Борел: ЕС наближава предела на възможностите си за покупка на неруски газ

Върховният комисар на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел заяви, че възможностите на ЕС да купува газ от неруски източници наближават своя предел.
Що се отнася до енергията, Европа е изправена пред дилема: тя трябва да балансира между краткосрочните си цели - да се откаже от руския нефт и газ и да изкара зимата - и дългосрочните си цели за нулево нетно потребление в рамките на Зелената сделка. Освен това тя трябва да гарантира, че вътрешният ѝ избор е съвместим с външните ѝ ангажименти, пише Борел в блога си.

Няма смисъл да се преструваме, че това е лесно, евтино или без компромиси. Но това е възможно, ако инвестираме сериозно в енергоспестяване, възобновяеми енергийни източници и солидарност, както у дома, така и по света.

Зимата настъпва всяка година, но тази, която ни предстои, се очертава да бъде изключителна. Съществува реална несигурност относно това дали ЕС ще разполага с достатъчно газ (т.е. количество) и дали той ще бъде достъпен (т.е. на каква цена). Въпреки че цените на петрола се понижиха до нивото от началото на войната в Украйна, цените на газа са повече от четири пъти по-високи от тези в края на февруари и почти десет пъти по-високи от тези преди година.

Причината е известна. Повишаването на цените на енергията не започна на 24 февруари, но както и при много други въпроси, агресията на Русия го влоши много повече. Русия използва енергията като оръжие: тя вече е прекъснала или намалила доставките за 12 държави членки, което е явно нарушение на договорите. Миналата седмица тя намали доставките по "Северен поток 1" до едва 20 % от нормалния му капацитет. Създавайки недостиг и нервност на пазара, тя гарантира точно това покачване на цените, от което печели сама. Трябва да се подготвим за всички сценарии, включително и за такъв, при който Русия напълно прекратява доставките в избран от нея момент.

Вече успяхме да се справим с цялостното намаляване на дела на руския внос на газ от 40 % в началото на годината до около 20 % днес, главно чрез закупуване на повече втечнен природен газ, чийто дял в потреблението на газ се удвои от 19 % на 37 %. Постигнахме напредък и в закупуването на повече тръбопроводен газ от Норвегия, Алжир и Азербайджан.

През юли бях съпредседател на Съвета за сътрудничество ЕС-Азербайджан, където приветствахме неотдавнашното подписване на Меморандум за разбирателство за стратегическо партньорство в областта на енергетиката. В по-дългосрочен план можем да очакваме по-голям напредък в стремежа към диверсификация. Но суровата истина е, че за тази зима се приближаваме до границата на количествата допълнителен газ, които можем да закупим от неруски източници. Така че по-голямата част ще трябва да дойде от икономии на енергия, т.е. от намаляване на търсенето.

Експертите смятат, че ще е необходимо общо намаление на потреблението на газ в ЕС с 15 %, за да се справим с пълното спиране на руските доставки. Разбира се, съществуват значителни разлики между страните от ЕС по отношение на тяхната уязвимост към евентуално спиране на доставките от Русия.

На 26 юли Съветът прие важен набор от мерки. Основната му част е тази обща цел за икономия на газ от 15 %. Но тя ще вземе предвид различните национални обстоятелства и усилия, например степента на съществуване на инфраструктура, която свързва отделните държави с техните съседи. Засега това е доброволна цел, но ако обстоятелствата го налагат, държавите-членки могат да решат да направят икономиите задължителни.

В същността си това е въпрос на това как да се подготвим за една тежка зима и как да организираме солидарността помежду си, обединявайки рискове и ресурси. Това е познат дебат за нас, европейците: в началото на пандемията преминахме през подобен процес. Първоначално тенденцията беше всяка страна да действа сама, но след това, съвсем правилно и успешно, страните от ЕС избраха съвместно закупуване на ваксини, което гарантира, че всички граждани на ЕС имат равен достъп до животоспасяващи ваксини.
След анексирането на Крим от Русия трябваше, но не успяхме да развием истински енергиен съюз на ЕС, изграден на базата на диверсификация от Русия и инвестиране в енергийна ефективност и местни и щадящи климата възобновяеми енергийни източници. Този път залогът е още по-голям: не можем да си позволим да направим същата грешка отново.

Докато ние в Европа мислим за настоящите си енергийни дилеми и се фокусираме върху икономиите, трябва да помним, че за по-голямата част от човечеството предизвикателството е как да се сдобие с повече енергия: по данни на МАЕ 600 милиона африканци нямат сигурен достъп до електричество.

Демографските и икономическите тенденции ясно показват, че се нуждаем от масирано ускоряване на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, за да отговорим на нарастващото търсене на енергия в световен мащаб и същевременно да избегнем рязкото изменение на климата. Именно това е целта на дипломацията на ЕС в областта на енергетиката и климата от много години насам: създаване на дългосрочни партньорства с инвестиции, технологии и финансиране, пише още Борел.