Forbes: Икономическата страна на таван на цената на руския петрол
James Broughel
Икономистите често се обявяват срещу регулирането на цените, обяснявайки това с напълно предсказуемите последствия от подобна политика – дефицити и излишъци. Затова е доста забележително, че няколко уважавани икономисти неотдавна подготвиха писмо, адресирано до министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън, в което поддържат въвеждането на ценови таван на руския петрол. Икономическата страна на това решение в дадения случай не е съвсем разбираема, тъй като в периоди на въоръжени конфликти първостепенно значение придобиват други съображения, които не са свързани с пазарната ефективност. Именно затова сега трябва да се замислим над това, какви са последствията, които може да повлече след себе си въвеждането на ценови таван.
През септември членовете на „Голямата седморка“ се споразумяха да ограничат цената на петрола от Русия и през последните няколко седмици министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън усърдно работи над това да привлече подкрепата на други страни. Трябва да напомним, че Съединените Щати вече забраниха вноса на руски нефт и газ. Между другото Европейският съюз постигна съгласува забрана на вноса на руски петрол по морето, която ще влезе в сила в началото на декември, а също така и забрана за доставка на нефтопродукти от февруари.
За да се осмислят последствията от такава политика, трябва като начало да се разбере, че всеки барел петрол е напълно неразличим от друг барел от същия вид и че нито един производител няма значително влияние върху цените. Тоест, примерно, ако бензинът, да речем, в Ню Йорк е по-скъп, отколкото в Кънектикът, компаниите разбираемо ще изпращат цялото си гориво в Ню Йорк, а Кънектикът ще бъде игнориран. В резултат цената на бензина в Ню Йорк ще започне да се понижава, а в Кънектикът да расте, докато разходите за гориво в тези два щата не се изравнят. Примерно такава е ситуацията и сега: разликата в цените на в различните щати се дължат главно на действащите в тях данъчни режими и до известна степен на разходите за транспорт и маркетинг.
Екстраполирайки тази логика на международните пазари, не е трудно да се разбере, че ако Европа и Съединените Щати забранят вноса на руски петрол, Москва в отговор ще започне да продава своята суровина на други страни. Именно това и прави сега. Независимо от западните санкции, Китай и Индия остават най-големите клиенти на Русия.
И точно тук в играта влиза ценовото ограничение, което Западът разглежда като инструмент, разширяващ обхвата на санкциите срещу Русия върху голям брой страни. На пръв поглед тази политика не се различава много от пълната забрана.
Ако дадена страна постави таван на цената на руския петрол от 60 долара за барел, както предлага Йелън, Москва ще продава петрола си на страни, които не поддържат това ограничение, тъй като цената му на световния пазар сега е около 85 долара за барел. Москва твърди, че ще направи точно това. Наскоро руският вицепремиер каза, че страната му няма да доставя петрол на тези държави, които биха поддържали тавана на цените.
Предчувствайки такъв обрат на събитията, западните страни въвеждат допълнителни ограничения за финансови и застрахователни услуги за компаниите, превозващи руски петрол. Това е основният инструмент за въздействие от американските е европейските лидери, който те се надяват да използват, така че да заставят други страни да се съгласят на тази стъпка. Ако те подкрепят въвеждане на ценови таван, те ще имат достъп до застрахователните услуги на западните компании, тоест ще получат възможност да купуват руски петрол, който иначе би бил недостъпен за тях
Доста лесно е да се разбере колко трудно ще бъде да се спечели в тази игра на регулации, която много прилича на „Убий къртицата“. Една намеса води след себе си друга, след това друга и всички те не носят абсолютен успех. Турция например, все още не е дала ясен отговор на въпроса дали е готова да подкрепи въвеждането на таван на цените. Индонезия показва колебание и изразява опасения, че сега петролната стратегия се движи от геополитиката. Освен това към днешна дата западните санкции не са успели да лишат Кремъл от източници на финансиране на войната в Украйна..
Ситуацията се утежнява още повече от това, че неотдавна ОПЕК и неговите съюзници решиха да намалят добива с два милиона барела на ден. Това може да повлече след себе си ръст на цената именно в този момент, когато Съединените Щати и Европа отчаяно се опитват да ги задържат. Американските политици изразиха буря от възмущения в отговор на решението на ОПЕК да намали добива. Няколко члена на конгреса дори се заеха с разработка на законопроект под името NOPEC (Без ОПЕК).
За съжаление, американските политици се вълнуват много повече от ръста на цената на бензина в САЩ в преддверието на изборите, а не толкова от ситуацията в Украйна. Не е учудващо, че ОПЕК има други приоритети. Както неотдавна обясни икономистът Omar Al-Ubaydli в своя статия в Al Arabiya News, петролният картел, преди всичко иска да предотврати спадът в инвестициите, който неизбежно съпътства понижението на цените, тъй като това може да доведе до нежелателни предизвикателства в бъдеще.
Всеки опит да се увеличат доставките чрез оказване на натиск върху ОПЕК вероятно ще се провали. Освен това решението на картела да намали производството може да не доведе до значително увеличение на цените. Това отчасти се дължи на факта, че членовете на картела често не изпълняват своите квоти. Освен това ОПЕК не е единственият играч на тази сцена. Има много други страни производителки на петрол, които не са част от картела, и всеки опит за координиране на работата им по добива, вероятно ще бъде напълно безполезен.
В крайна сметка въвеждането на таван на цените наистина може да намали приходите на Русия от продажбата на петрол, но това в никакъв случай не е гарантирано. Подобен ход може лесно да има обратен ефект, провокирайки нов кръг от глобална нестабилност. Руският гигант Газпром вече заплашва да спре доставките на природен газ за Европа, ако бъде въведен таван на цените на петрола. Ако в резултат рязко поскъпне електроенергията, резултатът от въвеждането на ценовия таван ще бъде напълно противоположен на първоначалната му цел.
Предвид цялата тази несигурност е трудно да сме оптимисти за политиката. Вероятно защитниците й мислят, че правят нещо добро. Най-добрият аргумент в полза на такава политика може да е, че да правиш нещо е по-добре, отколкото да не правиш нищо. Дори това обаче не е гарантирано.