Министър Пулев: 30.6 млн. лв. за киберсигурност тръгват от днес за бизнеса по Плана за възстановяване

Министерство на иновациите и растежа отвори днес за кандидатстване процедура за „ИКТ решения и киберсигурност“ за 30.6 млн. лв. Това е втората процедура, която Министерството на иновациите и растежа (МИР) стартира по Плана за възстановяване. Това съобщи на брифинг министър Александър Пулев във Варна.

„По процедурата българските компании могат да получат грантове от 3000 лв. до 20 000 лв., като няма да се налага съфинансиране“, изтъкна той. По нея фирмите ще могат да заздравят системите си за сигурност. Тя е изключително релевантна предвид ситуацията, посочи той и допълни, че българският бизнес ще може да използва средствата за киберсигурност, сайтове, онлайн магазини, приложения за телефони, IT-системи и дигитален маркетинг. Срокът за кандидатстване по процедурата е два месеца.

„В МИР имаме вече 2 процедури отворени по Плана за възстановяване, като по първата за Технологична модернизация кандидатстването вече приключи и имаме отличен резултат, тъй като са подадени 2500 проектни-предложения“, съобщи Пулев.

Министърът на иновациите и растежа съвместно с министъра на туризма Илин Димитров дадоха съвместен брифинг и проведоха  среща с туристическия бизнес във Варна, за да разяснят  възможностите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и структурните фондове на ЕС към туристическия сектор.

Пулев подчерта, че по процедурата, която отваря днес за ИКТ решения и киберсигурност, допустими за кандидатстване са и компаниите от сектор туризъм. „Пари за иновации за енергийна ефективност и оборотни средства в туризма има по няколко направления по линия на МИР“, изтъкна той. По думите му по ПВУ, освен за ИКТ решения и киберсигурност фирмите от туристическия бранш ще могат да кандидатстват до края на годината и по предстоящата процедура за ВЕИ за собствено производство и съхранение на енергия, с бюджет от 200 млн. лв. Те ще могат да се възползват и от гаранционни инструменти за над 290 млн. лв. за растеж и за енергийна ефективност и възобновяема енергия. „Така средствата през ПВУ по линия на МИР за туризма са близо 550 млн. лв. само до края на годината“, каза той.

Пулев уточни, че по линия на одобрената на 3 октомври в Брюксел Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 (ПКИП) туристическият бизнес ще може да кандидатства за още близо 550 млн. лв. по различни процедури свързани с  разработване и внедряване на иновации.

Той подчерта, че браншът е допустим и по линия на ресурс за оборотни средства през Фонда на фондовете и ББР. „По програма Възстановяване на Фонда, през 7 банки компаниите могат да вземат необезпечени кредити за 225 млн. лв., вкл. ресторанти, хотели и тур оператори“, посочи той и допълни, че  ББР също предлага оборотни кредити за компаниите от сектора на туризма – хотелиери и ресторантьори, като  средствата могат да се ползват както за покриване на текущи нужди, така и за рефинансиране на съществуващи задължения.

Пулев посочи, че ББР трябва да прави повече за бизнеса и призова, че кани туристическия бранш да разработят заедно с МИР нови инструменти  през ББР за подкрепа на операторите в сектора на туризма по примера на подобни инструменти, които МИР и ББР разработват и за иновациите в земеделието.

Главният директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към МИР Илияна Илиева добави, че министерството е сключило договор с Министерство на туризма по ОПИК на стойност 62,8 млн. лв. за справяне с миграционните предизвикателства вследствие на конфликта в Украйна. По него се преведени на родните хотелиери за разходи до момента за над 1 млн. нощувки на 93 834 бежанци, като първо МИР е изплатило авансова над 12 млн. лв. и предстои одобрение и плащане на междинен отчет на стойност още над  47 млн. лв.

По думите на Илиева в момента  има ново искане от Министерство на туризма за нови 9 млн. лв., които МИР да осигури за нощувки и топъл обяд на българските хотелиери, приютяващи бягащите от войната украински бежанци.

Министър Илин Димитров благодари на министър Пулев за бързия отговор и бързото трансформиране на ресурсите, така че да стигнат до родните хотелиери.