Изследване: Бъдещето на пазара на зелен водород се отличава с висока несигурност

Зеленият водород и неговите производни като метанола и зеления амоняк трябва да заменят изкопаемите горива в случаите, когато електрификацията е невъзможна и е от критично значение за постигане на климатична неутралност. Бързото увеличаване на обемите на доставка на водород е трудна задача. Дори ако капацитетът за електролиза расте така бързо, както и слънчевата е вятърна енергетика, обемът на предложенията от зелен водород ще останат недостатъчни в краткосрочно бъдеще. Що се касае до дългосрочната перспектива, то тя се характеризира с голяма несигурност. До този извод стигат учените от Потсдамския институт за въздействието на климата (Potsdam Institute for Climate Impact Research), както и други институти в своя разработка за перспективите за широкото разпространение на зеления водород. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Nature Energy.

Независимо от значителните съобщения за водородни проекти, зеленият водород с вероятност от ≥75% ще осигурява по-малко от 1% от крайното потребление на енергия до 2030 година в Европейския съюз и до 2035 г. в световен мащаб. Планираните инвестиции и усилия за разширяването на пазара на зелен водород ще са недостатъчни, така че горивото да заема важна роля в енергийния сектор. През 2040 г. се очаква увеличение на дела, но има голяма несигурност по отношение на определянето на конкретни стойности. Така в Европа дела на водорода може да е от 3,2% до 11,2 % от крайното потребление на енергия, а в глобален план – между 0,7 % до 3,3 %.

Краткосрочният недостиг и дългосрочната несигурност пречат на инвестициите в крайното потребление на водород и инфраструктура, „намалявайки потенциала за зелен водород и поставяйки под заплаха целите в областта на климата“.

С разпространението на вятърната и фотоволтаична енергетика вече е натрупан значителен опит, показващ как ефектът от мащаба може да бъдат ускорени за сметка на държавните инвестиции. „Исторически аналогии показват, че политики подобни на извънредни ситуации могат да доведат до много по-високи темпове на ръст, по-бързи пробиви и повишена вероятност за наличност на водорода в бъдещето“.

В същото време мащабът на такава задача е грандиозен. Според изследването на авторите, за осъществяването на сценария за климатична неутралност, отговарящ на Парижкото споразумение, в периода 2021 г. – 2050 г. се изисква увеличение на капацитета от електролизери от 6000 до 8000 пъти. За това са необходими „екстремни мерки“ и политики. Авторите на изследването сравняват това с други ситуации, когато развитието на едни или други сектори се ускоряват значително благодарение на намесата на държавата. Те напомнят например, развитието на атомната енергетика във Франция или пускането на високоскоростните влакове в Китай.

Независимо от определена еуфория по повод вложенията на значителни средства във водородната индустрия, авторите не подминават и опасността от преоценката на потенциала за зелен водород. Хората, които са призвани да вземат политически решения трябва да гарантират използването на зеленото гориво само там, където пряката електрификация е невъзможна.

Пълният доклад може да прочетете на: https://www.nature.com/articles/s41560-022-01097-4