Другото лице на Грийнпийс

Организацията Грийнпийс, основана от ентусиасти на екологичното движение през 1971 година се е променила до неузнаваемост. До този извод стига в публикацията си за френското списание Le Point Geraldine Woessner. На мястото на безкористната организация вече има друга, получаваща вноски от големите компании. Вместо ентусиазъм и научни решения – има борци с мирния атом, с хлорирането на водата и други „велики“ идеи.

Автор: Geraldine Woessner

Ядрена енергетика, газ, идеология, финансиране, лобиране….Ние проникваме в подобната на октопод организация Грийнпийс, която има много по-далечна връзка с екологията, отколкото си мислят мнозина.

На 31 март 2022 г., в студения час преди зазоряване, около петнадесет активисти на Грийнпийс, при светлината на челници, отидоха на строителната площадка на ядрен реактор (т.нар. Евро-АЕЦ) във Фламанвил. Беше 5:15 сутринта, алпинисти се катереха по високи метални конструкции и разпъваха транспаранти с надпис „АЕЦ = Опасност!“. Камерите запечатват този момент за вечността. Обръщайки се именно към камерите се изказа генералният директор на френския клон на "Грийнпийс" Жан-Франсоа Жулиард, който ще бъде арестуван след минути, но след това, разбира се, пуснат. „Реших лично да се посветя на това действие днес, защото изборите ще се проведат скоро. Те ще бъдат съдбоносни за екологичното и енергийното бъдеще на Франция!“

„Думата „съдбоносни“  пасва идеално. Но по друга причина: Думата "съдбовен" пасва идеално. Но по друга причина: по същото време, на 200 километра, за първи път беше запален факелът в новия блок на газовата електроцентрала в Ландивизио (департамент Финистер), която от 31 март започна да изхвърля своите 365 грама въглероден диоксид в атмосферата при производство на един киловатчас. (Забележка: Евро АЕЦ във Фламанвил отделя само 6 грама на киловатчас.) Но газовата електроцентрала не е мразена от екологичните НПО. А ето, че атомната централа стана. Парадокс?

През юли 2022 г. ръководството на Грийнпийс разпространи в медиите съжалението си по повод включването на газа и атомната енергия в „Зелената таксономия на ЕС“ (нова класификация за устойчиво финансиране но проекти, насочени към привличане на пара, което основно касае възобновяемите източници на енергия). Грийнпийс прие това включване като…поражение в борбата с опазването на климата (Самите еколози пишат за "поражението на климата", сякаш климатът е борец с нещо).

„Зелените достатъчно бързо забравиха за усилията, които организацията положи за насърчаване на газовата енергия вместо ядрената. Дълги години предпочитаха борбата с атома, а сега се заеха с глобалното затопляне. Техните противоречия са трудни за смилане", казва историкът Анна-Вероника Вендланд, бивш активист на Германската зелена партия. Днес тя се възмущава от катастрофалните последствия за климата от енергийните политики от другата страна на Рейн. Там, в Германия, коалицията Зелените и Социалдемократите в Бундестагът взеха решение за увеличаване на производството на електроенергия от ... въглищни централи!

"Не можете едновременно да отворите най-разрушителните въглищни електроцентрали по отношение на глобалното затопляне и в същото време да се преструвате, че сте защитник на климата. За първи път от 20 години Зелените започнаха да се объркват в показанията “, иронизира фрау Вендланд.

Давид заговорничи с Голиат

Проблемът е, че от момента на създаването си през 1971 г. от група хипита и протестиращи срещу войната във Виетнам, срещу американските ядрени изпитания, обгърнатата с романтика Грийнпийс не само се промени много. Тя стана съвсем различна. Не става въпрос само за парите, въпреки че бюджет от 410 млн. евро е впечатляващ. Основното, което се промени е естеството на дейността й. „Еколозите на организацията се превърнаха в истински вътрешни вредители в борбата за опазване на климата“, казва бившият министър за екологичен солидарен преход (2018-2019) Франсоа дьо Рюги. Господин дьо Рюги е персона нон грата за хората от Грийнпийс, „осъжда желанието им да унищожат най-добрите инструменти в борбата срещу глобалното затопляне“. Кой представлява тези "зелени воини" днес? Кой ги финансира? Наистина ли служат на общия интерес?

За малко повече от половин век зрелищни акции, най-известната неправителствена организация (НПО) в света си спечели, изглежда желязна репутация за всяка критика към смелия Давид, борещ се срещу опасния Голиат в лицето на на държавните и икономически "грандове" на този свят. Митологията, изградена върху наистина изпълнената със събития история на организацията, развила се в процес на „дейност на активистите“, се е превърнала днес в модел на други войнстващи „борци срещу режими“.

Ето и формулата на успеха: зрелищна акция плюс интензивна медийна кампания на международната сцена. Целта е да се привлекат симпатиите на обществеността, а с това и милиони големи и малки спонсори. Всички си спомнят действията за защита на китовете или протестите срещу ядрените опити, които провокираха френското разузнаване да потопи кораба "Грийнпийс" "Rainbow Warrior" край атола Муруроа.

През 1991 г. Дейвид Мактагарт, харизматичен бизнесмен, който се присъединява към Грийнпийс от самото начало, дава на организацията своята яхта Vega и се оттегля като президент. Четири години по-късно неправителствената организация направи исторически обрат, когато беше оглавена от германеца Тило Боде, бивш мениджър продажби на стоманодобивна компания, който беше решен да я превърне в това, което той нарече „група за политически натиск“.

За обществеността Грийнпийс продължи да се занимава с борбата срещу ГМО и мирната ядрена енергия, тъй като подобни действия все още са необходими, за да се поддържа симатията на обществото и да се събират малки дарения от него. Но тези действия прикриват интензивна изследователска и лобистка работа с компании и държавни агенции, за интересите, на които Грийнпийс започва да работи.

Тя се превърна в лобистка организация, но много специфична: за да наложи своята гледна точка, тази организация прави шокиращи изявления в жанра „всички ще умрем без въздух“ и провежда нагледни акции за тези, които не обичат да четат. Това е изключително ефективен начин за действие, които позволяват на движението да засили своето влияние и статут на наднационален орган... в полза на планетата. Толкова ли е просто?

Зелен догматизъм

Докато някои кампании на Uhbygbcf постигат реален напредък, карайки предприятията от целулозно-хартиената промишленост, дървообработването или рибарството да осъзнаят тяхното въздействие върху околната среда (обезлесяване на планетата, свръхулов), други кампании на Грийнпийс са само „отдалечени от околната среда“.

„Основната цел на Грийнпийс днес е разпространението на страх – от ядрената енергия, ГМО, новите технологии, тъй като страхът позволява да събират дарения“, казва Патрик Мур, един от първите президенти на организацията. През 1986 г. той затръшна вратата, когато Грийнпийс реши да организира глобална кампания за забрана на хлора, един от елементите на периодичната таблица на Менделеев. „Бях зашеметен. Науката е доказала, че добавянето на хлор към питейната вода е един от основните постижения в историята на здравеопазването. Благодарение на това холерата беше унищожена! Мур е възмутен. „От този ден нататък „Грийнпийс“ спря да разчита на науката и логиката, за да се превърне в нещо като радикална квази-религия…“

Новият догматизъм на Грийнпийс е обяснен от журналиста Марк Ломаци в книгата му Ultra Ecologicus (Flammarion), подробно изследване на „новите екологични кръстоносци“: „Отхвърлянето на техническото общество и произтичащото от това масово потребление ще бъде един от лайтмотивите на протестите във Франция през май 1968 г., които през следващите години ще прераснат в антиядрена борба... Политическата екология ще възникне в резултат на сливането на борци срещу АЕЦ и еколози, а също така сближаване на част от ултралевите марксисти със „зелените“, които отдавна са започнали да критикуват индустриалното общество“.

Активисти от редиците на Грийнпийс ще се преместят в крайнолеви партии и ще заемат видни позиции във Френската зелена партия, основана през 1984 г. Например Мишел Ривази (директор на клона на Грийнпийс във Франция от 2003 до 2004 г., сега член на Европейския парламент) или Яник Жадо (координатор на Грийнпийс във Франция от 2002 до 2008 г.).

В рамките на радикалните леви организации Грийнпийс ще продължи борбата си срещу „опасните“ науки, произтичащи от омразния „капиталистически модел“: ГМО, нанотехнологии, синтетични пестициди, електромагнитни вълни... Мишел Ривази надгражда това наследство. „Това е гигантска машина, но трябва да имате предвид силата на лобито... Мисля, че има повече предимства, отколкото недостатъци“, каза тя пред нашето списание. От устата на един от съоснователите на Грийнпийс Бенет Меткалф прозвучаха остри думи: „Когато погледна назад към всичките тези години и се замисля за всичко, което се случи, откакто основахме тази организация, наистина ми се струва, че ние са създали чудовище.

Псевдоекологичното чудовище в действие

Останало е малко от бохемността, приключенията страстта от миналото. Разрастващата се организация Грийнпийс, опитна в целевия маркетинг за набиране на средства е организирана по същият модел, както и всяка мултинационална корпорация: нейните лидери идват по-често от света на финансите, отколкото от обществени организации. Критикувана през 90-те години на миналия век, когато се оказа, че няколко разклонения на движението са използвали само малка част от средствата си за организиране на действия, Грийнпийс постигна напредък и днес открито се позиционира като образец на добродетел и прозрачност. Сметките й са публично достояние, както и финансовите отчети... Но самите й дела вече са толкова заплетени, че е почти невъзможно да се ориентирате и да проследите произхода на средствата.

Централното управление на Greenpeace International, намиращо се първоначално в Канада беше преместено бързо в Амстердам, данъчен рай за Stichting фондове, фондове без членове и без капитал. Рядко се срещат документи, които ни казват, че Грийнпийс всъщност се нарича Stichting Greenpeace Council. Този „съвет“ се състои от администратори от национални и регионални офиси и сам избира седем члена, които назначават международен главен изпълнителен директор, който ще ръководи темите на кампаниите, акциите, корабите, лобирането, финансите, персонала, регулирането... Всяка страна трябва стриктно да следва заповедите на глобалния център без никакво обсъждане. Това недемократично функциониране води до чести разногласия, но създава сплотеност, която в сблъсъци означава страхотна ударна сила.

Сумите, отпуснати за различните „кампании“, разкриват приоритетите на организацията: само 50 000 евро (включително заплатите!) за океаните, 500 000 евро за горите, въпреки че те са в центъра на екологичните проблеми ... Това е девет пъти по-малко от суми, отпуснати за "енергийната" кампания, която включва борбата срещу ядрената енергия и изкопаемите горива. („Изменението на климата е нашият основен приоритет днес.“). Какво вбесява много наблюдатели: „Кампаниите по същество се състоят от лобиране и изпращане на имейли и тревожни доклади за събиране на дарения. Това е гигантска машина, която се храни сама“, възмути се член на групата на Зелените в Европейския парламент, станал свидетел на действията,проведени с цел да се повлияе на гласовете на избирателите.

Едни от юридическите лица

Заравяйки се в данъчните формуляри на САЩ (IRS 990), където Грийнпийс се представлява от няколко юридически лица (Грийнпийс фонд Инк., Грийнпийс фонд Инк.), откриваме няколко откъса. Откриваме, че фондът Грийнпийс има няколко могъщи поддръжници: Rockefeller Brothers Fund, Turner Foundation Inc, тоест фонд, наречен така в чест на медийния магнат Тед Търнър (чийто канал CNN заснема ексклузивно акции на Грийнпийс). А още и благотворителната фондация на Goldman Sachs (този постоянен донор е играч на пазара на втечнен природен газ), Gordon and Betty Moore Foundation (на името на съоснователя на Intel), Tides Foundation, la Marisla Foundation, основана от наследница на петролния магнат Пол Гети… Има ли тази инвестиция нещо общо с кампаниите на Грийнпийс срещу нефтените пясъци, ядрената индустрия? Или може би ще хвърлят светлина върху "зелените" действия срещу отделни компании, конкуриращи се със спонсорите на Грийнпийс?

„Това са само поредица от предположения“, казва Christian Harbulot, директор на Economic Warfare School и дългогодишен сътрудник в организацията. „Струва си да си зададем въпроса: кого атакува Грийнпийс и кого никога не атакува? Защо Shell беше избран през 1995 г. пред British Petroleum? Защо през 2010 г. беше EDF, а не Gazprom? служи като „зелен наемник“ в услуга на частни интереси? Дали НПО ще се занимават с екологични акции, но и ще служат като „зелен наемник“ в услуга на частни интереси?

Тази теза се защитава от консултанта по икономическо разузнаване Тибо Керлирзин в подробен доклад за организацията, публикуван през 2018 г., по поръчка на Италианския център за стратегически изследвания (Cestudec). „Големите фондации са параван за компаниите и действията на „Грийнпийс“ конкретно обслужват определени интереси, както индустриални, така и политически. Съзнателно или не, това не е важно. Но да се наричат ​​независими за тях е измама.“

На прицела са АЕЦ

Основата мишена – това е ядрената енергетика.

Нито един от обектите на саботажите на НПО не успя да проведе разследване, за да открие причините за избирателността на Грийнпийс. Но има над какво да се замислим. Да вземем климата. Сегашната извънредната климатична ситуация ни принуждава да намалим драстично емисиите на парникови газове. А Грийнпийс се противопоставя на атомните електроцентрали. Как може екологична неправителствена организация все още да иска заместване на енергиен източник, който почти не отделя CO2 (ядрената енергия отделя средно не повече от 6 грама CO2, за производството на един киловатчас, според изчисления от 2014 г.)? И за какво искат да сменят атомната централа? Наистина ли изкопаемите горива отделят осемдесет пъти повече въглероден диоксид?

През 2014 г. генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, цитиран от The Guardian, обвини Русия, че тайно финансира „така наречените екологични НПО против шистовия газ, за ​​да поддържа Европа зависима от вносния руски газ“. Зависимостта в Европа се ускори поради поетапното спиране на ядрената енергия, инициирано от Германия и след това възприето от Австрия и Белгия. Сега отказът от атома се подкрепя от изпълнителния вицепрезидент на Европейската комисия, холандецът Франс Тимерманс. Той яростно се противопоставя на атома, а началникът на кабинета му Дидерик Самсом дълго време е работил за Грийнпийс, отговаряйки за борбата с ядрената енергетика.

Американски интерес

Представител на Orano (основен играч на пазара на ядрено гориво) вижда това по-скоро като влияние на американските интереси: „Атаките на Грийнпийс са твърде целенасочени. Тяхната стратегия не е в съответствие с климата или биоразнообразието... На този етап те служат на интересите на американското шистово лоби“, каза той. Друг служител на EDF все още е озадачен относно ролята на Газпром, който официално финансира действията на организации, близки до Грийнпийс, като WWF и Bund allemand, които подкрепиха изграждането на газопровода Северен поток 2 след дарение от 10 милиона долара за създаване на екологичен фонд, посветен на опазването на Балтийско море.

„За нас е естествено вносът на природен газ да е нещо положително“, казва пред медии Тобиас Мюнхмайер, представител на Грийнпийс в Берлин през 2011 г. по време на строителството на газопровода. „В хода на проекта установихме, че Газпром и консорциумът са готови и могат да се учат. В същото време френският клон на Грийнпийс продължи да води активна кампания в полза на газа, като решително се противопостави на мярка, която може да доведе до значително намаляване на емисиите на CO2: електрификацията на жилища.

Този сблъсък с реалността не разклати убежденията на организацията, която обещава да даде на съд неотдавнашното решение на Европейския парламент да включи газа и ядрената енергия в бъдещата „зелена таксономия“ на ЕС. И която усъвършенства оръжието си за борба с противниците на друг фронт, възникнал в резултат на украинската криза. Става дума за хранителен суверенитет. Целта на Европа е да намали драстично употребата на торове и пестициди. Грийнпийс е за, но е възможна загуба на реколта. Надеждите за успех все още са реални, казва постоянен член на Зелените в Европейския парламент: „Силата на Грийнпийс зависи от сътрудничеството с други асоциации“, обяснява той. За да не се увеличава човешкият ресурс (Грийнпийс има офис от 10 акредитирани постоянни лобисти в Брюксел), организацията споделя битката с други асоциации. Заедно с WWF тя създаде платформа за екологични НПО. „Това е значителна лобистка сила“, казва експерт по европейските стратегии.

Проучване на регистрите за прозрачност на европейските институции разкрива влиянието и методите, използвани от организацията. Тази платформа за НПО се оказва особено ефективна за заливане на парламентаристите с предложения, използвайки обичайните процеси за „обществени консултации“, който се превърнаха в мощен лост за влияние. Европейската комисия редовно кани асоциации, представители на интереси и обикновени граждани да предоставят своите препоръки, които ще бъдат взети предвид при изготвянето на документа.

Такъв метод може да служи за благородни цени. Но и за ниски…

„Влиянието на Грийнпийс в продължение на петдесет години е такова, че неговите призиви проникват в цялото общество, а техните мрежи проникват във висшите ешелони на властта“, казва Анна-Вероника Вендланд. Какво ще се случи утре? „Климатичната извънредна ситуация ги поставя в неравностойно положение“, казва Франсоа дьо Рюги, който разчупи някои стереотипи, след като се премести от Министерството на околната среда. „Тяхната борба срещу ядрената енергия скоро ще стане непопулярна. Точно, както отхвърлянето на растителната биотехнология, която в бъдеще ще помогне да се поддържа нивото на нашето производство и да се намали употребата на пестициди...“

"Антинаучна" кампания

Още през 2016 г. повече от 100 носители на Нобелова награда публикуваха статия, призоваваща Грийнпийс да сложи край на своята „антинаучна“ кампания срещу ГМО и особено „златния ориз“, ориз, обогатен с витамин А, който може да ви спаси от болести, тоест от смъртта на 250 милиона недохранени хора в бедните страни.

„Съпротивата, основана на емоции и догми и противоречаща на фактите, трябва да бъде спряна“, написаха учените. След двадесет години чакане земеделски кооператив във Филипините започна да отглежда златен ориз през юли тази година. Бившият президент на компанията за семена Limagrain Пиер Пажес почти се разплака от радост.

„В Puy-de-Dome създадохме устойчиви на колорадския бръмбар картофи от грахов протеин и имахме програма за отглеждане на медикаментозна царевица за лечение на кистозна фиброза... Всичко това беше постепенно унищожено в продължение на седем години. Обичам страната си и не исках да прехвърля програмата си в САЩ.  Колко грешах! Сега тези природозащитници определено няма да ни позволят да работим в Европа!"

Но Грийнпийс все още има в дневния си ред не само борбата срещу производството на електроенергия от атомните електроцентрали, но и отказа от отопление с електричество като цяло. Така пише нашата НПО в комюникета.

 

По Le Point, Франция