В дълбока енергийна криза затварянето на въгледобива и ТЕЦ-овете на въглища според сегашните териториални планове е пагубно

Страната ни трябва да има резервен фонд от въглищни мощности и механизъм, по който да работят в екстремни ситуации

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
3475
article picture alt description

Териториалните планове за справедлив преход или спирането на въгледобива и затварянето на въглищни мощности с цел намаляване на емисиите с 40 % до 2026 г. отново са във фокуса. Засега само на експертите. Предстои в рамките на ограничен период от време през следващите дни тези Териториални планове заедно с резултатите от общественото обсъждане да бъдат изпратени до Брюксел. С това започва същинската работа. Темата е болезнена. Става въпрос за трансформиране на цели региони, загуба на хиляди настоящи работни места, преквалификация на кадри. От не по-малко значение е, че се случва в период на дълбока световна енергийна криза. Проблем е, че цялата тази на пръв поглед скучна процедури остава малко встрани от широката общественост, без достатъчно специализирани енергийни анализи, без финансова подготовка, а и при опасения за стопиране на някои от проектите от Националния план за възстановяване. Институциите, а в частност и министерство на енергетиката се държат така, сякаш страната е изолирана и ще бъде подмината. А кризата е на прага и за сведение е много по-опасна от газа, за който се вдига вой до небесата. Става въпрос за почти 40 % от електроенергийните мощности на България.

Ключов въпрос е изместване на базовата година от 2019 г. на 2022 г.

Три са ключовите неща, които страната ни трябва да предприеме и отстоява като политическа позиция, така че да може да се реагира своевременно, става ясно от разговор с енергийния експерт Антон Иванов. На първо място, според него страната ни би трябвало да иска изместване на базовата година за намаляване на емисиите и тя да не бъде 2019 г., а 2022 г. и изготвяне на механизъм, който да гарантира евентуално консервирането на въглищните мощности за работа в екстремни ситуации. Предвид актуализиране на Интегрирания план за климат и енергетика пък трябва да се изготви анализ за Адекватността на енергийната система. Не на последно място по важност експертът поставя и необходимостта от енергийна стратегия. В отговор на въпрос за разминаването на Териториалните планове за справедлив преход с Националния план за възстановяване Антон Иванов също не пести критиките си.

"В рамките на обсъждане на териториалните планове се посочват слабости в залегналата в Националния план за възстановяване позиция. В него ние имаме ангажимент за 40% намаляване на емисиите към 2026 г. спрямо 2019 г. Като се анализират мерките по Националния план (за възстановяване) се вижда позицията за намаляване на емисиите, но идеята, че може да се спира производството противоречи на настоящата ситуация, в която ние вече имаме нужда от въглищните централи. Тук вече е преплитането на противоречията - имаме поет ангажимент, защото Националния план (за възстановяване) вече е приет от ЕС тоест на доста високо ниво са залегнали тези ангажименти.

Но когато прехвърлим тези ангажименти в опит да планираме справедливия преход, се вижда, че този преход не може да се случи. Нито като преход, нито като справедлив, ако имаме едно бързо преустановяване на използването на въглища до 2026 година. Това се вижда ясно при обсъждане на Териториалните планове (за справедлив преход)", посочи той.

Иванов напомни, че една от критиките към приетия Национален план за възстановяване е, че "фактически на обсъждане подлежаха съвсем различни проекти, съвсем различни ангажименти от онези, приети в последния момент. Практически ние не сме ги обсъждали в обществото. И ето, сега, обсъждането на Териториалните планове се превръща и в осъждане на Националния план, поради липса на обсъждане, тогава. Сложността идва от това ,че се допусна приемането на един важен стратегически документ , без да има преди това национално обсъждане, без да има енергийна стратегия, която да дава яснота как ще се случи", разсъждава той.

Според него, намаляване на емисиите с 40 %, означава намаляване на производствени капацитети към 2026 г. "Това означава - може да не си спирате самите централи, но също така, че първо трябва да има механизъм, по който да им се плаща да стоят лятно време, без да работят и да се ползват само зимно време. Това не може да стане, без да има някакъв механизъм от рода на механизъм за капацитет", обяснява Иванов. В същото време обаче напомня, че означава да се затворят рудниците за въглища.

"Тук трябва да се свържат формалните изисквания към Плана (за възстановяване) и Териториалните планове за справедлив преход и да се посочи колко работници ще бъдат освободени към 2026 г. Там се казва, че във връзка с взетото решение по Националния план за възстановяване се очаква да бъдат освободени от порядъка на едно 3 хил. души във въгледобива. Тук пак се връщаме към въпроса: Ама ние, тези 3 хил. души като ги освободим към 2026 година, как гарантираме сигурността на доставките на електрическа енергия. Как решаваме националния проблем с осигуряване на доставките на електрическа енергия?". Експертът е категоричен, че за това страната ни няма абсолютно никаква подготовка.

"Казва се, че ще осигурим изключително много ВЕИ-та, но времето върви и очевидно не можем да ги изградим в тези срокове", допълва той. От тази гледна точка Иванов поставя въпроса на много важна основа, съпоставяйки я със ситуацията при затварянето на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй".

"Допуска се по формален начин поемане на едни политически ангажименти, след това да се превърнат в един евентуален натиск страната ни да предприеме икономически действия, които не отговарят на националния интерес. Така, както беше с блоковете в АЕЦ "Козлодуй" - с политическо решение, а когато се стигна до изпълнението му, първо се видя, че тези блокове не са така опасни защото и сега продължават да работят такива в ЕС и се удължава срокът им на работа. Но поради това, че е поето политическо решение по този въпрос не можа да се отстъпи. Това не е от национален икономически интерес. Сега за въглищата отново ще се тръгне по този път", опасява се експертът. В тази връзка Антон Иванов напомня, че в ТЕЦ-овете на въглища в България са направени значителни инвестиции за подобряване на екологичните им характеристики. Според него, ако страната ни не подготви механизъм, по който да работят в екстремни ситуации, няма как да се случи, че да гарантираме сигурност на доставките. Иначе тип на поведение на "затваряне през лятото" и "отваряне през зимата" може да си осигури само държавната централа ТЕЦ Марица Изток 2. За другите два ТЕЦ-а, например в комплекса "Марица Изток" някой трябва да им плати за времето на престой, а и става въпрос за скъпи процедури. "Разумно е да ги имаме във формата на държавен резерв, защото възникват всякакви ситуации. Необходим е механизъм за поддържането им".

По думите на експерта нормалният път изисква и изработване на Анализ на адекватността на системата. "Съответно в светлината на сегашната ситуация да се посочат онези мощности, които трябва имаме , може да са като дълбок студен резерв, но да ги имаме, какви са условията и финансите, които трябва да бъдат осигурени и да влязат общия пазарен механизъм, който се използва в България. Иванов е убеден, че енергийната ни система има нужда от подобен тип резерви предвид прогнозите, че високите цени на тока ще останат поне още три до четири години. "Очевидно енергийната система може да си позволи да поддържа такъв тип резерви", смята той като допълва, че може да се заделят пари в специализиран за целта фонд, но не през цената на електроенергията. "Това трябва да бъде взето първо като решение, но е един дълъг процес на действия, които не могат да бъдат взети за месец-два", смята той. Затова според него, "базисната година за намаляване на емисиите трябва да не бъде 2019 година, което е една предкризисна година, а да е 2022 г., когато беше формално приет Плана (за възстановяване)".

"Тоест, годината, към която трябва да се съотнася към онази, в която той е приет Плана и, в която се виждат всички ефекти от кризите, в които ние попадаме. Тогава тежестта върху енергийната система е много по-ниска и съответно тя може да се справи с много по-малко рискове за сигурността на доставките", посочва експертът. Що се отнася до задълбочен Анализ на адекватността на системата и препоръчване такъв тип развитие, което съответства на реалностите, по думите му, това трябва да стане в рамките на следващата година, когато е предвидено актуализиране на Интегрирания план за климат и енергетика. Министерство на енергетиката трябва да подготви задание и да организира изпълнението на такъв тип задача, а не пак да чакаме 2023 г. и както винаги формално да попълним табличките, смята още той.

Ангажимент, пагубен за енергетиката, изискващ преоценка

В самото становище на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) по повод Териториалните планове за справедлив преход се посочват ясно опасностите, пред които е изправена страната ни. Експертите от форума настояват за политическа преоценка, а като цяло на сроковете за декарбонизация на българската енергетика.

"Поетият ангажимент от Република България за намаляване до 2026 година с 40% на годишните емисии на СО2 от сектор електроенергетика спрямо емисиите от сектора през 2019 година, както и оценката, че въглищните централи ще работят с високо натоварване само през зимните месеци, е пагубен за енергетиката, а с оглед на текущата енергийна обстановка в Европа, а вече е и напълно неприемлив.

Следва да се има предвид, че работата на въглищните централи след 2025 година ще зависи от установената тогава пазарна среда и ще изисква въвеждане на механизъм за капацитет, какъвто все още не е планиран.

Поетите политически ангажименти на страната следва да се преоценят и да се постави ясен приоритет върху сигурността на доставките и гарантиране на социален стабилитет. Поради това, както ПВУ, така и Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) следва да бъдат преоценени така, че да съдействат за постигане на плавен и справедлив енергиен преход, а не да създават предпоставки за задълбочаване на енергийните и социални кризи", посочват експертите. Те акцентират върху опасността от загуба на 12 хил. работни места и посочват инициативи, които могат да бъдат предприето.

Експертите от БЕМФ наблягат и на редица инициативи, които биха направили Териториалните планове за справедлив преход работещи.

БЕМФ още много по-рано, през юли тази година алармира за тревожността на ситуацията по повод затваряне на въглищни мощности. Интересен е фактът, че в момента, в който реагира БЕМФ енергийната криза вече е в началото на развихрянето си и то не само заради газа. "На проведеното на 5.07.2022 г. първо заседание на Консултативния съвет във връзка с Европейската зелена сделка (КСЕЗС), по повод изготвянето на пътна карта за декарбонизация на енергийния сектор, изненадващо за мнозина, ръководството на съвета е предложило като основен сценарии "ускорено затваряне на въглищните централи до 2030 г. и отвъд, но не по-късно от 2038 г."

Изразяваме категоричното си несъгласие с това предложение! Това е непрофесионално и силно притеснително като се има преди, че то не съответства на разработени и приети основни политически и експертни доклади по темата", посочиха тогава от БЕМФ. Между другото може да се направи справка, какви мерки по това време вече обсъждаха западните правителства като едни от тях са за отваряне на консервираните въглищни централи.

Недопустимо

Бившият изпълнителен директор на "Мини Марица Изток" и активен защитник на комплекса като цяло също не крие опасенията си за бъдещето на енергийната система от една страна, а и на региона като цяло от друга. Нещо повече, той окачествява Териториалните планове за справедлив преход като непрофесионални.

"Недопустимо е Министерството на Енергетиката да публикува за обществено обсъждане един толкова непрофесионално изготвен документ като "Териториалните планове за справедлив преход". В него липсват технически анализи за потребностите от електрическа енергия през следващите 10 - 20 години, как те ще се задоволяват балансирано от гледна точка на електро-производствените мощности и на електропреносната мрежа. Няма техническо решение за поддържане на технологичните параметри на тази мрежа (като напрежение, честота, сигурност на доставките до всички електропотребители) и не на последно място - прогнозна цена на електроенергията, както за битовите, така и за индустриалните потребители.

Липсват анализи и конкретна обосновка, кои чуждестранни фирми са готови да инвестират в изграждането на средни и големи производствени предприятия в засегнатите региони от този така наречен "справедлив преход" при условие, че цената на електроенергия ще се изравни с европейската и заплатите на пренасочваните работещи миньори и енергетици трябва не само да се запазят, но и да се увеличат и изравнят с тези на европейските им колеги" пише експертът.

Щерев прави и демографски прочит. "Тези планове за "справедлив преход" не решават националния демографски проблем на страната. Напротив - ускореното спиране на въгледобива и електропроизводството в минно-енергийния комплекс "Марица изток" ще доведе до рязък скок на безработицата в Старозагорска и другите й съседни области. Ще бъдат засегнати стотици, хиляди малки и средни предприятия в региона, осигуряващ понастоящем работната ръка", коментира той.

"Небалансираното нарастване на производството на електроенергия от ВЕИ (слънчева и ветрова) изисква компенсиращи електропроизводствени мощности, които не могат да се осигурят от скъпоструващите батерии, нито от наличните ВЕЦ, защото и те са зависими от капризите на природата. Още по-малко може да се разчита на газови ТЕЦ, като се има предвид непрекъснато растящата цена на природния газ. Потребностите от него в световен мащаб ще растат непрекъснато с растящия брой на населението на планетата (докато у нас българите ще бъдат на изчезване) и желанието всички хора да живеят по-добре", смята още експертът. Друга гледна точка, върху която той набляга е загубата на земеделска земя, от която нуждата все повече нараства, предвид задаващата се в световен мащаб продоволствена криза.

Само куха декларация

Проблемът със земята, работните места и прекаленото залагане на заместването с ВЕИ не убягва и на експертите от КТ "Подкрепа".

"Териториалните планове за справедлив преход не дават категорични и еднозначни отговори. Заявката, че никой няма да бъде изоставен при провеждането на зеления преход остава само куха декларация", смятат от синдиката.

Сред някои от ключовите показатели, на които наблягат от "Подкрепа" е затварянето на над 12 хил. работни места само в Стара Загора до 2026 г. Допълнително над 15 хил. работници ще останат без работа до 2038 г. Негативните социални ефекти ще засегнат също членове на семействата на заетите, които са над 80 хил. души, както и непряко заетите работни места - над 22 хил. души. Като загуба за данъчната система от профсъюза изчисляват сумата от 877 млн. лв. на годишна база.

Становищата от общественото обсъждане на Териториалните планове за справедлив преход вече са на масата. Сега на ход са институциите. Каква ще бъде позицията, която ще защитят ще се изясни съвсем скоро. От нея ще зависи не само какво ще е бъдещето на въгледобивните региони, но и как ще обхване и колко дълго ще продължи енергийната криза в България.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща