Наистина ли е трудно да се движим по пътеките към Седемте рилски езера? Над 10 години от старта на лифта не знаем колко души се качват на езерата.

През октомври също е подходящо време за посещение на най-големия и красив циркус у нас - Седемте Рилски езера. Особено ако не обичате струпването на хора, това е вашето време стига да е приятно и слънчево за такъв преход. Но пък както казва вече бившият директор на Национален парк "Рила", където се намират езерата Владимир Милушев: "Ако вече веднъж сте били на езерата, може да намерите много по-интересни маршрути в Рила, които да посетите".

Снимка 2. Още първите табели щом се качим с лифта информират какво е позволено и какво не е позволено да правим на територията на парка и в района на езерата.

Да научим себе си и децата как да пазим свещените Рилски езера

Езерата са прекрасно място, но не са центъра на София. Повече от 10 години след изграждането на лифта към езерата посещаемостта става все по-голяма, а реалното измерване на туристопотока все още не е реалност. Може ли държава и общество все още да не знаят реалния брой на туристите, които се качват на езерата. Така че си подгответе целия ден от рано сутринта. Ние бяхме с трите деца и не бяхме се качвали до този момент заедно с тях. Затова бъдете на лифта още в 9.30 часа, за да може ако няма хора в 10 часа да сте горе. На мен ми хрумна една велика идея, да тръгнем с децата по пътя под лифта. Но имайте предвид, че става дума за повече от 2 часа ходене. Такъв преход предвидете ако планирате една нощувка в хижата, всички ще бъдете изморени, особено децата ако са под 8 години и няма да стигнете до езерата, а не е това целта, нали?

Защо времето е важно ли? Ние се качихме до хижата в 12 часа и към 13.30 часа бяхме на езерото Бъбрека. Това време се оказа недостатъчно, защото с деца трябва да предвидим повече време за преход, по-дълги почивки и малко време за настройка, че следва още един преход. Естествено важно е да знаете, че ако няма да нощувате в хижата, трябва да хванете последния лифт, който е 16.30 часа. Такъв по-късен преход е напълно постижим да видите всички езера, но ако сте без деца. С дребосъци ще се наложи да препускате на връщане. Особено преломен е моментът след Бъбрека и изкачването до Окото, ако не намерите правилния подход или Вашия малчуган просто се е изморил, ще трябва да се разделите на две групи или пък да тръгнете да се връщате обратно по същия път или директно към Близнака, Трилистника, Рибното и Долното езеро.

Тази година за първи път виждам пътеките, по които да се движим толкова ясно обозначени. И знаете ли? Въпреки че нямаше много хора, имаше такива, които излизаха извън тях, в случая защото в голямата си част указаните пътеки бяха кални, но все пак не бяха непреодолимо препятствие. Други решаваха, че искат да изпреварят или пък просто се радваха на факта, че излизат извън стандартните рамки и извън движението на "стадото". Но пък вече това излизане от пътеките е малко по-контролирано.

Тази година има нови табели, които ясно разказват, че езерата са застрашени. Езерата привличат много хора от България и чужбина. Освен изключително красиви, езерата са силно енергийни вярват много хора и както казва Петър Дънов: "На Земята има центрове, които са врата на живота, и водата, която минава през тях, е вече свещена и има голямо въздействие."

Влиянието на големия туристопоток е все още не е дълбоко изучено

Дирекцията на национален парк "Рила" информира на една от първите табели след лифта, че големият туристопоток в комбинация с резките промени в климата започват да заплашват планинските екосистеми от изчезване. Затова трябва да бъдем достатъчно отговорни и да спазваме всички правила, когато пристигнем на това свещено място, а не да ги погазваме.

Най-важното е, че влизането в езерата и реките е забранено, замърсяването на тревите и водите с отпадъци е забранено. Движението на моторни превозни средства и АТВ е забранено.

 

 

Ако влезем в езерата няма да се пречистим и едва ли ще има върху нас голямо въздействие, а дори през октомври видяхме дама, която в далечината излизаше от езеро Окото.

Неблагоприятните екологични последици върху езерата от посетителския поток са тема на широка дискусия и безпокойство през последните години и особено след построяването на въжена линия през 2009 година, пише в свое изследване от 2021 г. Раденка Митова от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Обикновено се приема, че увеличеният посетителски поток причинява еутрофикация на езерата, поради увеличената ерозия на пътеките. В научната литература са повдигнати множество опасения и предупреждения, но целенасочени изследвания за установяване на щетите до момента не са предприемани.

Всички изследвания до момента са откъслечни и не се вземаха предвид от администрацията на парка. За първи път последните месеци при Владимир Милушев започна такъв регулярен мониторинг, каза Боян Зафиров, консултант по пространствени изследвания. Но той беше освободен от поста само преди седмица.

Необходимо е да се прави мониторинг и изследвания всяка година в продължение на години, но и разбира се по едно и също време на годината, дори месеците от май до октомври предлагат различни интересни възможности за съпоставка. Затова такъв мониторинг е най-добре да се прави всеки месец. Това вече започна. Но с новата ситуация под въпрос остава доколко ще продължи тази добра практика, която тъкмо започна. До края на годините би трябвало учени да предложат методика за мониторинг, която да се прилага следващите години.

Не се знае какво е влиянието и на засиления туристопоток, който е най-активен през лятото. Затова не може да се каже дали той трябва да се ограничи или не, което според вече бившия директор на парка би трябвало да бъде крайна мярка. За съжаление специалистите, а самите служители на парковата дирекция признават, че трудно могат да получат данни от лифта и хижата за посещаемостта. Сега е започнало такова изследване на база на пространствените методи за сателитно заснемане. Но първите данни ще се анализират през ноември.

Ние потърсихме информация за посещаемостта от хижа Рилски езера и от администрацията на лифта, но момента оттам не са отговорили на нашите въпроси. Цената на лифта за отиване и връщане за възрастен е 25 лева и 15 лева за деца. Така че минимум 80 лева ще похарчи едно четиричленно семейство за своята уникална разходка. За съжаление това е печалба за частния собственик, защото лифтът е частна собственост върху общинска и държавна земя. Не се плаща право на ползване. Попитахме специалисти дали това е нормално. Според тях би трябвало да се плаща такса за право на ползване, но дори и това да се прави парите няма да отиват за парка, а директно в държавния бюджет. Единствено в Пирин има известен механизъм, по който част от концесионната такса се превежда на парковата дирекция.

Силна ерозия на пътеките, какво причинява утъпкването им

Снимка 4. Ширината на пътеките на места достига до крайно неприемливи стойности, надхвърлящи 27 метра. Най-сериозен е проблемът по пътеката между х. Рилски езера, през Сухия рид към ез. Бъбрека. 

През септември от 2020 г. е извършено измерване на ширината и максималната дълбочина на пътеките се посочва в научния труд на Раденка Митева. Ширината на пътеките на места достига до крайно неприемливи стойности, надхвърлящи 27 метра. Високи стойности на ширина на пътеките се наблюдават предимно на заравнени терени и в голяма част от случаите става въпрос за множество паралелни трасета, които с времето постепенно се сливат. Средната ширина на пътеките също е неприемливо висока, достигаща почти 5 метра, а високата стойност на стандартното отклонение говори за повишен риск от неоправдано разширяване на пътеките. Все пак в близо половината от изследваните точки, пътеките са тесни до умерено широки до 2,5 метра.

В останалите случаи е необходимо да се вземат мерки за ограничаване на ефекта на утъпкването. Най-сериозен е проблемът по пътеката между х. Рилски езера, през Сухия рид към ез. Бъбрека. Неприемливо високи стойности проучването регистрира на места и за дълбочина на пътеките. Дълбоко врязване на пътеките се наблюдава предимно на стръмни терени, а най-високи стойности са регистрирани по пътеката от езеро Бъбрека, през езеро Окото до езеро Сълзата.

Подходящи управленски мерки в тези случаи са стабилизиране на пътечното покритие и осигуряване на дренажни и противоерозионни съоръжения, показва проучването.

В близо половината от изследваните точки данните показват високи нива на деградация на пътеките. Без съмнение това налага прилагането на активни мерки за намаляването на негативните въздействия на посетителския поток върху природното наследство на Седемте езера, смятат специалистите. В пространствен аспект обаче данните за деградация на пътеките, отнесени към водосборите на езерата и свързващите ги потоци, не предоставят категорични доказателства за връзка между пътечната ерозия и еутрофикационните процеси. В бъдеще се необходими допълнителни и задълбочени проучвания в този аспект, коментират учените.

"Горещи точки" за наслояване на проблеми се оказва езеро Бъбрека, района на Близнака и Трилистника

Всъщност нанесените щети от езерата не са известни, което е изключителен проблем за намиране на подходящи решения. Общата дължина на пътеките на езерата е 34,5 км. Всички пътеки в района на езерата са неформални и не се откриват данни те да са били предварително проектирани. Проучването на Раденка Митова всъщност изследва влиянието на палатковите лагери. В района на циркуса на Седемте рилски езера се наблюдават две локализации на палаткови лагери. По данни на Плана за управление на Национален парк "Рила" 2001-2010 г. палатковият лагер около хижа Рилски езера се образува от Българска федерация по йога, а около хижа Седемте езера от Бялото братство. Особена категория пътеки се образува вследствие на ритуала Паневритмия на Бялото братство, но те представляват само 3,7% от цялата дължина на пътеките. Палатковият лагер се разполага върху общото циркусно дъно на езеро Близнака, Трилистника и Рибното езеро. Продължителността на палатковите лагери обаче повлиява сериозно, но тази тема не е сериозно изучена, посочва проучването.

Снимка 5. Рилската иглика (известна е още като "божествена иглика") и е изключително красиво растение. Всяко отъпкване встрани от пътеките може да увреди това красиво създание.

Протичането на интензивни ерозионни процеси е нормално за езерата, но утъпкването на пътеките засилва този процес, който оказва влияние върху по-ускореното заблатяване и затлачване на езерата. Утъпкването може да предизвика уплътняване и загуба на почвена покривка и на хранителни вещества, на ерозия, увреждане на корените или цялостно увреждане на растенията, намаляване толерантността към засушавания. Утъпкването на пътеките влияе най-много на увреждане на почвената покривка и е заплаха за биоразнообразието. Оказва се, че фрагментиращ ландшафта ефект имат около 70% от пътеките, силно провокиращи ерозионни процеси, затлачване и еутрофикация предизвикват 40% от пътеките, още 30% допринасят за усложняването на проблема. Горещи точки за наслояване на проблеми се оказва езеро Бъбрека, района на Близнака и Трилистника. А всъщност основният проблем досега е липсата на постоянен мониторинг, който е започнал, но трябва да продължи. А ако вече сме били на езерата нека потърсим още прекрасни маршрути из Рила, на които ще се насладим още повече, защото няма да бъдат толкова посещавани, а някои от децата ще мрънкат по-малко.

Mатериалът е създаден в партньорството и подкрепата на Българска фондация Биоразнообразие по проект "Climate Game On" на програма DEAR на Европейската комисия. Съдържанието е отговорност на 3eNews и може да не отразява вижданията на ЕК или БФБ. 3eNews подкрепя необходимостта от по-голяма информираност на обществото от нуждата да опазване своето уникално природно богатство.

Снимка 6. Опазването на Седемте рилски езера зависи и от нас.  А ако вече сме били на езерата нека потърсим още прекрасни маршрути из Рила, на които ще се насладим още повече.