим инфлацията. Що се отнася до пазара на едро, в момента се разработват нови мерки, които да ограничат компании, които се възползват от държавната помощ, което се предполага, че ще ограничи и бюджетното подпомагане. Спорове има. Факт е обаче, че регулаторният надзор в ситуацията на настоящата енергийна криза се оказва по-гъвкав метод и по евтин от пакета от 200 млрд. евро на Германия или смесения наддаващ от една страна и ограничаващ от друга на Франция, или пък на бъркащият от джоб в джоб в Испания.
Както се вижда всяка страна се съобразява с националните особености. Проблемът е, че европейските мерки са много широки, обхващат различни слоеве от обществото. Те обаче не са насочени към намаляване на потреблението, а към подпомагане. Казано иначе това, което се наблюдава е политическа надпревара за намаляване на цените. В същото време, за да се постигне стопиране на кризата е необходима структурна промяна, а настоящите мерки на европейските институции не очертават случването на такава преди 2025 година. Дори се задала възможност за удължаване на тази структурна промяна поне още две до три години след това. Всичко е политика. Политика на самодоволство подсилена от по-топлото време. Мерките на европейските институции са само в сферата на именно такава политика. Забележително е, че дори търсенето на газ и електроенергия е в сферата на политиката и остава отвъд индустриалните щения. Крачката към пазара остава пожелателна. Това от своя страна води до размиване между политически популизъм и мерки в действие и означава продължаване на административната намеса в пазарните механизми, тоест на забавяне на излизането от кризата. Не и на сътресенията. Енергийната криза съвсем не е свършила.