Пазарен обзор за септември: Великобритания като канарчето в мината

Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг

Фондовите пазари засилиха спадовете си през миналия месец, а Уолстрийт заличи изцяло покачването си от началото на 2021 г. Отново, защото индексите се върнаха на дъната си за годината. Разликата с предишния период на разпродажби, приключил през юни, се крие в мащабите и бързината на спада. Само в рамките на две седмици основният индекс S&P 500 падна с 13%.

Това щеше да бъде изключително болезнено за инвеститорите, ако се беше случило преди година по време на бичия пазар. Но сега сме в точно обратната ситуация – мечи пазар на акциите и облигациите. За него е типично да има силни и бързи покачвания или още по-осезаеми спадове. Трябва да имаме това предвид при инвестиране поне докато не се промени посоката на монетарната политика.

Какъв сигнал даде Великобритания?

Плановете на правителството на Острова да свали данъците, за да стимулира икономиката, срещна паническата реакция на инвеститорите и силни разпродажби на държавния дълг. Видяхме рязък скок на доходността по дълга и изключително бързата реакция на централната банка за справяне със ситуацията – покупки на дългосрочните държавни облигации, които бяха най-силно засегнати от разпродажбите. В същото време бяха отложени с един месец плановете за намаление на баланса на Bank of England с продажби на книжа. Ситуацията се стабилизира бързо, но тя ни показва две неща. Първото е, че няма повече място за държавни харчове. А второто е, че много лесно може да се стигне до дългова криза.

Едва по-късно стана ясно, че много инвестиционни фондове са съобщили за проблеми с капитала си при този спад на цените на облигациите. А повечето от тях са притежавани от пенсионни фондове и е съществувал риск за цялата система. Загубите от преоценката на облигациите се отразяват върху активите, които спестителите притежават пряко или непряко чрез пенсионни и инвестиционни фондове. И централната банка трябваше да се намеси, за да премахне системния риск в среда, която самата тя е създала с повишаването на лихвите и предстоящите продажби на облигации от баланса си.

Какво означава това за САЩ и Еврозоната?

Великобритания тръгна по пътя на Италия и ЕЦБ в събитията от преди три месеца. Разликата е, че ЕЦБ може да си позволи да продава облигации на страни като Германия, докато купува италиански книжа и задържа пазара от срив. Изборите в Италия допълнително допринесоха за напрежение на пазара, а доходността на 10-годишните книжа се покачи на 4.5% или там където беше преди интервенцията на ЕЦБ. САЩ все още са далеч от сътресения на облигационния пазар, но най-бързото покачване на лихвите в историята се отразява съществено на доходността на щатските книжа. Разликата идва от валутния курс. Покачването на щатския долар успява да компенсира в немалка степен обезценката на американските активи. И инвеститорите от чужбина все още не усещат цялата болка от мечия пазар. Ако доларът започне да пада, ще се ускорят капиталовите потоци извън САЩ. Но неговата сила сега се държи на поскъпването му. Тоест, чуждестранните инвеститори трябва да купуват повече долари, за да плащат растящите лихви по доларовите си заеми и да покриват задълженията си. Скъпият долар е лоша новина за всички извън САЩ, особено за тези със задължения във валутата.

Ще има ли скоро промяна в политиката на Федералния резерв?

Американските индекси отскочиха в началото на октомври, след като регистрираха нови дъна за годината. Още е рано да се сложи край на мечия пазар, дори и след като централната банка на Великобритания завъртя политиката си на 180 градуса. Инвеститорите очакват нещо подобно да се случи и с Федералния резерв, като засега се въртят спекулации за това, но без сериозни основания. А такива причини могат да дойдат от две страни. Първата е икономиката. Безработицата изостава поне 9-12 месеца от повишаването на лихвите, така че ефектът върху нея ще се усети в началото на следващата година. Инфлацията от своя страна показва намаление на темповете, което е добра новина за централните банкери. Но проблемите в добива на суровини и енергия остават на дневен ред, включително и поради планираното намаление на добива от ОПЕК и Русия за ноември. Тогава и стратегическия резерв на САЩ няма да продава по 1 милион барела на ден, а ще купува. Инфлацията е провокирана от растеж на разходите и се пренася върху заплащането. Мерките на централните банки удрят търсенето на стоки, но не и разходите. Затова няма да видим съществено подобрение на инфлацията преди икономиката да влезе в рецесия. Втората причина може да стане финансовият сектор, както се случи с Великобритания и Италия преди това. Разликата с 2008 г. е в това, че централните банкери следят много внимателно ликвидността в банковия сектор и на паричния пазар. Затова нито Италия, нито Великобритания, не повториха събитията от октомври 2008 г.

Държавните дългове и финансирането на бюджетните дефицити са огромна пречка пред новите стимули. Затова не считам, че Федералният резерв ще промени скоро политиката си и това ще постави началото на нов бичи пазар с висока възвръщаемост за инвестициите през 2023 г.

Обзорът е публикуван първо в блога на Елана Трейдинг.