Равносметка в екологията от Тома Белев за бъдещето на Алепу, замърсяването от предприятията, за сигналите, кадрите и контролa

След повече от шест месеца като заместник-министър на околната среда и водите и цял живот експерт еколог разговаряме с Тома Белев и правим равносметка за състоянието на околната среда у нас. В кабинета на вицепремиера по еврофондовете и министър на околната среда и водите Борислав Сандов той отговаряше за екологична оценка, оценка на въздействие върху околната среда и предотвратяване на замърсяването, под негов контрол бяха и регионалните инспекции по околната среда и водите, дирекцията „Национална служба за защита на природата" и дирекциите на национални паркове.

С него разговаряме за бъдещето на подпорната стена Алепу, за проблемите със строителството в местността Поляните в Синеморец, за опазването на защитените територии по Черноморието, за замърсяването от промишлени предприятия и възможностите на държавата да възстановява екологични щети, за опасността да изгубим Рилските езера. Една от темите е свързана с липсата на кадри, голямото текучество заради ниските заплати в структурите на екоминистерството, които за шест месеца са вдигнати с 20%. Но и това не е достатъчно при 250% ръст на сигналите и работата на служителите за пет години.

Най-много са сигналите за проблеми в постоянната ни среда за обитаване – населените места. Сигнали за мръсен въздух, шум, отпадъци, миризми и сеч на дървета. За съжаление част от тях просто не могат да се проконтролират от министерството или изобщо да се контролират, сподели още Белев.

Какво беше свършено и какви задачи останаха за следващия кабинет?

Както много други строежи, бетонът ще остане дълги години да грози района на Алепу

 

Регламентиране на премахването на подобни строежи, които загрозяват много части на България, беше включено в законодателната програма, но няма да може да се изпълни в настоящия кабинет.

 

 

Г-н Белев, във всички региони на страната има замърсяване на водите, а това от една страна е свързано със засилен контрол. Как организирахте работата на регионалните инспекции, за да може да правят повече замервания, проверки и налагане на санкции?

Системата на МОСВ за контрол върху качеството на водите включва Басейновите дирекции, Регионалните инспекции по околна среда и води и Изпълнителната агенция по околна среда. Басейновите дирекции чрез специализирани планове за управление на речните басейни поставят целите за управление и режимите за всеки речен басейн и следят състоянието на водите тела, РИОСВ чрез планови и извънредни проверки контролират замърсителите , а Изпълнителната агенция чрез своите лаборатории и служители извършва пробовзимането и анализите. Всяка година количествата на проверките и анализите се увеличава, но не считам, че това е устойчиво защото броя на служителите намалява и мисля, че скоро ще се достигне някакъв максимум над който няма да може физически да се извършват повече проверки и анализи. Сега се опитваме да подпомогнем процеса чрез закупуване на нови по-автоматизирана лабораторна апаратура, но и за най-високоефективният апарат трябват специалисти да го обслужват. Предишните години са аутсорсвали някои мониторингови дейности за оценка на общото състояние на водите на чужди лаборатории, но не считам това за много оптимално, защото така се укрепва капацитета на лабораториите в чужбина, а ние губим възможности.

Успяхте ли да увеличите глобите за нарушителите и източниците на замърсяване?

На първо място трябва да се увеличат таксите които се заплащат за ползване на водният ресурс и за заустване на отпадъчни води. Тарифата която ги определя е от 2017, но реално основните такси не са се променили от 2011г.

Тарифата за заустване да бъде актуализирана,

за да се избегне замърсяването на водите

От тогава само инфлацията е 33%. Като отчетем, че даже и през 2011 година е било по-изгодно да се заплаща за замърсяването, отколкото да се инвестира във функциониране на пречиствателни станции трябва да е ясно, че тази тарифа наистина трябва да бъде актуализирана. Ниските такси за заустване във водните тела на замърсяване води до това, че стотици населени места нямат канализация, пречиствателни станции, а даже и до факта, че при новоизградена пречиствателна станция тя не функционира, защото разходите по поддръжката и са повече отколкото таксите за замърсяване. Това икономистите по околна среда го определят като „перверзен стимул“.

От друга страна успяхте ли да промените възнагражденията и стимулите за служителите по всички региони? Къде има най-много нарушения на екологичното законодателство и за какви дейности?

Това е изключително болна тема за МОСВ – средната заплата в министерството е не само по ниска от средната за държавата, но и по-ниска от средната за публичната администрация.

Болната тема на МОСВ-работата в структурите се е увеличила за 5 години с 250%,

а щата и реално заетите бройки са намалели с 10 %

При анализа който извършихме се установи, че работата в структурите ни се увеличила за 5 години с 250%, а щата и реално заетите бройки са намалели с 10 %. Установи се и едно голямо текучество от 15% на година. 85% от конкурсите в МОСВ не завършват с избор основно заради липса на кандидати. С бюджета в началото на годината успяхме да увеличим с 20% средствата за заплати в най-ниско платените администрации изобщо – дирекциите на националните паркове, а сега се опитваме да получим разрешение за увеличение което да компенсира натрупаната инфлация през последните години.

Най-много нарушение има в областите където има най-голям брой население и най-развит икономически живот – София, Бургас, Пловдив, Варна, Русе, Пазарджик, Хасково, Стара Загора. Там са и най-големите ни териториални поделения. И въпреки това реално служителите не достигат за да се изпълняват ефективно контролните функции на министерството.

Увеличи ли се броя на подадените сигнали, в кои региони и за какви нарушения алармират хората?

Увеличават се. Получаваме сигнали по всички възможни канали – по пощата, на електронните адреси, на зелените телефони и в социални мрежи. Най-много са сигналите за проблеми в постоянната ни среда за обитаване – населените места. Сигнали за мръсен въздух, шум, отпадъци, миризми и сеч на дървета. За съжаление част от тях просто не могат да се проконтролират от министерството или изобщо да се контролират.

Нетърпимите миризми не се разглеждат от нито един закон у нас

Например нетърпимите миризми не се разглеждат от нито един закон у нас, същото е и с посегателствата срещу зелените системи на населените места, където контролен орган са общините, а гражданите се оплакват точно от техните решения. Законодателството за шума разпръсква контрола върху шумовото замърсяване в няколко институции и общините, но не разглежда домашният и инцидентен шум.

Опазването на зелените системи, замърсяването с миризми и

шума ще останат задача на следващия редовен кабинет

В програмата на този кабинет за второто шестмесечие на 2022 година бяхме включили изменение на Закона за опазване на околната среда точно с тези задачи – опазване на зелените системи в населените места, регламентиране на замърсяване с нетърпими миризми, и контрол върху инцидентен и битов шум и светлинно замърсяване , но както изглежда ще трябва да остане задача на следващият кабинет. През миналата година като общински съветник организирах изработване на общинска наредба за контрол върху миризмите, но така и не остана време да я внеса в столичния общински съвет, така че ако някой се интересува мога да му я предоставя.

Какво предвижда издадената заповед на екоинспекцията в Бургас за строителството в местността Поляните в Синеморец, за какво е инвестиционното предложение, на кого и какво следва от решението, това окончателно спиране на проекта ли е?

В община Царево от 2014 година има наложена принудителна административна мярка спиране прилагането на общият устройствен план заради липса на екологична оценка. Цялото ново строителство след тази година е извършено в нарушение на тази заповед на министъра на околната среда и водите със съдействието на различни директори на РИОСВ.

В Синеморец без ново строителство без ОУП на Царево и решаване на проблемите с пречистването на отпадните води и въздействието върху защитените територии

Трябва да е напълно ясно, че няма как да има нова  регулация  на територията или изпълнение на ново строителство без да са решени проблемите с пречистването на отпадните води и въздействието върху защитените зони и територии.  Това най-лесно може да стане чрез приемането на нов общ устройствен план, но общината явно няма капацитет или желание да стигне до това решение.

Какво ще се случи с подпорната стена-хотел на Алепу и доколко реално е необходимо да се спрат свлачищните процеси с подобна стена?

Там съдът е потвърдил акта на ДНСК за спиране на строителството заради наличие на нарушение на устройствените закони. В случая имаме и нарушение от страна на предишен директор на РИОСВ който е съгласувал строителството отчитайки само влиянието му върху защитените зони, но без задължителната в този случай оценка на въздействието върху околната среда. Това нарушение не може да позволи да се продължи строителството – устройствените закони изискват премахване на незаконното строителство, а закона за опазване на околната среда – да се извърши процедурата по ОВОС. Опасявам се обаче, че нищо от това няма да се случи в близките години защото изисква действия от самият инвеститор и този бетон ще се остане дълги години да грози района на Алепу. Регламентирането на премахването на подобни строежи, които загрозяват много части на България беше включено в законодателната програма, но явно няма да може да се изпълни гледайки ситуацията в Народното събрание.

Какви други нарушения на екологичното законодателство открива МОСВ по Черноморието и защо няма решения на някои казуси с години?

Всъщност по всички закони за околна среда има нарушения във всички краища на страната. Това е присъщо на законите – регулират обществени взаимоотношения, които имат нужда от регулиране и заради самото естество на човешките дейности винаги има нарушения. Ако по някой закон не се установяват нарушения значи или от него не е имало нужда или не се прилага.  По Черноморието е имало най-много нарушения в областта на прилагането на ОВОС и екологична оценка – много често те са спестявани на инвеститорите, много често оценките на въздействието върху защитени зони са били подходящи и пълни, все още имаме сериозни проблеми със заустване на непречистени или недостатъчно пречистени отпадъчни води.

„Лукойл“ на-после със задължение да плати за екологични щети каквито са черните езера

с над 200 хиляди тона  стари нефтопродукти

Най-старият казус с който се захванах е от 1999 година когато държавата се задължава да плати, а Нефтохим да извърши премахване на стари екологични щети каквито са черните езера с над 2о0 хиляди тона  стари нефтопродукти, които при топло време замърсяваха въздуха в Бургас. По неясни причини и спорове една обществена поръчка за тяхното почистване стоеше „на трупчета“ от 2016 г и държавата и Лукойл не може да постигнат съгласие да започне процеса. Радвам се, че този спор беше изчистен и  инвеститора има задължение в рамките до 2025 година да ги разчисти.

Кои защитените територии още трябва да бъдат обявени по Натура 2000, кои от тях са по Черноморието и кога ще бъдат изготвени специфичните цели за всички защитени зони?

В европейската стратегия за биологичното разнообразие е поставен цел за защита на 30 % от територията и акваторията на страните и членки и 10% строга защита от територията и акваторията. Това задължение е вписано и в регламента за възстановяване на екосистемите, който се очаква да бъде приет следващата година.

Ускорихме процеса по създаване на морски защитени територии

На територията си България е постигнала тези 30 % защитени зони, а в морска среда сме достигнали до 10% и трябва да се увеличи процеса на обявяване на морски защитени зони. По сложно е състоянието с 10% територии и акватории със строга защита – там на сушата сме стигнали до около 3,5% , а в морска среда нямаме и 0,1%. Затова и ускорихме процеса по създаване на нови морски защитени територии със защитена местност „Залив Корал“ това е третата ни класическа защитена територия в която е забранена всякаква стопанска дейност. Отделно в момента подлагаме на обществено обсъждане заповедите на три морски защитени зони от Натура 2000 – Аладжа банка, Емона и Отманли.

Специфичните цели на зоните от Натура 2000 е трябвало да бъдат изготвени до 2014 година, но не са и сега България е изправена пред съда на ЕС.

Може да бъдем осъдени заради липсата на специфични цели на зоните от Натура 2000,

правим възможното да не е свързано с финансова корекция

Със сигурност ще бъдем осъдени, но правим всичко възможно това да не е свързано с финансова санкция.  В момента са осигурени средства за определяне на 85 зони и те се готвят, за всички останали зони сме осигурили средства чрез проект който ще се финансира от Плана за възстановяване и устойчивост ако успее да тръгне плана. Отделно в новата програма „Околна среда“ сме отделили средства за планове за управление, които също ще са задължителни, но ще могат да се готвят едва след одобряване на подробните цели.

Една от последните обявени защитена местности „Залив Корал“ предизвика недоволството на рибарите, защо?

Така и не разбрах защо са недоволни рибарите от Царево от заповедта на министър Сандов след като кмета на общината защитаваше пълна забрана за всякакви плавателни средства в защитената местност, а министъра на базата на принципите на АПК и целите на защитената местност реши тази забрана да се прилага само през половината година.  Още повече, че стопански риболов в тази акватория е забранен по закон.

Какви са заплахите за Седемте Рилски езера, коя е основната причина- лесният достъп до тях с лифта и прекомерната човешка дейност? Може ли да се стигне до ограничаване на туристопотока и по-строги правила за посещението им?

Ситуацията с езерата е тежка. Заради неоцененото въздействие на огромният поток от туристи и пребиваващи езерата започват да се затлачват и еутрофизират.

МОСВ възложи да се оцени човешкото въздействие върху Рилските езера

Миналата седмица дирекцията на парка поиска да извърши оценка на въздействието на туристическия поток по реда на ЗБР и МОСВ ще им го възложи.

Друга важна тема е свързана с работата на лифтовете Княжевски и Драгалевски към Витоша? Какво зависи от екоминистерството и имало ли е разговори между институциите и Столична община по този повод?

Практически много малко зависи от министерството дали ще работят лифтовете или не. Необходимо е собственикът да заяви желание за тяхната подмяна и в този случай МОСВ ще прецени дали тази подмяна би довела до увреждане или не на екосистемите. За сега в министерството няма депозирано подобно искане и ние няма как да задължим търговска фирма да си поддържа собствеността в изправност или лифтовете да работят. Имаше сигнали, че СО и собственика са постигнали съгласие за подмяна на Драгалевския лифт, но тези сигнали не са облечени в каквато и да е било официална кореспонденция в която ние да участваме.

Кога ще тръгнат  процедурите за мониторинг и картиране на защитените зони по Плана за възстановяване? Как да обясним средствата, които ще се отпуснат за изчисляване на екосистемните услуги в страната?

За да започне който и да е проект по ПВУ е необходимо министерство на финансите да сключи договор с отговорната институция за съответната реформа. МОСВ е отговорна за една реформа свързана със създаване на органите за управление на Натура 2000 мрежата и е изпълнител заедно с партньори на три проекта – един проект който е насочен към завършване на процеса по определяне на подробните и специфични цели на защитените зони, картиране и оценка на екосиситемните услуги от Натура 2000 мрежата, на проект за практически действия за поддържане на ключови екосистеми като гори и влажни зони и за проект за изграждане на автоматизирана система за оценка на водните количества и тяхното ползване в национален мащаб. Засега все още нямаме сключено споразумение с министерство на финансите, но работим за подготовка на проектите.

Как да се улесни използването на минералните води и за отопление, как ще се подобри контролът и в това направление, за да не се използват повече от описаното в разрешителните? Има ли открити нарушения в тази посока и могат ли да се засилят проверките на регионалните инспекции?

Всъщност проекта в ПВУ касае облекчаване на използването на геотермалната енергия у нас, което е много по широко като обхват от ползването на термални води за отопление. Там е предвидено да се промени закона за водите и закона за енергетиката и за възобновяемите енергийни източници. В тази реформа водеща институция е министерство на енергетиката, а МОСВ има само подпомагаща функция.