Европейските електроенергийни борси най-сетне стигнаха под ниво от 200 евро за MWh, но тенденциите за по-високи цени не са се изпарили

Завръщането на вятъра и то за по-дълъг период се отрази благоприятно на ценовите нива не европейските електроенергийни борси. Въпреки че слънчевата енергия остана ниска, именно вятъра, както и запазващото се по-топло време свалиха ценовите нива в сегмента „ден напред“. За пръв път от месеци стойността на някои пазари спадна под 200 евро за MWh. И все пак все още е октомври и зимния сезон не е настъпил. Несигурността на пазара остава, тъй като няма познание за реформите, които Европейската комисия иска да предприеме.  Притесненията остават,  тъй като призивите за държавна намеса на пазара на газ и електроенергия водят до основателни и не много приятни въпроси и очаквания.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия през 42-та седмица във всички страни от Европа e от порядъка на 41 427.54 GWh във вечерни часове на 23 октомври 2022 г. преди окончателния отчет (47 623.63 GWh след коригиране и допълване на данните за предходната 41-та седмица).

Що се отнася до седмичното нетно производство на електроенергия в страните от ЕС  за 42-та седмица, то достига до обем от 37 149.55 GWh (42 668.19 GWh след корекцията в края на 41-та седмица), според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията.

От това общо производство на фосилните горива  се пада дял от 14 510.04 GWh или 39.06 % преди корекция (18 609.73 GWh или 43.61 % окончателните допълнени данни за седмицата по-рано) . От тях през 42-та седмица - на кафявите въглища се падат 3706.51 GWh или 9.98 %, както и на каменните – 7.71 % (2864.80 GWh). Газът държи дял от 18.57 на сто или 6899.94 GWh (21.53 % за 41-та седмица или 9184.57 GWh).

Участието на ядрената енергия е изчислено за 42-та седмица на 8597.57 GWh или 23.14 % спрямо 9988.89 GWh или 23.41 % след корекцията за 41-та седмица на 2022 г.

Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) e от порядъка на 14 041.94 GWh или 37.80 % (според уточнените коригирани данни за 41-та седмица – 14 069.57 GWh или 32.97 %).

Вятърните централи на сушата са произвели обем от 6525.80 GWh (17.57 %), а офшорните – 800.88 GWh или 2.16 %.

Делът на електроенергията от слънчеви електроцентрали е 1782.75 GWh или 4.80 %. Що се отнася до хидроенергията, то делът й е от порядъка на 4.46 %, а от помпени станции – 4.60 %. Редно е да се отбележи и делът на биомасата – 3.46 %.

Цените

Повишението на ценовите нива с ден за доставка 17 октомври бе очаквано, но не и изненадващо.

С изключение на Иберийския пазар (Испания и Португалия, минус 23.4 % до 107.46 евро за MWh),  италианската  GME (спад с 0.5 % до 215.26 евро за MWh) и сръбската SEEPEX (минус 0.1% до 219.17), ценовите нива на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ продължиха покачването си и с ден за доставка 18 октомври. Повишението варираше между 6.7 % (154.85 евро за MWh) и 7.5 % на гръцката HENEX (214.96 евро за MWh) до 11.6 % на българската IBEX и румънската OPCOM (214.58 евро за MWh) и 20.0 % на германската борса (183.18 евро за MWh).

Тенденциите се обърнаха напълно с ден за доставка 19 октомври, включително и на борсите извън континента. Изключение бе отчетено единствено на гръцката HENEX, на която бе регистрирано покачвани и то със съществените 27 % и стойността достигна 274.85 евро за MWh.

Спадът на останалите електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ варираше от 6.3 % на сръбската SEPEX (205.43 евро за MWh) и 8.0 % (168.45 евро за MWh) в Германия до 14.0 % в Австрия (168.08 евро за MWh), 16.8 (159.01 евро за MWh) във Франция и 18.3 %  в Италия (175.77 евро за MWh). Спадът с 18.2 на IBEX и OPCOM свали ценовите нива до 175.55 евро за MWh.

Силното движение в посока надолу на борсите извън континента свали стойностите доста под 100 евро за MWh. Така понижението с 51.6 % във Великобритания доведе до цена от 75.69 евро за MWh, а в Ирландия и Северна Ирландия (понижение с 53.1% ) – до 64.07 евро за MWh.

По-високи останаха нивата на Иберийския пазар като понижението с 25.7 % в Португалия очерта цеан от 79.87 евро за MWh, а в Испания при спад с 24.0% цената остана на ниво от 81.71 евро за MWh.

Доста разнопосочни останаха цените на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ с ден за доставка 20 октомври. Така на девет от борсите стойностите продължиха да се движат в посока надолу, докато на останалите бе отчетен ръст.

Спадът се движеше между 3.0 % (125.59 евро за MWh) в Нидерландия,  10.3 % (142.56 евро за MWh) във Франция, 16.8 % (140.22 евро за MWh) в Германия и 17.9 % в Белгия (120.08 евро за MWh).

Повишението на българската IBEX и румънската OPCOM, макар и ниско в процентно отношение от 2.6 % доведе до цена от 180.06 евро за MWh. На италианската GME ръстът с 14.6 %  вдигна стойността до 201.37 евро за MWh.

Доста под 100 евро останаха отново нивата на Иберийския пазар, където въпреки покачването с 8.5 % на електроенергийната борса в Португалия и 6.0% в Испания цената остана на ниво от 86.66 евро за MWh.

Разнопосочно се движеха ценовите нива и с ден за доставка 21 октомври. Все пак понижението се запази само на четири от европейските електроенергийни борси, докато на останалите поскъпването се върна. Въпреки това стойностите останаха под 200 евро за MWh.

Спадът с 2.0 % свали цената на италианската GME до 197.35 евро за MWh. Доста по-значителното понижени с 23.8% доведе до цена от 191.04 евро за MWh на гръцката HENEX.

Увеличението, макар и само с 4.1 % върна стойността на IBEX и OPCOM до 187.45 и 187.47 евро за MWh съответно. Доста сходно  бе нивото на хърватската електроенергийна борса – 187.25 евро за MWh (плюс 3.1 %). По-ниска остана стойността на унгарската HIPX – 185.04 евро за MWh (плюс 2.4 %).

Под тези нива останаха постигнатите стойности във Франция ( плюс 10.9 % до 158.13 евро за MWh) и Германия (плюс 16.6 % до 163.45 евро за MWh).

С ден за доставка 22 октомври преобладаващ бе спадът. Ръст в сегмента „ден напред“ бе наблюдаван само на пет от европейските електроенергийни борси. Така скокът с 12.2 % върна цената на гръцката HENEX до 214.29 евро за MWh. На италианската GME, която доскоро държеше най-високи стойности бе отчетен спад с 28.0% и цената падна до 142.10 евро за MWh.

Понижението с 20.8 % на българската IBEX и румънската OPCOM свали цената до 148.51 евро за MWh.

Във Франция стойността (минус 17.9 %) спадна до129.81 евро за MWh, докато в съседна Германия цената остана по-висока (минус 14.4 %) – 139.87 евро за MWh.

Изненада поднесоха двата почивни дни, като с ден за доставка 23 октомври в посочения сегмент покачване ба отчетено на четири от европейските електроенергийни борси, сред които българската IBEX (плюс 23.0 % - 182.66 евро за MWh), румънската OPCOM (плюс 22.8 % - 182.35 евро за MWh) и гръцката HENEX (плюс 23.1 % до 263.72 евро за MWh).

На останалите борси понижението продължи, като спадът с 28.5 % свали нивото на унгарската HUPX до 106.41 евро за MWh. Дори обикновено високата цена на хърватската борса спадна с 19.7 % до 117.69 евро за MWh.

Доста под тези нива останаха цените във Франция (минус 32.7 % до 87.387 евро за MWh) и Германия (95.75 евро за MWh) при това изпреварвайки Полша (минус 30.1 %  до 114.57 евро за MWh).

Иберийският пазар отново се оказа с най-ниски стойности (спад с 31.2 % ) – 72.84 евро за MWh.

С ден за доставка 24 октомври разнопосочното движение на европейските електроенергийни борси остава и при това задава съществени въпроси, заради твърде голямата разлика в очертаващите се ценови нива. Така при скок с 25.2 % и 25.4 %  стойността на българската IBEX и румънската OPCOM се установява на ниво от 228.71 евро за MWh, а спадът с 11.2 % на гръцката HENEX води до ниво от 234.07 евро за MWh.

Ръстът от 54.6 % на хърватската борса води до ниво от 181.98 евро за MWh, а скокът  на унгарската HUPX  със 77.6 % - до 189.01 евро за MWh.

Увеличението с 0.2 % във Франция вдига цената до 87.51 евро за MWh, а спадът с 15.8 % сваля стойността в съседна Германия до 80.62 евро за MWh.

Най-ниска се очертава постигнатата цена в посочения сегмент в Белгия (спад с 24.2 %) – 69.06 евро за MWh, следвана от Нидерландия (понижение с 18.0 %) – 77.91 евро за MWh.

Спадът с 31.9 % сваля значително стойността и на италианската електроенергийна борса – до 136.94 евро за MWh.

На този фон традиционно ниските нива на Иберийския пазар при ръст с 50.7 % стигат до 109.78 евро за MWh.

Средна месечна и средна годишна цена към 23 октомври

Средната месечна цена на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ отново не само е променена, но и поставя въпроси. Впечатляващата разлика остава. Стойностите вървят надолу, но явно има предизвикателства, касаещи не само и не толкова газа, набеден за високите нива през изминалите месеци, а други специфични проблеми. В случая отново не става въпрос само за газ, капацитет, ВЕИ, а и за други особености, включително времето, индустрията, държавната подкрепа, поведението на играчите на пазара.

На БНЕБ, както и на румънската OPCOM към 23 октомври средната месечна стойност  спада до 223.16 и 223.15 евро за MWh( 237.55 евро за MWh преди седмица, 230.41 евро за MWh преди две седмици,  212.78 евро за MWh преди три седмици). Тоест ценовите нива отново са напълно съпоставими и отново с впечатляваща разлика от предходни периоди.

За другите европейските електроенергийни борси стойността в посочения сегмент се движи от 257.42 евро за MWh в Гърция и 235.18 евро за MWh в Италия, както и 197.39 евро за MWh във Франция.

Отново по-ниска остава цената за Испания  - 129.24  евро за MWh и съседна Португалия –  129.22 евро за MWh.

В Германия, средната месечна стойност е на ниво от 163.02 евро за MWh, а в Австрия – 190.21 евро за MWh. В Унгария изчисленията сочат за ниво от 210.09 евро за MWh, а за Полша – 135.25 евро за MWh.

Средната годишна цена се връща към по-нормален ход в стремежа към понижение. Темповете се връщат към малко по-уравновесено ниво. Така средната годишна цена към 23 октомври на БНЕБ е 259.76 евро за MWh и все още е по-ниска, както от тази в Румъния (274.24 евро за MWh), Унгария (280.84 евро за MWh), така и от тази в Гърция (288.61 евро за MWh) и съседна Сърбия (285.78 евро за MWh).

На останалите европейски електроенергийни борси средногодишните цени към посочената дата варират от 317.03 евро за MWh в Италия и 181.26 евро за MWh в Испания и Португалия (181.77 евро за MWh) до 249.6 евро за MWh в Нидерландия и 242.81 евро за MWh в Германия, както и 288.68 евро за MWh във Франция и 166.42 евро за MWh в Полша.

Петрол, газ, СО2

Цените на петрола през изминалата седмица останаха в диапазона от 93 – 92 долара за барел. Интригата САЩ – ОПЕК продължи, но при по-смекчен тон. Съобщението за пускането на 15 млн. барела от стратегическия резерв на САЩ не доведе до раздвижване на пазара. Нещо повече информацията на американската администрация, че запълването на стратегическия резерв ще започне, когато цените на петрола в САЩ са между 67  и 72 долара за барел изигра по-голяма роля на фона на спада на запасите.

По-съществено влияние изиграха новините за облекчаване на ограниченията заради COVID от Китай и вече отчитащият се спад на доставките от суров петрол от страните от ОПЕК+. Освен това от организацията за пореден път отхвърлиха обвиненията за решението за намаляване на добива. Затова пък генералният секретар на ОПЕК Haitham al-Ghais заяви необходимостта на петролната индустрия от инвестиции в обем от 12,1 трлн. долара, така че да може да бъде задоволен очакваният ръст от 23 % на търсенето на енергия в света до 2045 г.

Сега пазарите се вълнуват повече от решенията на Федералния резерв и от това докъде може да стигне долара. Защото сценариите при силен долар и в условията на забавяне на икономиката водят до други сценарии.

Що се отнася до газа по индекса TTF на борсата ICE, цените продължиха да вървят надолу.

Стойността на TTF за месец напред се срина от пиковото ниво  от 339 евро за MWh, отчетено на 26 август до 113 евро за MWh на 18 октомври. Мекото октомврийско време и продължаващите  доставки на втечнен природен газ (LNG) се отразиха положително върху ценовите нива.

Това съвсем не значи, че газовата криза е приключила. Нещо повече, притесненията за газовите доставки през 2023 г. остават. Въпреки високото ниво от запасите  остават и опасенията доколко могат да гарантират не само преминаването на зимата, но и старта за следващия отоплителен сезон. Все по-вероятен е сценарият, че Европа вероятно ще трябва да компенсира около 40 милиарда кубически метра допълнително от загубата на  руските потоци. Настоящите анализи на големите компании от сектора, сочат, че това е обем, който LNG не може да покри, тъй като в света няма толкова голям капацитет за втечняване, капацитетът за регазификация в Европа е ограничен, а освен това е твърде рано да се прогнозира как ще се движи търсеното от страна на Азия. Така единствената алтернатива остава въведеното изискване от ЕК за намалено търсене през тази година да бъде удължено при това за достатъчно дълъг период.

Фактът, че цените на природния газ на TTF надхвърлиха стойността на LNG сякаш се позабрави. Не и от анализаторите. Те обръщат внимание на това, че досега европейските търговци на природен газ се ориентират по ценообразуването на TTF, но заради всички събития и драми около газовите доставки и цени индексът вече губи своята релевантност. Значението на TTF става все по-малко, а отклоненията по отношение на цените, разбира се, основно на LNG стават все по-големи. Европейската комисия се ангажира с нов ценови индекс, който да отразява LNG, но подготовката му изисква прецизност, време и познание за перспективите на доставките, както и други допълнителни детайли. Всичко това ще отнеме време, но и води до извода, че изкривяването на пазара ще продължи достатъчно дълго.

Що се отнася до цените на емисиите и при тях трябва де се отчете постигането на исторически върхове през тази година.  През февруари и август тази година те успяха да се позиционират на нива около 95 евро за тон. Стойността на СО2 по индекса ICE EUA на борсата завършиха седмицата на ниво от 68.72 евро за тон, което съвсем не е ниско ниво. За отбелязване е, че за 12 години цената никога не е надхвърляла 30 евро за тон. Така, в момента на енергийна криза тези цени продължават да се отразяват върху потребителите, особено върху големите енергоинтензивни компании. В същото време това е механизма, който трябва да стимулира инвестициите в алтернативи източници на енергия, в декарбонизацията, в енергийния преход. Сега това удвояване на индекса вдига стойността на инвестициите.

Тенденции

Европа е в разгара на паралелна енергийна и газова криза. Освен цените на газа принос към този процес има Германия със преждевременното затваряне на ядрени мощности. Както и Франция заради ниското производство на ядрена енергия в резултат на проблеми с ядрените реактори. . От 2015-2021 г. Франция е изнасяла средно 1,3 GW за Обединеното кралство, но през 2022 г. тази роля се е обърнала, като Франция е внасяла средно 1,1 GW от Обединеното кралство. Прогнозата за 2023 г. и 2024 г. е подобрена (300-330 TWh) и 2024 г. (315-345 TWh), но безспорно това ще е един от основните елементи, които пазарите ще следят.

На този фон европейската икономика продължава да е в очакване на множеството мерки, основно в областта на газовия и електроенергийния пазар. Все още е загадка как ще се случи платформата за обща покупка на природен газ. Както вече бе посочено, има опасения по отношение на индекса TTF и липса на яснота за бъдещия индекс за LNG. Газовите потоци остават неизвестни и всички се надяват на инвестициите във вятър и слънце. Защото изглеждат по-бързо осъществими, а и защото такива са насоките и на ЕК – забързване на процеса. С една подробност – става въпрос за източници за собствено потребление. Защото истината е, че голям парк от вятърни и слънчеви мощности е инвестиционен процес, който продължава горе-долу до осем години. Почти толкова, колкото и изграждането на един блок на АЕЦ. Не е случайно завръщането на интереса към ядрената енергия.

Това обаче са планове за бъдещето. Затова повечето страни разширяват мерките в посока на спестяване за продължителен срок не за една или две години.

Енергийните потоци се пренареждат и това е само началото на процеса. Изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол през миналата седмица отчете, че Русия е загубила завинаги европейския пазар на петрол и газ. На този фон Евразийските страни са на прага на споразумение за общ пазар на петрол и газ. Турция и Русия работят по създаването на газов хъб. Сега се очаква да бъдат изяснени и позициите на Азия. Европа ще трябва да продължи да търси заместител на над 40 млрд. куб м природен газ, съобразявайки се и с новите амбиции на заобикалящият я свят.