Ценовият шок продължава. Европейските електроенергийни борси бавно и полека се насочват към 600 евро за MWh

Ново ценово цунами заля европейските електроенергийни борси в последната десетдневка на август,  предизвиквайки шок сред бизнес и домакинства.  предизвикан от високите ценови нива.  Във все повече страни съветите към потребителите са да се запасят с дърва и да пестят енергия. Появи се лозунгът „Най-чиста е енергията, която не е произведена“. 

На този фон производството на електроенергия в страните от Европейския съюз се свива значително. Няма кой знае колко силно намаляване на потреблението на газ. Възобновяемите източници и в частност вятъра дават крачка назад за сметка на изкопаемите горива, а цените на борсите бавно и полека се насочват към нива все по-близки до 600 евро за MWh. Оправданието, че цените на електроенергийните борси растат заради газа не изглежда достатъчно. Очевидно е. Има и други фактори все така пренебрегвани и замитани под килимчето.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия през 33-та седмица във всички страни от Европа e от порядъка на  30 035.03 GWh в ранните вечерни часове на 21 август 2022 г. (47 274.98 GWh след коригиране на данните за предходната 32 седмица).

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от ЕС в ранните вечерни часове на 21  август  за 33-та седмица то достига до обем от  26 776.52 GWh (42 106.52 GWh след корекцията в края на 32-та седмица), според данните на energy charts,  базирани на ENTSO-E към момента на публикуване.

От това общо производство на фосилните горива се пада дял от 11 837.20 GWh или 44.21 % преди корекция (16 801.41 GWh или 39.90 % окончателните допълнени данни за седмица по-рано) . От тях - на кафявите въглища – 2663.34 GWh или 9.95 %, както и на каменните – 8.97 % (2403.04 GWh). Газът държи дял от 6005.29 GWh (22.43 %).

Участието на ядрената енергия е изчислено на 6079.67 GWh или 22.71 %.

Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) e от порядъка на 8859.65 GWh или 33.09 % (според уточнените коригирани данни за 32-та седимица – 15 356.04 GWh или 36.47 %).

Вятърните централи на сушата са произвели обем от 2374.67 GWh (8.87 %), а офшорните – 181.28 GWh или 0.68 %.

Делът на електроенергията от слънчеви електроцентрали достига до 2527.16 GWh или 9.44 %. Що се отнася до хидроенергията, то делът и е от порядъка на 4.81 %, а от помпени станции – 4.88 %.

Цените

Европейските електроенергийни борси стартираха първия ден от отминалата седмица с ръст между 2.15 % (378.74 евро за MWh) на гръцката HENEX и и 5.0 % на БНЕБ (378.73 евро за MWh), както и 11.8 % в Австрия (426.93 евро за MWh).Спад бе постигнат на 5 от европейските електроенергийни борси, но като цяло цената се устреми нагоре.

Слаба разнопосочност бе наблюдавана с ден за доставка 16 август, но понижението, наблюдавано на няколко от европейските електроенергийни борси бе незначително. Така че като цяло ценовите нива продължиха възходящата си тенденция като спрямо търговията ден по-рано и се покачиха  до 505.55 евро за MWh в Хърватия (плюс 18 % ) и 503.87 евро за MWh в Италия (плюс 8.8%). Над 500 евро за MWh останаха и постигнатите стойности във Франция (плюс 17.9 % до 500.89 евро за MWh), Унгария (плюс 17.2 % до 500.56 евро за MWh), Словения (504.88 евро за MWh, плюс 18.2 %). На голяма част от останалите европейски електроенергийни борси цените останаха над 450 евро за MWh. Очаквано,  с изключение на гръцката HENEX и българската БНЕБ (IBEX – 397. 33 евро за MWh, плюс 4.9 %), както и Полша (297.77 евро за MWh при ръст от плюс 56.6 %).

Скокът продължи и с ден за доставка 17 август като стойността в сегмента „ден напред“ на 14 от европейските електроенергийни борси надхвърли нивото от 550 евро за MWh. Най-висока бе постигнатата цена в Австрия – 555.13 евро за MWh, при ръст от 13.1 %. Малко по-ниска, но в този порядък бе и постигнатото ценово ниво във Франция (552.85 евро за MWh, плюс 10.4 %), Германия (551.95 евро за MWh, плюс 12.5 %), както и на съседната румънска OPCOM (553.90 евро за MWh, плюс 12.8%), а и на други борси. Доста под посочената стойност остана цената на българската (БНЕБ) и гръцка (HENEX) борси – 416.62 евро за MWh, при ръст с 4.9 %. Още по-надолу се нареди цената, постигната в Полша – 368.67 евро за MWh (плюс 23.8%).

Разнопосочното движение и в частност слабият спад на девет от електроенергийните борси в посочения сегмент, както и лекото повишени на останалите не доведе до съществена промяна в ценовите нива. Така при ръст с 2.1 % цената на електроенергийната борса в Германия се очерта като най-високата – 563.76 евро за MWh. Почти до това ниво се покачиха и борсите на Унгария (563.48 евро за MWh, плюс 1.7%) и Румъния (563.35 евро за MWh, плюс 1.7 %), в близост бе и стойността на хърватската (562.66 евро за MWh, плюс 1.5 %) и австрийската борса (562.54 евро за MWh, плюс 1.3 %).

На този фон стойността на БНЕБ спадна с 0.2 % до 415.57 евро за MWh, а на гръцката HENEX – с 1.4% до 410.72 евро за MWh.

Впечатление прави и запазващият се ръст на полската електроенергийна борса – (плюс) 4.4 % до 384.72 евро за MWh.

Стойността в сегмента „ден напред“ тръгна в посока надолу още с ден за доставка 19 август. На четири от европейските електроенергийни борси все пак бе отчетено покачване като на БНЕБ цената скочи с 8.1 %, а на гръцката  HENEX с 9.4 на сто до до 449.14 евро за MWh. Ръст от 0.5% до в пъти по-ниското значение от 135.35 евро за MWh бе постигнато на Иберийската OMIE.

Спадът съответно варираше от 1.7 % (548.25 евро за MWh) в Сърбия и 4% (429.24 евро за MWh) в Нидерландия до 7.9 % (509.84 евро за MWh) във Франция и 8.6 % (515.10 евро за MWh) в Германия.

Продължилото движение в посока надолу през уикенда успя да свали ценовите нива с ден за доставка 20 август до малко над 460 евро за MWh на повечето от европейските електроенергийни борси. За отбелязване е, доста по-ниската стойност ( от 396.53 евро за MWh, спад с 11.7%) на БНЕБ  и на гръцката HENEX ( 391.52 евро за MWh, понижение с 12.8 %).  По-различна бе картината с ден за доставка 22 август, когато стойността на българската енергийна борса леко се повиши (плюс 0.5% до 398.53 евро за MWh), но въпреки това остана съизмерима с останалите. Като цяло в неделния ден ценовите нива останаха под 370, но до 400 евро за MWh.

Затова пък новата седмица с ден за доставка 22 август не изглежда никак оптимистична. Цената на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ расте до рекордни стойности, извисяващи се над 560 евро за MWh. Рекордьор по най-висока цена е Франция – 571.34 евро за MWh (увеличение спрямо 21.08 с 43.5 %), следвана от Италия - 567.38 евро за MWh (скок с 25.1% ). В диапазона от над 560 евро за MWh са постигнатите стойности на  борсите на още девет страни, а останалите – до 560 евро за MWh. Рекорд удали цената на Българската независима енергийна борса  – 541.26 евро за MWh. От сраните извън континента, единствено в Ирландия нивото се задържа до 409.65 евро за MWh, но в Обединеното кралство нарасна до 561.45 евро за MWh.

Извън тези стойности и на другия полюс остават Полша (плюс 40.9 %) с цена от 328.68 евро за MWh, както и Испания и Португалия – 176.58 и 176.40 евро за MWh съответно (плюс 25.1% и 22.0%).

Средна месечна и средна годишна цена към 22 август

Средната месечна цена на европейските електроенергийни борси продължава да върви нагоре, което изобщо не е успокояващо.

На БНЕБ към 22 август средната месечна стойност се покачва до 385.63 евро за MWh, а за Румъния – до 422.82 евро за MWh. За другите европейските електроенергийни борси се движи от 384.14 евро за MWh в Гърция и 491.73 евро за MWh в Италия, както и 428.55 евро за MWh във Франция.

Доста по-ниска остава стойността за Испания – 146.28 евро за MWh (148.23 евро за MWh в съседна Португалия). В Германия, средната месечна стойност расте до 407.27 евро за MWh, а в Австрия – 425.67 евро за MWh. В Унгария изчисленията сочат за ниво от 427.36 евро за MWh, а за Полша – 247.36.

Средната годишна цена към 22 август на БНЕБ е 237.51 евро за MWh и остава по-ниска, както от тази в Румъния (251.39 евро за MWh), Унгария (259.29 евро за MWh), така и от тази в Гърция (264.23 евро за MWh) и съседна Сърбия (264.33 евро за MWh).

На останалите европейски електроенергийни борси средногодишните цени към посочената дата варират от 297.42 евро за MWh в Италия и 191.25 евро за MWh в Испания и Португалия (192.45 евро за MWh) до 233.23 евро за MWh в Нидерландия и 223.75 евро за MWh в Германия, както и 270.6 евро за MWh във Франция и 162.48 евро за MWh в Полша.

Петрол, газ, СО2

Цената на петрола сорт Brent се промени незначително спрямо старта през миналия понеделник от 95. 1 долара за барел. Въпреки, че само ден по-късно се понижи до 92 долара за барел, в петък търговията затвори на 96.94 долара за барел.

Анализаторите вече поизоставят на заден план опасната думичка „рецесия“, но се вслушват внимателно в думите на генералния секретар на ОПЕК Haitham al Ghais, който коментира, че поредицата от високите цени и заради  политиците и недостатъчните инвестиции в петролния и газов сектор , но не и организацията. И докато данните за търсенето все още остават добри е важно да се подчертае поредното съкращаване на чистите дълги позиции и за двата сорта – Brent и WTI от страна на големите спекуланти до минимума за последните девет години и по-голямото внимание към общата кратка позиция. Всичко това се случва на фона на нови, макар и не така мащабни размествания на пазара на руски петрол.

По-важен е обаче другият прочит на анализаторите, които предвид свързаността на пазарите изчисляват, че по отношение на единица енергия газът в Европа сега е над четири пъти по-скъп от петрола. Затова и тенденцията за замяна на газ с петролни продукти основно в енергетиката и нефтохимическата промишленост не е случайна. Все още тази замяна не е така видна, но както се казва достатъчна, така че цените на газа да започнат да придърпват нагоре и цените на петрола. Това влияние на пазара през следващите дни се очаква да започне да става по-видимо. Зависимостта ще продължи да влияе на пазара през следващите дни. Няма как да има рязко поевтиняване на петрола, при положение, че газа в Европа остава над 250 евро за MWh. И все пак има нотка на оптимизъм, тъй като през задаващата се седмица експертите не очакват цената на петрола да надхвърли като цяло диапазона от 95 – 96 долара за барел.

Важно е също така да се отбележи, че сушата е сред причините част от рафинериите в Европа да намалят продукцията си, а няма как подобна ситуация да не се отрази на цените на горивата.  И ето, че се появява нова опасност. Става въпрос за влязлата в сила забрана за внос на руски въглища, която заради недоглеждане или не води и до спиране на доставките за мазут .

Цените на газа, които през предишния месец юли отбелязаха скок с 50 % продължиха възходящата си тенденция и от началото на август се повишават с още 22 на сто. Или погледнато в цифри, ако на 19 май цената на синьото гориво по индекса TTF на борсата ICE бе 95.42 евро за MWh, то на 19 август стигна до 257.40 евро за MWh. Само по себе си този ръст е непоносим за която и да е икономика. Ако Европа форсира намерението си за отказа от газ, анализаторите очакват, че цените ще останат високи поне още три години.

Не по-малко опасност се крие и в опита на азиатските цени на LNG да догонят тези в Европа. Тъй като предлагането на втечнен природен газ през тази година остава сравнително ограничено, Азия и Европа продължават да се за обеми.

Задаващата се нова седмица, а и следващата ще поставят Европа пред изпитание предвид спирането на газопровода „Северен поток“ за профилактика за три дни със старт от 31 август. Отсега е трудно да се прогнозира реакцията на пазара, но се очертават дълги дни на очакване, а европейските играчи не разполагат с кой знае какво.

Що се касае до емисиите и там ситуацията изглежда достатъчно тревожна. Фючърсите за СО2 по индекса ICE EUA, които към края на \ли успяха да спаднат до 75.81 евро за тон растат стремително от началото на август. Нивото от 90 евро за тон бе преодоляно на 15 август, а буквално няколко дни или по-точно при затварянето на борсата скочиха до 98.43 евро. Казано иначе - в по-голяма близост до 100 евро. Цена, която, както уверяваха по-рано експертите ще бъде достигната след 2025 година.

Тенденции

Заради войната в Украйна. Заради газа. Заради лошата политика енергетиката попадна в спиралата на високите цени. Заводи от тежката индустрия в Европа започнаха да затварят. Малкият бизнес се чувства изключен. Докато политиците се въртят в определенията за енергийна и ценова криза, бедността превзема европейските домакинства.

Време е да се признае, че  прекалените и непремерени амбиции на зелената сделка в с съчетание със санкциите срещу Русия причиняват огромни щети. Икономическите показатели говорят за спад. Все повече расте броят на политиците със съмнения за ползите от тях. В същото време е ясно – отказ няма да има.

Опасенията са, че едно лошо съчетание между задаващата се зима и  разклащаните от политически борби правителства ще доведат до продължителна рецесия.

Европейският съюз вече е в нова икономическа ситуация. Изненадите и сътресенията предстоят.