Над България е надвиснала газова криза, кабинетът не казва ще има ли синьо гориво

Въпреки мълчанието на управляващите по въпроса с доставките на газ, все по-ясно става, че България няма осигурени количества синьо гориво в дългосрочен план.Това е сериозен проблем, тъй като създава ситуация на несигурност за бизнеса, който не може да планира дейността и разходите си дори месец напред - никой не знае колко газ е осигурен, за какъв срок и на каква цена. Бизнес организациите неколкократно алармираха за тревожната ситуация на фона на ценовия спринт на европейските газови борси от последните седмици, тревожните новини от Русия и неофициалната информация за провал на опитите за увеличаване на доставките от Азербайджан, което, както изглежда, е най-голямата надежда на кабинета за увеличаване на количествата газ за България.

Тези дни Русия разшири списъка на неприятелските страни, добавяйки в него Гърция, Дания, Словения, Словакия и Хърватия. Това означава, че съвсем скоро доставките на руски газ за България през територията на Гърция ще бъдат ограничени или дори съвсем невъзможни.

Договорът с "Газпром"

"Договорът с "Газпром" е сериозен юридически казус, който трябва да се изследва в дълбочина - откъде възниква, каква е водената кореспонденция, какви са заявленията на страните точно, какво са направили. Ние знаем горе-долу като стъпки какво се е случило, но дали е така?". Това коментираха за dir.bg и 3еNews експерти.

По време на изслушването от временната комисия за проверка на обстоятелствата довели до спиране на природния газ от ООО "Газпром експорт" и проведената процедура за избор на алтернативни доставчици от "Булгаргаз" ЕАД от думите на изпълнителния директор на "Булгаргаз" Людмил Йоцов стана ясно, че дружеството не е взело самостоятелно решение за спиране на газовите доставки от Русия.

"То е на база на решение на зам.-министъра на енергетиката, с което ни се нарежда да предприемем определени действия на база на оперативно заседание на Министерски съвет (МС), на което са взети тези решения", обясни Йоцов. По думите му, към писмото е приложен доклад от министъра на енергетиката до МС.

"На нас официално не ни е предоставено това решение. Ние просто имаме писмо, в което ни се казва какво да правим", заяви Людмил Йоцов. Сега се очаква временната комисия да получи от Министерски съвет решението от оперативното заседание, за да се изясни как точно е взето решението за спиране на плащанията по схемата, изисквана от "Газпром", което съответно доведе и до отказ за осъществяване на газови доставки.

В рамките на изслушването обаче не се изясни дали и доколко е бил анализиран докладът на юридическата кантора "Уайт енд Кейс" по отношение на разплащането в рубли за газовите доставки от "Газпром". От думите на Йоцов стана ясно, че "Анализ на становището на "Уайт енд Кейс" по швейцарското право "Булгаргаз" не е правил.

"Поведението на "Булгаргаз", препоръчано от адвокатите, беше да се изчака, тъй като има неясноти, да се пита за този начин на плащане. Второ, имаше неясноти дали, ако "Булгаргаз" би приел този начин на плащане, няма да подлежи на санкции. Тяхното предложение беше да се изчака дали ще има обща позиция, как ще се развият нещата. Това "Булгаргаз" го е спазило", каза тогава Йоцов.

Днес експерти, които следят ситуацията, коментират," че тъй като не е ясно каква е кореспонденцията, не е ясно и дали България може да си търси газа", който страната ни, в лицето на "Булгаргаз", е договорила с "Газпром".

В момента "Газпром" претендира за форсмажор, коментира експерт. От "Булгаргаз" обаче заявяват, че и до днес водят кореспонденция с "Газпром". Това означава, че договорът не е прекратен. На базата на форсмажор обикновено има клаузи, че ако продължи повече, време всяка една от страните може да претендира, че договорът е невалиден.

Въпросът е дали в този случай става въпрос за форсмажорно обстоятелство или не е, а е едностранно неизпълнение на договора. Казусът определено е сложен и именно затова трябва да се разгледа детайлно от компетентен екип на юридическа кантора.

Клаузата "take or pay" ще струва 3 млрд. лева на българския данъкоплатец?

Това, че "Газпром" претендира за форсмажор потвърди и депутатът и бивш заместник-министър на енергетиката Жечо Станков. Той е категоричен, че заради неизрядната ситуация около договора с "Газпром" страната ни ще трябва да се издължи с огромна сума по клаузата вземаш или плащаш""take or pay". Освен това няма да можем да си получим и договореното количество газ. Както обясни Станков, според условията на договора страната ни може да претендира по принцип за недоставените количества. През последната година от действието на договора (настоящият изтича в края на годината - б.р.) приемащата страна, каквато сме ние, има право на претенции само върху 15 % от недоставените обеми.

Както стана ясно, недоставените количества по договора с "Газпром" до края на изтичането на договора са 1 млрд. 500 млн. куб м. Грубата сметка сочи, че ппредвид клаузата "take or pay" страната ни ще трябва да плати е 3 млрд.лева.

По-тревожното е, че няма газ

Това коментира бившият енергиен министър и настоящ депутат от ГЕРБ Теменужка Петкова. Според нея ситуацията е много сериозна и много тревожна, предвид неизвестността както около запълването на резерва в газохранилището, така и около бъдещите газови доставки.

В този смисъл Делян Добрев, също бивш енергиен министър и настоящ депутат от ГЕРБ призова страната ни да се възползва от общите покупки на газ, които Европейската комисия предвижда в едни от последните си механизми. Той определи от трибуната на Народното събрание ситуацията на газовия пазар в региона като непрозрачна и със срастване на частни и държавни интереси. Той потвърди за пореден път позицията си, че гръцките търговци на практика препродават на България руския газ, но на по-висока цена. Очертавайки ситуацията на българския пазар Добрев предупреди, че от 1 август 20 % от потреблението на газ трябва да бъде спряно, което ще засегне 5 хил. фирми. Базирайки се на данните от изслушването във временната комисия за газа, той стигна до извода, че от октомври 70 % от газа няма да го има.

За "Булгаргаз" като посредник и за страданията на бизнеса

Една от тезите, на които стъпват бившите министри от ГЕРБ, е за посредниците. От трибуната на парламента беше посочена конкретно компанията "Винтерсхал". В тази връзка обаче експертите препоръчват да се говори много внимателно..

"Причината да се посочват "посредници" не мога да коментирам. Има разлика между посредник и търговец. При посредника, който се дефинира - такова говорене означава тотално непознаване на спецификите на пазара. Тези хора живеят с 20 години назад. Ние вече сме в либерализиран пазар, в който не държавата определя кой ще доставя газа и не държавата договаря с другата държава доставките на газ. Две държави могат да се договорят по условията, които ще постигнат, но сделките се правят от търговци", коментират експерти в бранша.

"Това е принцип, който е заложен в Третия енергиен пакет и оттук нататък подкрепата на един търговец, спрямо останалите търговци се води държавна помощ, което е в нарушение на европейското законодателство. Затова не може да се говори, че се махат посредниците. Колко добивни предприятия познавате да доставят на краен потребител ? Нито едно. Какво означава, че винаги има посредник ? Ами "Булгаргаз" не е ли посредник? Тогава за какво говорим ?", обясни експертът.

В тази връзка той даде пример и с "Газпром експорт", който също не е добивно предприятие, а търговско дружество. "Той е посредник. Това с посредниците трябва да е ясно, че е политическо говорене, за да може да показваме как някой прави шменти капели на пазара. Това, което трябва да се направи, е да може пазарните правила да се създадат така, че бизнесът да има възможност да постигне максимално най-добри условия, а сега той ги няма".

"Проблемът при "Булгаргаз", държавата и КЕВР е, че няма прозрачност на реда, по който "Булгаргаз" осигурява договорите, които е сключил като обществен доставчик. Защото това дружество трябва да гарантира обществения интерес в качеството на лицензиант на обществена доставка. Но дали е така - няма данни. "Булгаргаз" е сключил договори, за които не е длъжен да казва откъде ще доставя природен газ, но трябва да даде на бизнеса възможност да си осигури по-добри доставки. А не както е сега - да се иска от предприятията да сключат договори първо с "Булгаргаз" на цени, които самата газова компания определя, а енергийният регулатор КЕВР само одобрява. Едва след като са сключили договори им се казва каква е цената", коментира източник от газовия сектор, поставяйки проблема на още по-широка и болезнена основа, особено от гледна точка на бизнеса, който изписа поредица от писма с искане за яснота за бъдещите доставки и за цената на синьото гориво.

"Държавата трябва да се насочи към тези елементи на структуриране на пазара - "Булгаргаз" въз основа на позитивите, които има по договорите, да ги сподели с бизнеса и то с българския бизнес и те да останат за България. Никой обаче не говори за това. Всички правят изявления как са намерили газ, как са докарали газ. На кой са го докарали? На "Булгаргаз", на посредника. Ами това не е ли държавна помощ по отношение на свободния пазар ? И го изкарват, че с това правят добро на държавата. Ами не правят добро на държавата. Защото ог 4 месеца "Булгаргаз" казва на бизнеса колко ще струва газът някъде към 10-число, или към средата на месеца, когато вече е консумирана една четвърт от горивото ", коментира експертът.

В тази връзка е редно да се припомни, че през последните месеци нарушението на "Булгаргаз" на сроковете в правната база е безпрецедентно.

"Може да се окаже, че ако потребителят е знаел колко ще струва този газ един месец по-рано, каквито са правилата за обявяване на цената, би си намерил по-добри условия. Защо трябва да купува непременно от "Булгаргаз" ? Ако имаше пазар, сделките щяха да се сключват само между търговски лица и в условията на либерализиран пазар", допълва още експертът.

Допитване на 3еNews показа, че наистина се стига до фаворизиране на "Булгаргаз", без да се дава възможност на други участници да реализират условията за газови доставки. Ако това се случи, те бива определяни като посредници, а всъщност са просто търговци.

Извънредна ситуация

Проблемна е и ситуацията, касаеща извънредното положение в енергетиката. Напоследък редица страна, поради конфликта с Русия, обявиха извънредни планове - важно е, че в тях при преминаване от едно на друго ниво ставаше ясно какво следва. В България и това не е както при другите държави. Иначе политическата констатация е ясна - газ няма.

"Орган по осигуряване на доставките в Република България е Министерство на енергетиката. КЕВР е органът, който съблюдава за спазване на регулациите на пазара и на честните условия, при които пазарът функционира. Оттук нататък, виждайки какво се случва, си направете сметка дали това влиза в техните задължения", коментираха експерти.

Те са категорични, че страната ни има план за извънредни ситуации. "Никой обаче не казва точно какво предвижда и какво е направил по този план, за да функционира пазарът така, че да се постигнат съответни резултати - какви правила е променил, какви задължения на участниците на пазара е вменил, на кое ниво на действие се намира в момента, има ли заповед за излизане на такова ниво. За последната половин година обаче законите и правилата нямат никакво значение и най-важното е какво ще кажат политиците. Няма значение кой закон е спазен и кой не. Защото той просто пречи", категорични са и единни в мнението си експертите, пожелали да не се цитират имената им.

Има ли газ ?

Опасенията за недостиг на природен газ особено след август вече витаят в публичното пространство. Базирайки се на изслушванията в Народното събрание все повече депутати изразяват притеснение, че над страната е надвиснала газова криза. При изслушване от временната комисия за газа, изпълнителният директор на "Булгаргаз" Людмил Йоцов заяви, че част от количествата за август са договорени, но беше категоричен, че след това, особено за времето октомври и ноември, а и после, не може да гарантира нищо.

Както личи от данните за газовото хранилище "Чирен", в момента се нагнетяват количества и то е запълнено до 43.05 на сто. Не е ясно обаче общо какви и за колко време са осигурените количества. Цената за август е още по-неясна. Ако се съди по изказването на отстранения заради противоконституционна процедура на парламента председател на КЕВР Станислав Тодоров, газовото дружество при подкрепа от регулатора е решило отчасти да си реши проблема чрез "Топлофикация София" - на топлофикационното дружество няма да бъдат отпуснати обеми, заради твърдение за неплатени суми от над 300 млн. лв. КЕВР обаче не казва нищо по въпроса за недовзет приход за същата сума на топлофикацията поради това, че на входа постъпва скъп газ, а на изхода несъразмерно ниска цена на топлото. В този административно-правен кръг битовите потребители, които според европейското законодателство са "защитени потребители" са противопоставени на бизнеса.

А иначе експертите и търговците от газовия сектор са категорични: "Газ има. В региона няма недостиг на газ".

На тях не им е известно защо "Булгаргаз" да не може да достави гориво на клиентите си. Както се оказва, проблемът отново е в правилата.

"Ние сме правова държава. Правовата държава има ред, правила, по които ти знаеш правата и задълженията си. Оказва се, че никой в България в момента не може да знае нито правилата, нито задълженията си, защото не се върви по правовия ред. Правилата в газовата сфера като цяло не се спазват. Не само "Булгаргаз" е виновен" категорични са анализаторите и обясняват създалата си ситуация от своя гледна точка.

"Като държава сме направили необходимите неща, така че да не сме зависими от доставките на руски газ. Това показват и последните месеци - нямаме доставка на руски газ, но ние функционираме. Нито се повлияхме, когато спряха доставките, нито имаше недостиг на количества. Намалиха обаче доставките на газ за Германия, нашата цена се изстреля нагоре и започнахме да обясняваме как има недостиг на пазара. Това означава, че тези, които ни обясняваха, какво трябва да направим, също трябваше малко да се позамислят какво да направят и те. Защото се оказва, че ние в момента общностно сме зависими, но индивидуално - не. Ставаме зависими в рамките на общността. Това е посоката, в която трябва да се мисли", коментира експерт от сектора.

"Колкото повече договори имаме с различни източници, толкова по-голяма сигурност ще има на пазара. Ако разчитаме само на "Газпром" да ни осигури изцяло газовите доставки, попадаме в риск. Но рискът съществува и ако изобщо се откажем от договор с "Газпром". Имаме няколко ресурса - азерския газ, руския газ, LNG доставки през Гърция и много малки количества, които могат да дойдат от Централна Европа през Румъния към България. Така че имаме 4 източника. Добре е от тези 4 източника да се направи кошница, така че ако някой отпадне, да има други доставчици, на които да се разчита. Това е принципът, който работи навсякъде. По-големият проблем е, че ние страдаме заради общностния недостиг", заключава експертът.

На този фон, както казва и депутатът от ГЕРБ Делян Добрев, ние се люшкаме между две тези - зависимост от Русия и независимост от Русия. Изглежда обаче, че има още нещо, което се изплъзва до този момент и то касае повсеместното неспазване на правилата в страната през последните месеци. В резултат, да, над България е надвиснала газова криза.

Текстът е публикуван първо в dir.bg