Експерти алармират за сериозни екологични и икономически последици в района на Дунав заради ежедневните рекордни за ниски водни нива

Климат / България , Екология
3E news
1034
article picture alt description

През последните седмици река Дунав поставя ежедневни рекорди за най-ниски водни нива за съответния ден, засечено от 1941 година насам. Еколозите са притеснени, че равнището на реката е много ниско от началото на годината и дори през обичайно пълноводните пролетни месеци не успя да достигне нормалното си ниво и да захрани с вода влажните зони и местата за размножаване на повечето стопански ценни видове риби.

Статистиката сочи, че най-ниското ниво на реката е било на 8-и септември 2003 г., когато котата при Русе е била минус 73 см. Днешните коти са много близо до този антирекорд и предвид продължаващата суша в Централна Европа, изгледите за подобряване на ситуацията не са много добри. Минималните водни количества, регистрирани досега при Русе за юли са 2441 куб. м/сек, докато в края на юли 2022 г. паднаха под 2000 куб.м/сек. По данни на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав“ (ИАППД) през юли в българския участък на реката са преминали два пъти по-малко водни количества в сравнение със средното многогодишно количество за месеца.

„Основните причини за засушаването и промяната във водния режим на Дунав са глобалните климатични промени, обезлесяването на басейна на реката и строителството на хиляди малки и големи водноелектрически централи по течението на реката и притоците ѝ. Снеговете в Алпите и Карпатите са все по-малко и се топят все по-рано всяка година. Наблюдава се и намаляване на пролетните дъждове в Централна Европа и Балканския полуостров, където са най-големите притоци на Дунав“, коментира Стоян Михов, ръководител на програма „Води“ във WWF. „Силният натиск за изграждане на хидротехнически съоръжения за подобряване на корабния трафик, както и обезлесяването, заплашват да доведат до необратимо унищожаване на екосистемата на реката, както и на всички услуги, които тя ни предоставя“.

Колониите водолюбиви птици изоставят гнездата си


Тази пролет нивото на Дунав не се качи достатъчно, за да напълни езерата с вода и да даде началото на размножителния сезон на стотици видове животни и растения. Това се случва за първи път от 2008 г., когато беше възстановена естествената връзка между влажната зона на о-в Персин и Дунав. Напълно сухите езера объркаха колониите от къдроглави пеликани на острова, започнали да гнездят в очакване на водата. Постепенно обаче изоставиха гнездата си, атакувани от хищниците, които лесно достъпиха колониите поради липсата на вода. Тази година на острова не се излюпи нито едно пеликанче, а миналата година бяха регистрирани над 100. Сформираната през 2020 г. смесена чаплово-корморанова колония в Мъртвото блато също беше изоставена.

Дунавската скумрия намалява, а стопанският риболов е почти спрял


През май и юни екип от експерти на WWF проведе мониторинг на състоянието на дунавската скумрия (карагьоз). Ихтиолозите установиха с 90% по-малко яйца от екземпляри от вида, преминаващи през Дунав, в сравнение с предходните две години. Прогнозите са, че този драстичен спад в размножаването може да окаже негативно влияние върху улова на вида през следващите 3-4 години. Карагьозът е ценен риболовен обект както в Черно море, така и в река Дунав. Мигриращ вид, подобно на есетрите, той навлиза в реката, за да се размножава. Останалата част от живота си прекарва в солени води. Жизненият цикъл на вида е много кратък, рядко живее повече от 7-8 години. Част от рибите умират след размножаването си в Дунав, играейки важна роля в хранителната верига на реката. Запасите на карагьоз намаляват през годините и той е включен в  Списъка със застрашени видове на Международния съюз за защита на природата (IUCN), както и в Червената книга на България в категорията „уязвим“.


Ниското ниво на реката, високите температури на водата и слабото течение, принуждават рибите да мигрират към по-дълбоките места, обикновено надолу по течението. Слабият приток на разтворени частици правят водата прозрачна, което позволява рибите да виждат мрежите отдалеч и да ги избягват. Освен това силната слънчева светлина, съпроводена с много високата температура на водата, достига до дъното на реката и предизвиква бурно развитие на дънни водорасли, които задръстват рибарските мрежи.

Поради силните слънчеви лъчи водораслите произвеждат много кислород, който се събира в балончета и ги принуждава да се откъснат от речното дъно, да изплават на повърхността и да се понесат по течението. Те запълват риболовните мрежи, които по думите на рибарите „стават като черги“ и е много трудно да бъдат изтеглени и почистени.

Рискът от пожари нараства

Сухите тръстикови масиви в пресъхналите крайдунавски блата и влажни зони са изключително податливи на пожари. През септември 2021 г. изгоря цялата растителност в блатото Кайкуша, а през май 2022 г. – 80% от тази в блатото Калимок. Само адекватната намеса на пожарникарите и доброволците предотврати изгарянето на гнездящите там къдроглави пеликани.

Криза в напояването


Три области от Дунавска Румъния остават без вода за напояване, поради ниските нива на реката. В България напояването от река Дунав се оказа икономически неизгодно за поддръжка и постепенно беше изоставено през 90-те години на миналия век.

Проблеми за ядрената енергетика


По-голямата част от атомните централи в страните от бившия социалистически блок са разположени по Дунав, използвайки водите му за охлаждане на реакторите и транспорт. През юли атомната централа в Пакш, Унгария обяви, че работи с редуцирани мощности поради твърде високите водни температури и недостатъчните количества вода, а през 2003 година атомната централа в Черна вода, Румъния, е спряна, поради ниските нива на река Дунав.

Навигацията бедства


По течението на реката ежедневно засядат товарни кораби, а редица фериботни връзки са затворени. Освен икономически щети и неудобства за местното население, това води до ситуации на бедстващи екипажи, оставени на жегата при недобри условия, което крие рискове от трафик и развитие на други нелегални дейности.
 
 

Всъщност ниското ниво не е нещо необичайно за Дунав предвид огромните обеми вода, които преминават през реката. Колебанията на нивото на реката през годината нормално могат да достигнат разлики от 6-7 метра. Години с ниски нива е имало и преди, но проблемът е, че тази тенденция силно зачестява през последните 2-3 десетилетия. Освен това режимът, в който се редуват високите и ниските нива, се променя. Преди един век високите води на Дунава  (т.нар. „черешови води“) обичайно са идвали през май. Тогава се случвало и размножаването на повечето риби. Днес най-високите води на Дунав идват през март и все по-рядко през април, далеч преди черешите да узреят и когато водата е все още твърде студена, за да започне размножителния процес при рибите.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща