504 лева става линията на бедност от 2023 година

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) одобри предлаганата от правителството линия на бедност от 2023 година да бъде 504 лева, съобщи пресслужбата на Министерството на туда и социалната политика (МТСП) след заседанието на тристранката. НСТС одобри и проекти за промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) и Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО). Проектите на повзаконовите нормативни актове са подготвени от МТСП.

Стойността на линията на бедност ще се повиши с 91 лв. или с 22 % в сравнение с 2022 г. Това е най-големият ръст откакто се прилага този механизъм, каза вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров, който председателства тристранния съвет, на съвместен брифинг с представителите на национално представителните организации на синдикатите и на работодателите след края на заседанието. В него участваха министърът на финансите Росица Велкова и заместник-министрите на труда и социалната политика Надя Клисурска и Емил Мингов. 

Средногодишната инфлация за периода септември 2021 - август 2022 г. е 11,7%, а натрупаната от началото на годината до края на август е 12,6%. Това показва, че нарастването на линията на бедността значително изпреварва инфлационните процеси“, подчерта министър Лазаров.

Любослав Костов от КНСБ заяви, че синдикатът не е подкрепил предложението за размера на линията на бедност за 2023 г., тъй като, по думите му, то е направено на база на методика, която трябва да се ревизира. Той каза, че методиката не отчита инфлацията в малката потребителска кошница и за база се взима доходът отпреди три години.

По наши изчисления линията на бедност би трябвало да бъде 541 лв., подчерта Костов. Структурата на потреблението никога не е била ориентирана към средна инфлация, а към инфлация към конкретна стока, каза още той, цитиран от БТА.

За разлика от КНСБ, другият синдикат – КТ „Подкрепа“, одобри предложението на правителството. Ние подкрепихме увеличението на линията на бедност на 504 лв. с ясното съзнание, че бурните инфлационни процеси трябва да се отразят и върху размера на линията на бедност впоследствие, но това налага промяна в методологията, каквато служебното правителство не би могло да извърши, заяви икономическият съветник на КТ „Подкрепа” Ваня Григорова.

Работодателите също одобриха линията на бедност да е 504 лева от следващата година. Линията на бедност е необходима като основен параметър в подготовката на бюджета за следващата година, каза Мария Минчева от Българската стопанска камара. Заместник-председателят на Съюза за стопанска инициатива Светлин Илиев коментира, че предложеното увеличение на размера на линията на бедност е най-голямото досега.

Равносметката

Линията на бедност се използва за определяне на месечните социални помощи, както и помощите за хората с увреждания. При линия на бедност от 504 лева под прага ѝ остават над 1,5 млн. души в България, или малко над 22% от населението.

Според разчетите на МТСП, за 2023 г. се предвижда да бъде оказана финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания на над 670 000 средномесечен брой лица с трайни увреждания над 18-годишна възраст. По Закона за социално подпомагане се очаква да бъдат подпомогнати 96 200 лица.

Променените две наредби

Относно новите разпоредби в подзаконовите нормативни актове регламентират документите, които бащата (осиновителят) следва да представи в предприятието, срокът за подаването им, условията за прекратяване на отпуска, както и задължението на работодателя да го разреши или да уведоми писмено работника или служителя, че отказва ползването му, обясни социалният министър.

С измененията в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) се осигурява възможност за отпускане и изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя). За целта се създават необходимите образци на документи и се регламентира редът за представянето им в Националния осигурителен институт от осигурителите и самоосигуряващите.

По отношение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов отбеляза, че синдикатът приема предложените промени, но настоява да се регламентира сумираното изчисляване на работното време с европейското законодателство. Сумираното изчисляване на работното време следва да става само в производство с непрекъсваем процес на работа, а в България се приема и прилага навсякъде, уточни той.

На свой ред Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ каза, че искане за такава промяна ще бъде поставено пред следващото редовно правителство. Относно НРВПО Григорова посочи, че сумирано изчисляване на работното време означава работникът да работи повече от нормалното работно време през месеца, но извънреден труд да не му се заплаща, като се компенсира през следващ месец. Според нея сумираното работно време трябва да се прилага само там, където е невъзможно да се спре дейността технологично.

Мария Минчева от Българската стопанска камара каза, че промените в НПОПДОО ще доведат до по-добър трудов баланс между родителите.