Топлото време свали цените на европейските електроенергийни борси под 160 евро за MWh, но на годишна база още е актуално нивото от 250 евро

Топлото време в Европа отново даде глътка въздух на енергийните пазари. В резултат на запазващите се 20 – 22  градуса по Целзий през целия октомври ценовите нива на европейските елeктроенергийни борси в сегмента „ден напред“ отново спаднаха. За пръв път от значителен период през миналата седмица останаха под 200 евро за MWh.

Топлото време ограничи търсенето на отопление. На този фон се наблюдава отново свиване на производството. По-малък е дела на фосилните горива, но пък се наблюдава повишение при използването на газа, леко подобрение на участието на алтернативните източници, но спад на ядрената енергия.

По-ниските цени в сегмента „ден напред“ свалиха и средната месечна цена на европейските електроенергийни борси, която грубо казано остава в широк диапазон от 150 до 200 евро за MWh. Средната годишна цена все още гони 250 евро за MWh, въпреки непрекъснатия темп на понижение, отчитан през последните седмици.

 Производство на електроенергия

Производството на електроенергия през 43-та седмица във всички страни от Европа e от порядъка на 44 054.86 във вечерни часове на 30 октомври 2022 г. преди окончателния отчет (47 001.08 GWh след коригиране и допълване на данните за предходната 42-та седмица).

Що се отнася до седмичното нетно производство на електроенергия в страните от ЕС  за 43-та седмица, то достига до обем от 39 595.12 GWh (42 194.20 GWh след корекцията в края на 42-та седмица), според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията.

От това общо производство на фосилните горива  се пада дял от 14 864.73 GWh или 37.54 % преди корекция (16 127.91 GWh или 38.22 % окончателните допълнени данни за седмицата по-рано) . От тях през 43-та седмица - на кафявите въглища се падат 3805 GWh или 9.61 %, както и на каменните – 5.96 % (2358 GWh). Газът държи дял от 19.16 на сто или 7588.25 GWh (18.13 % за 42-та седмица или 7648.30 GWh).

Участието на ядрената енергия е изчислено за 42-та седмица на 9133.09 GWh или 23.07 % спрямо 9778.51 GWh или 23.18 % след корекцията за 42-та седмица на 2022 г.

Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) e от порядъка на 15 645.21 GWh или 39.32 % (според уточнените коригирани данни за 42-та седмица – 16 287.78 GWh или 38.60 %).

Вятърните централи на сушата са произвели обем от 6703.34 GWh (16.85 %), а офшорните – 997.15 GWh или 2.51 %.

Делът на електроенергията от слънчеви електроцентрали е 2162.03 GWh или 5.43 %. Що се отнася до хидроенергията, то делът й е от порядъка на 4.27 %, а от помпени станции – 5.75 %. Редно е да се отбележи и делът на биомасата – 3.68 %.

Цените

Ценовите нива през изминалата седмица отново се понижиха и варираха в много широк диапазон – от 80 до 100 евро за MWh за страните от Западна Европа и над 120 – 220 евро за MWh за Централна и Източна Европа в началото на миналата седмица и над 117 евро за MWh за страните от Западна Европа и малко над 105 евро за MWh в краят и. Новата седмица стартира също с разлики от 145 – 166 евро за MWh за страните от Западната част и Централната и Източната част на Европа.

Още с ден за доставка 24 октомври европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ показаха, че движението в разнопосочност този път ще продължи да е водещо. Стойностите на осем от борсите се насочиха в посока към спад, докато на останалите бе отчетено покачване. Спадът се движеше в между 5.7 % (91.90 евро за MWh) в Швейцария и 11.2 % в Гърция (234.07 евро за MWh), както и 15.8 % (80.62 евро за MWh ) в Германия до 24.2 % (69.09 евро за MWh) в Белгия.

Поскъпването на останалите борси в посочения сегмент остана между0.2 % (87.51 евро за MWh) във Франция и 25.2 % (228.71 евро за MWh) в България и 50.7 % на Иберийския пазара (Испания и Португалия или 109.78 евро за MWh) и 86.1 % (188.35 евро за MWh) в Словакия.

С ден за доставка 25 октомври при размяна на движение между различните европейски електроенергийни борси  между покачване и понижения, поскъпване бе наблюдавано на седем от тях. На останалите бе отчетен спад.

Повишението остана отново в широк диапазон от 0.1 % в Полша (137.40 евро за MWh) и 10.4 % (101.43 евро за MWh) в Швейцария до 16.5 % (93.24 евро за MWh) във Великобритания и 44.0 % (99.49 евро за MWh) в Белгия. Скокът с 25.8 % вдигна стойността до 110.06 евро за MWh във Франция, както и до 105.40 евро за MWh в Германия (плюс 30.7 %).

Спадът също остана впечатляващ с широките си граници – от 0.3 % (131.73 евро за MWh) в Чехия и 8.7 % (123.97 евро за MWh) в Австрия до 33.2 % (152.74 евро за MWh ) в България и Румъния. Понижението с 2.0 % в Италия свали цената до 134.22 евро за MWh, а в Гърция при спад с 33.6 % се установи цена от 155.34 евро за MWh.

С ден за доставка 26 октомври движение в посока надолу бе отчетено на седем от европейските електроенергийни борси, а на останалите – поскъпване. Така при спад с 1.2 % цената на електроенергийната борса в Сърбия спадна до 158.53 евро за MWh, докато понижението с 3.3 % доведе до цена от 96.25 евро за MWh. На италианската борса, която доскоро държеше едно от най-високите нива спадът с 4.3 % свали стойността до 128.40 евро за MWh.

Поскъпването с 0.7 % във Франция вдигна стойността до 110.87 евро за MWh, а значително по-високият ръст от 15.2 % установи стойността от 121.40 евро за MWh в Германия.

При ръст 18.6 % цената на енергийните борси в България и Румъния остана сред най-високите – 181.13 евро за MWh.  Разбира се, ако не се смята Гърция, където поскъпването от 24.8 % доведе до ниво от 193.84 евро за MWh.

Ценовите нива на европейските електроенергийни борси се върнаха към ръст с ден за доставка 27 октомври. Изключение бе наблюдавано единствено на борсите в България, Гърция и Румъния. Така при понижение с 1.2 % стойността в Румъния и България се установи на ниво от 178.91 евро за MWh, а силният спад с 13.7 % доведе до 167.28 евро за MWh.

Поскъпването на останалите европейски електроенергийни борси в сегмента ден напред варираше между 0.9 % в Австрия (129.48 евро за MWh) и 2.7 % (124.69 евро за MWh) в Германия до 9.7 % (121.67 евро за MWh) във Франция и 26.0 % (161.81 евро за MWh) в Италия до 30.4 % (122.45 евро за MWh) в Нидерландия.  Най-високият ръст от 38.5 % в процентно отношение в Ирландия очерта цена от 79.00 евро за MWh.

С ден за доставка 28 октомври спадът в сегмента ден напред се настани на всички европейски електроенергийни борси на континента. Изключение бе отчетено само на борсите в Ирландия и Северна Ирландия – ръст с 8.3 % до 85.56 евро за MWh.

Понижението на континенталните борси бе между 3.1 % (110.96 евро за MWh) на Иберийския пазар и 8.4 % (135.47 евро за MWh) в Полша до 10.8 % (108.53 евро за MWh) във Франция и 15.4 % (105.52 евро за MWh) в Германия. Силният спад с 22.3 % свали стойността на БНЕБ и OPCOM до 139.08 евро за MWh, а малко по-ниското понижение в процентно отношение от 17.6% до 137.89 евро за MWh в Гърция.

С ден за доставка 29 октомври покачване с 10.8 % бе отчетено единствено на електроенергийната борса във Великобритания (99.68 евро за MWh). На останалите борси в сегмента ден напред понижението варираше между 3.7 % (97.94 евро за MWh) в Нидерландия и 4.2 % (101.6 евро за MWh) в Германия, както и 9.2% (98.56 евро за MWh) във Франция и 21.2 % (109.62 евро за MWh) в България и Румъния.

Спадът с 25.4 % доведе до цена от 100.58 евро за MWh в Италия. Понижението от 20.6 % пък свали цената в Гърция до 109.50 евро за MWh.

На Иберийския пазар стойността спадна до 101.39 евро за MWh  (минус 8.6 %).

С ден за доставка 30 октомври на европейските електроенергийни борси се върна и разнопосочното движение. Така движението в посока надолу свали цената на БНЕБ (минус 4.1 %) до 105.14 евро за MWh. По-слабото понижение с 1.5 % очерта ниво от 107.98  евро за MWh. Почти съща цена бе отчетена и на съседната електроенергийна борса в Гърция- 107.25 евро за MWh (минус 2.0 %). На останалите европейски електроенергийни борси покачването варираше от 12.6 % (116.37 евро за MWh) в Унгария и 16.0% в Германия (117.23 евро за MWh) до 19.0 % (117.30 евро за MWh) във Франция.

Въпреки покачването с 11.4 % стойността на италианската GME остана на ниво от 112.06 евро за MWh.

На този фон скокът от 34.2 % на електроенергийната борса в Португалия вдигна стойността до 136.04 евро за MWh, а в Испания при ръст от 33.8 % - до 135.62 евро за MWh.

Новата седмица стартира с ръст на всички европейски електроенергийни борси. Покачването е в диапазона от 23.0 % (144.24 евро за MWh) във Франция и 23.9 % (145.22 евро за MWh) в Германия до 28.7 % (144.27 евро за MWh) в Италия, както и 53.7 % (166.00 евро за MWh) в Румъния и 55.4 % (166.68 евро за MWh) в Гърция до 57.9 % (166.00 евро за MWh) в България.

На Иберийския пазар покачването 20.6 % в Португалия и 21.0 % в Испания очерта цена от 164.07 евро за MWh.

Средна месечна и средна годишна цена към 30 октомври

Средната месечна цена на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ продължава да върви надолу.

На БНЕБ, както и на румънската OPCOM към 30 октомври средната месечна стойност  спада до 205.95  и 206. 03 евро за MWh съответно (223.16 и 223.15 евро за MWh преди седмица) Тоест ценовите нива отново са съпоставими и разбира се, с впечатляваща разлика от предходни периоди.

За другите европейските електроенергийни борси стойността в посочения сегмент се движи от 232.6 евро за MWh в Гърция и 211.5 евро за MWh в Италия, както и 178.99 евро за MWh във Франция.

Отново по-ниска остава цената за Испания и съседна Португалия - 127.22  евро за MWh.

В Германия, средната месечна стойност е на ниво от 152.67 евро за MWh, а в Австрия – 175.2 евро за MWh. В Унгария изчисленията сочат за ниво от 193.94 евро за MWh, а за Полша – 134.29 евро за MWh.

Средната годишна цена запазва темповете на спад. Така средната годишна цена към 30 октомври на БНЕБ е 257.16 евро за MWh и все още е по-ниска, както от тази в Румъния (271.31 евро за MWh), Унгария (277.55 евро за MWh), така и от тази в Гърция (285.35 евро за MWh) и съседна Сърбия (282.55 евро за MWh).

На останалите европейски електроенергийни борси средногодишните цени към посочената дата варират от 312.72 евро за MWh в Италия и 179.85 евро за MWh в Испания и Португалия (180.35 евро за MWh) до 246.41 евро за MWh в Нидерландия и 239.92 евро за MWh в Германия, както и 284.7 евро за MWh във Франция и 165.6 евро за MWh в Полша.

Петрол, газ, СО2

Цените на петрола направиха през изминалата седмица крачка към нивото от 100 долара за барел. Тръгвайки от нивото от 93.52 долара за барел в началото на седмицата, успяха към края да 96.96 долара за барел, въпреки спада в последния ден до 95.77 долара за барел. Някои наблюдатели на пазара дори се ентусиазираха така, че  видяха край на мечия тренд. Вдигането на лихвените нива и курса на долара изиграха своята роля. Като цяло през миналата седмица сорт Brent поскъпна с 2.4 % (сорт WTI – с 3.4 %). Като цяло петролният пазар ще завърши октомври с ръст от 10 %, което се отдава на решението на ОПЕК+, което разсърди администрацията на президента на САЩ Джо Байдън. Инвеститорите продължават да са притеснени, тъй като изчисленията сочат за недостиг на инвестиции в сектора от 2015 досега на огромната сума от над 400 млрд. долара. Това от своя страна трябва да притеснява и потребителите.

Международната агенция по енергетика (МАЕ)  от своя страна даде нов шанс на изкопаемите горива до 2030 г. По-интересен е фактът, че очакването за превключване от газ към петрол, особено за Европа почти не се е случило.

Интересен е прочитът на петролния пазара на Световната банка, която заложи на спад на цените. Очакването е глобалните енергийни цени да паднат с 11% през 2023 г. след огромен скок през тази година, определяйки цената на Brent на 92 долара за барел. Заложено е и понижение на цените както на природния газ, така и на въглищата през следващата година на фона на по-слаб растеж.

Сега интригата е насочена към това дали САЩ са променили плановете си относно ограниченията на цената на руския петрол. По-рано се очакваше на 12 октомври да бъде обявен таван на петрола от Русия от 60 долара за барел. Това обаче не се случи. Никой не знае дали не тече съгласуване с Европа, така че на 5 декември заедно с европейското ембарго да бъдат задействан едновременно и таван на цените.  Разбира се, тук важна е и ролята на Китай, а статистическите данни за намаляване на активността говорят, че май е рано за отмяна на мечия тренд.

Що се отнася до газа, няма как да не се отчете спадът. Фючърсите за газа по индекса TTF за месец напред се търгуваха през милата седмица на нивото от юни – в диапазона от 135.78 – 139.31 евро за MWh. Краткосрочните цени на газа в Европа по предварителни данни са се свили с около 40 % за месец, което пък даде възможност да продължи нагнетяването на газ в газохранилищата и да запази високото им ниво. Въпреки че цените остават най-високи в историята, тенденцията за спад отслабва натиска върху потребителите.

Дори ако в началото на ноември Русия прекрати напълно доставките на газ за Европа, то страните от Северозападна Европа, Италия и Австрия ще завършат зимата със запаси от природен газ в газохранилищата на комфортното ниво от 38 %, прогнозира по-рано BloombergNEF. Анализаторите на компанията изчислиха, че за това ще допринесе и устойчивото понижение на потреблението.

Търсенето на газ в Европа в периода до 24 октомври е спаднало с 23 % под средното петгодишно значение, сочат данните.

Въпреки това изпълнителният директор на норвежката компания Equinor Андерс Опедал смята, че цените на газа в Европа ще останат високи през следващите години след намаляването на доставките на газ от Русия. „Фундаменталният проблем в Европа, това е недостига на газ и във времето този дефицит ще се запази, а ако Европа иска да привлече газ на своя пазар ще й се наложи да плаща висока цена през следващите години“, заяви на пресконференция в края на миналата седмица той. Нашият принос ще е в това да осигуряваме колкото може повече и нашият газ ще остане ценен през предстоящите години.

На фона на спада на газовите фючърси и като цяло на ситуацията около енергийните планове на Европа през миналата седмица цената на емисиите се върна към обезпокоително високите нива. Стойността по индекса ICE EUA само четири дни след като успа да спадне до 66.66 евро за тон стартира от нивото от 72.11 евро за тон и не спря да расте през цялата седмица. Така в петък цената на СО2 скочи до обезпокоителните 80.93 евро за тон, което заличава постигнатото от спада на газовите цени. Още повече ако се вземе предвид и свиването на потреблението на синьо гориво. Тази висока цена на фона на настоящата ситуация в индустриалния сектор няма как да не притесни инвеститорите, особено ако се вземе предвид намерението за отстояване на настоящите енергийни активи и използването им в паралел до постигане на нетна нула.

Тенденции

С настъпването на срещата COP27 следващия месец енергийните пазари ще бъдат атакувани от най-различни политически амбиции. Тези дни ООН заяви, че не вижда „надежден път“ за ограничаване на покачването на глобалните температури до 1,5°C над нивата от прединдустриалната епоха, както и че при сегашния курс те ще се повишат с 2,8°C. Безспорно това ще даде тласък на активните зелени движения с искания за затваряне на въглищни мощности, изолиране на ядрената енергия и все повече и повече ВЕИ.

Светът обаче трябва да се отърси от популизма и да се огледа в настоящата ситуация. Немският институт за икономически изследвания изрази очакване през 2023 година ръст на фалитите. Италианската асоциация за търговия на дребно очаква на границата на фалита да се окажат около 120 хил. малки предприятия в страната. Застрахователната компания Atradius Credit Insurance очаква фалит на над 4000 предприятия. Предупреждението на Goldman Sachs за деиндустриализация изглежда все още е в сила. Всички знаят, че малките предприятия са гръбнакът на икономиката на Европа. Голяма част от тях са свързани с предприятията от тежката индустрия. Европейската комисия има достатъчно добри механизми, за да предотврати ако не напълно то поне в голяма степен тази криза, тъй като подобен процес може да промени за много дълъг период икономическата структура на цяла Европа, да доведе до огромна маса от безработни, а политическата класа в Европа ще изгуби напълно международното си влияние. Спадът на ценовите нива, което радва регулаторите трябва да се погледне и от друг ъгъл. Енергийната криза изисква много повече, а и най-вече отърсване от популизма.