Еврото се срина след като руският президент Путин обвини Запада в ядрен шантаж срещу Русия

Двойката евро/долар се търгува под паритета с американската валута на ниво от 0.99007 долара, което е понижение с 0.71% в сравнение с 0.9970 долара при затварянето на сесията във вторник, когато еврото загуби 0.1%, след като руският президент Владимир Путин обвини Запада в ядрен шантаж срещу Русия, съобщи „Ройтерс“. В речта си, в която обяви частична мобилизация за военната кампания на страната в Украйна, Путин заяви също, че Русия разполага с "много оръжия, за да отговори" на това, което нарече западни заплахи, и заяви, че не блъфира.

Първи реагираха държавните облигации, чиято доходност започна да пада. Дълговите книжа, предпочитани от много инвеститори като сигурно убежище, поскъпнаха, което доведе до понижаване на доходността. Доходността на двугодишните германски облигации рязко спадна със 7 базисни пункта, до 1.66%.

Общата европейска валута трайно се настани под един долар, тъй като еврозоната изпаднала в безпрецедентна енергийна криза и рецесията изглежда почти неизбежна за анализаторите, въпреки че Европейската централна банка (ЕЦБ) избягва да прогнозира, че може да има свиване. ЕЦБ повиши лихвените проценти с безпрецедентните 75 базисни пункта през септември, след увеличение от 50 б. п. през юли и сигнализира за по-нататъшни повишения на следващите заседания въпреки рисковете от рецесията. Вицепрезидентът на ЕЦБ де Гиндос каза, че централната банка не очаква забавянето на европейската икономика да намали инфлацията само по себе си, подчертавайки, че лихвените проценти трябва да продължат да се покачват, за да поддържат инфлационните очаквания фиксирани и да се избегнат вторични ефекти.

Щатският долар умерено се повишава спрямо еврото, йената, паунда и повечето основни валути в сряда. Цялото внимание на инвеститорите е насочено към срещата на Федералния резерв на САЩ (Фед), която ще приключи тази вечеро около 21 часа българско време.

Повечето от пазарните участници и анализатори са уверени, че резултатът от срещата ще бъде повишаване на основния лихвен процент с поне 75 базисни пункта.

Доларът е подкрепен и от нарасналата доходност на американските държавни облигации – на 10-годишните надхвърли 3.5% за първи път от февруари 2011 г., пише Trading Economics.

Индексът ICE Dollar, показващ представянето на щатския долар спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), е нараснал с 0.98%, а по-широкият WSJ Dollar Индекс, в който са включени 16 валути се е повишил с 0.33%*.

Британският паунд се променя слабо и се търгува за 1.13476 долара, което е понижение с 0.29% в сравнение с 1.1381 долара в края на предишната сесия, и е най-ниското ниво от 1985 г. насам, тъй като повече данни сочат за задаваща се рецесия в Обединеното кралство, докато централната банка на Англия (BoE) е готова да повиши отново лихвените проценти следващия четвъртък, за да се бори с нарастващата инфлация. Последните данни показват, че продажбите на дребно са спаднали най-много тази година през август, докато основният процент на инфлация се е ускорил до най-високото си ниво от 1992 г. насам. BoE може да повиши основния лихвен процент със 75 базисни пункта следващия четвъртък, най-много от валутната криза от 1992 г. насам след общото увеличение от 165 базисни пункта от декември миналата година.

Курсът на американската валута спрямо японската йената се повишава с 0.17% до 143.96 йени спрямо 143.72 йени ден по-рано. Инвеститорите оценяват високо изявлението на бившия японски министър на финансите Тацуо Ямасаки, че властите са готови да се намесят на валутния пазар по всяко време, ако е необходимо.

И спрямо основния си конкурент като валута убежище – швейцарския франк, се повиши с 0.30% до 0.96703 франка за долар, слизайки от четириседмичния връх от 0.95 хранка, достигнат по-рано през септември, тъй като инвеститорите оценяваха перспективите пред швейцарската икономика преди решението за паричната политика на Швейцарската национална банка (SNB) тази седмица.

Швейцарското правителство значително намали прогнозите си за икономичекия растеж, предвиждайки разширяване с 2% през тази година, възпрепятствано от несигурните енергийни доставки и рязкото нарастване на цените. Последните данни за индекса на потребителските цени показаха годишна инфлация от 3.5% през август, най-високата от 1993 г. насам, а председателят на SNB Томас Джордан заяви, че ценовият натиск е станал по-широкообхватен и по-високата инфлация може да се запази през следващите години. Възходящите рискове за инфлацията породиха очаквания, че централната банка ще повиши лихвените проценти със 75 б.т. тази седмица, за да ги извади от отрицателната територия за първи път от 2014 г. насам.

*Валутните курсове са актуални към 10:15 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.