Доларът се обезценява спрямо повечето валути в началото на новата седмица

Щатският долар се обезценява спрямо повечето валути в понеделник в очакване на данните за инфлацията в САЩ.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), спадна с 0.13%, а по-широкият индекс WSJ Dollar се понижи с 0.08%.

В края на петъчната търговия доларовият индекс се повиши с почти 1% на фона на статистическите данни за пазара на труда в САЩ, които повишиха очакванията за по-нататъшни повишения на лихвите от страна на Федералния резерв на САЩ (Фед), пише Trading Economics.

Броят на работните места в икономиката на САЩ през юли се е увеличил с 528 хил., според данни, публикувани в петък от Министерството на труда. От ревизираните данни за юни става ясно, че броят на безработните е нараснал с 398 хиляди, а не с 372 хиляди, както беше съобщено по-рано. Експерти, анкетирани от „Блумбърг, очакваха средно увеличение на броя на работните места през юли с 250 000.

Участниците на пазара очакват Фед да повиши лихвите с още 75 базисни пункта след срещата през септември.

Председателят на Фед на Кливланд Лорета Местър каза миналата седмица, че Фед трябва да продължи да повишава лихвените проценти, докато инфлацията в САЩ започне да се забавя.

През новата седмица вниманието на валутните търговци е насочено към данните за инфлацията в САЩ през юли, които трябва да бъдат публикувани в сряда следобед, след за предходния месец поскъпването на потребителските цени беше достигнало 40-годишен връх от 9.1% спрямо същия месец година по-рано.

Еврото се повиши с 0.16% до 1.01944 долара, но остава близо до паритета, тъй като повече данни сочат, че се задава рецесия. Окончателните данни за PMI индекса потвърдиха, че активността на частния сектор в еврозоната се е свила за първи път от февруари 2021 г. в началото на третото тримесечие, а продажбите на дребно са намалели рязко през юни. Междувременно ЕС се съгласи да намали потреблението на газ с 15% между 1 август 2022 г. и 31 март 2023 г. с цел да направи икономии преди зимата, за да се подготви за по-големи прекъсвания на доставките на газ от Русия. След като ЕЦБ започна да повишава лихвените проценти миналия месец и постигна по-голямо от очакваното повишение на лихвите от 50 базисни пункта, пазарите започнаха да намаляват очакванията за повишение на лихвените проценти за септември поради опасения от рецесия.

Стойността на британския паунд нарасна с 0.33% до 1.2111 долара спрямо 1.2073 долара при затварянето на предишната сесия миналия петък, когато достигайки дъно около нивото от 1.20 долара след очакваното решение на централната банка на Англия (BoE) да повиши лихвените проценти до 1.75%, тласкайки разходите по заемите до най-високите им стойности от 2009 г. насам. Въпреки че това е най-рязкото увеличение на лихвените проценти от 1995 г., пазарите продължават да очакват ново повишение на лихвите от BoE, но по-слабо - 25 базисни пункта през септември, а прогнозите са за пик на инфлацията от 13.3% през октомври.

След указа на Путин от петък, с който се въвежда временна забрана на инвеститори от „неприятелски държави“ да продават акциите си от ключови енергийни проектни компании, банки и други стратегически предприятия в Русия до края на годината в тогово наложени от Запада санкции, рублата поскъпна спрямо долара с 0.50% до 60.200 рубли, оставайки повече от два пъти над нивата преди инвазията на Русия в Украйна и циментирайки възстановяването си от рекордно ниското ниво от 150 рубли, достигнато през март, подкрепено от строгия капиталов контрол и търговските дисбаланси. По-високите цени на енергията и суровините от началото на войната повишиха приходите от износ и относителното търсене на рубли на фона на срив на вноса поради санкциите.

Единствената от световните валути, японската йена поевтиня спрямо долара, но още на старта на европейската търговия започна да поевтинява и в крайна сметка към 10:30 часа българско време отчете минимален спад с 0.06% до 134.929 йени за долар, спрямо 135.012 йени в края на търговията в петък. Местните медии съобщиха, че високопоставени служители на Японската централна банка (BoJ) са заявили, че централната банка се нуждае от стратегия за излизане от своите масивни стимули, като същевременно поддържат позицията на борда на банката, че лихвите не трябва да се увеличават, тъй като заплатите трябва да наваксат изоставането, за да стимулират потреблението и да помогнат за икономическото възстановяване на Япония.

Американската валута спада и спрямо швейцарския фанк, втората валута, определяна като убежище, с 0.36% до 0.95762 франка за един щатски долар. По-рано беше съобщено, че членовете на борда на централната банка на Швейцария (SNB) обмислят повишаване на лихвения процент между 50 и 75 базисни пункта за следващото заседание на централната банка, разширявайки нейния неотдавнашен курс на затягане на паричната политика, за да ограничи инфлацията, която се задържа над целта на централната банка от 0-2%. На последното си заседание SNB неочаквано повиши основния си лихвен процент с 50 б.п. първото му повишение на лихвения процент от 2007 г. насам, след като задържа лихвения процент на рекордно ниско ниво от -0.75% от 2015 г. Междувременно франкът премина паритета с еврото в петък, но за кратко, а в понеделник се повиши до 0.9774 франка за едно евро.

Щатският долар спада и спрямо т. нар. стокови валути. Австралийският и новозеландският долари се повишават съответно с 0.76% до 0.69640 щатски долара за един австралиец и с 0.63% до 0.62654 щатски долара за едно „киви“.

Поевтиняването на петрола също допринесе допълнително и другите две стокови валути, които са силно зависими от котировките на суровината, канадският долар и норвежката крона да поскъпнат спрямо щатската валута. Канадският долар нарасна с 0.20% до 1.2904 канадски долара за един американски, а норвежката крона да поскъпне с 0.26% до 9.7644 норвежки крони за един американски долар.

*Валутните курсове са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.