Център за изследване на демокрацията: Промишлеността в България остава силно зависима от потреблението на изкопаеми горива

Руската инвазия в Украйна поставя енергийната и климатичната политика на Европа пред най-голямото ѝ предизвикателство досега.

Икономика / Анализи / Интервюта , Индустрия
3E news
1815
article picture alt description

Снимка: Център за изследване на демокрацията

Промишлеността в България остава силно зависима от потреблението на изкопаеми горива. Необходимо е по-ефективно
разпределение на повече ресурси от Механизма за възстановяване и устойчивост за декарбонизация на енергоемките индустрии в
страната. Това са част от акцентите от дискусия, организирана съвместно от Главна дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия и Центъра за изследване на демокрацията на тема „Преход от енергийноинтензивна екосистема към климатична неутралност в Източна Европа“.


Руската инвазия в Украйна поставя енергийната и климатичната политика на Европа пред най-голямото ѝ предизвикателство досега. Основна причина за повишаване на рисковете за сигурността в тази сфера е прекомерната зависимост от вноса на
изкопаеми горива. Европейският съюз следва да засили общите си действия за прилагането на пакета ”Fit-for-55“ („Подготвени за цел 55“) и новата цел за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. В своя законодателен пакет, Европейската комисия предлага нови цели за споделяне на усилията за намаляване на емисиите от парникови газове, които да засегнат не само енергетиката, но и всички основни сектори на икономиката.
В този контекст е необходимо България да преосмисли развитието на икономиката си с цел постигане на общия ангажимент към целите на ЕС за въглеродна неутралност.
Страната няма последователна и актуална стратегия за декарбонизация, като повечето действия в тази област са насочени единствено в сектор енергетика.
Специално внимание следва да се обърне на промишлеността, която остава силно зависима от потреблението на изкопаеми горива, както и силно енергоемка, което възпира по-бързото подобряване на енергийната ефективност. От ключово значение е
да се наложи използването на върхови технологични иновации в индустрията, които да доведат до постепенното извеждане на изкопаемите горива чрез заместването им с електрификация на базата на възобновяеми енергийни източници, чувствително
ограничаване на енергийното потребление и засилване на кръговата икономика.

Декарбонизацията на промишлеността беше фокусът на кръгла маса на тема Преход от енергийно-интензивна екосистема към климатична неутралност в Източна Европа, организирана съвместно от Главна дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия и Центъра за изследване на демокрацията на 15 юли 2022 г.
В дискусията, освен експерти на Центъра, се включиха д-р Анджело Виле, заместник ръководител на отдел E1 в дирекция „Просперитет“ в ГД „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия, д-р Евгени Евгениев, експерт по политиките в
Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия, проф. Александър Соболевски, директор на Института по енергетика и технология за обработка на горива в Полша, Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, Хюсеин Йорюджю, изпълнителен директор на „Алкомет“ АД, Мартин Катинов, мениджър на енергийни проекти в „Аурубис България“ АД, Никола Стоянов, мениджър бизнес развитие в „Интерконсулт България“ ООД, както и Петр Вавра, заместник-ръководител на Посолството на Чешката Република в София.

По време на събитието Центърът предложи възможни решения за ускоряването на промишлената декарбонизация, базирани на дългосрочни сценарии за развитието на сектора, енергийното потребление и емисиите в сектора, изготвени посредством
инструмента за моделиране Pathways Explorer, разработен от водещи институти в Европа.

Същевременно беше представена и пътната карта на ERA (Европейското научноизследователско пространство) за нисковъглеродни технологии в енергоемките индустрии, която идентифицира ключовите и иновативните нисковъглеродни технологии за енергийно-интензивните индустрии, както и инструменти за привличане на инвестиции за изследване и иновации, за да се ускори тяхното развитие и навлизане в енергоемките индустрии. Тя допълва предложенията за актуализиране и
модернизиране на Директива относно емисиите от промишлеността, предложени на 5 април 2022 г..

Д-р Евгениев акцентира върху необходимостта от по-ефективно разпределение на повече ресурси от Механизма за възстановяване и устойчивост за декарбонизация на енергоемките индустрии, което, от своя страна, също изисква разработването на адекватни национални стратегии за декарбонизация на тези индустрии.

Според текущия сценарий „Актуални политики“ в анализа на Центъра, България не би постигнала европейските цели за въглеродна неутралност до 2050 г. Причината е недостатъчният напредък за намаляване на емисиите в промишлеността и транспорта, като преходът се ограничава главно до извеждането от експлоатация на въглищните и газовите електроцентрали в страната и нереалистичните очаквания за секвестиране на емисии в сектор горско и селско стопанство. Резултатите показват, че липсва реална трансформация в транспорта и промишлеността, както по отношение на модела на енергийно потребление, така и при преминаването към нисковъглеродни енергийни източници. В резултат на това, промишлеността се превръща в най-големия източник на емисии на парникови газове към 2050 година. 

Според същия сценарий при сегашните политики и мерки се очаква парниковите емисии да се увеличават от 7,61 MtCO2e на 8,33 MtCO2e между 2020 и 2050 г. Растежът на емисиите се дължи главно на химическия сектор, който генерира около 40% от тях в
индустрията, следван от циментовата и керамичната промишленост, както и от строителството.

Анализът на Центъра показва, че преориентирането на икономиката от тежката промишленост като стомана, алуминий и цимент към по-леки индустрии с по-висока добавена стойност ще ограничи ръста на енергийното потребление през следващите три десетилетия, според сценария „Дългосрочна стратегия за декарбонизация“. Както и при други икономически сектори като строителство и транспорт, се наблюдава трайна електрификация на производствените процеси (около 44% от общото количество) през 2050 г., заменяйки природния газ, чието потребление намалява с повече от 95% до 2050 г. По-амбициозният сценарий също така предвижда ускорено навлизане на зеления водород, биометана, течните биогорива, отпадъците и синтетичните горива, които ще съставят повече от една трета от енергийния микс в промишлеността.

  • Г-н Йорюджю подчерта необходимостта от повече научноизследователски усилия за иновации в тези промишлените процеси, които понастоящем не могат да бъдат електрифицирани, но също така изрази увереността си, че индустриалният сектор е
    готов и способен да осигури необходимите инвестиции в нови технологии, стига да има конкурентоспособна икономика и административните пречки да бъдат премахнати.

    Говорителите в конференцията се обединиха около следните мерки, необходими за ускоряване на нисковъглеродната индустриална трансформация:
  • Масово електрифициране на енергоемки промишлени процеси, базирано на възобновяеми енергийни източници
  • Премахване на регулаторните и административните пречки за присъединяването на промишлени ВЕИ централи към електропреносната и електроразпределителните мрежи, включително чрез корпоративни договори за закупуване на електроенергия (т.нар. Power purchase agreements)
  • Обвързване на подкрепата за енергийните разходи на промишлените потребители на енергия с конкретни мерки за подобряване на енергийната ефективност и замяната на изкопаемите горива с ВЕИ, зелен водород и синтетични горива
  • Подобряване енергийната ефективност чрез определяне на цели, мониторинг, модернизация на оборудването и увеличаване на дела на проучването, развитието, демонстрацията и внедряването на нови технологии (т.нар. RDD&D)
  • Насърчаване на електрификацията за ниско- и среднотемпературни промишлени процеси и използването на зелен водород за високотемпературни процеси
  • Внедряването на водород и синтетични горива в промишлените процеси и рециклирането на строителни материали
  • Насърчаване на нисковъглеродна инфраструктура и услуги (ИТ, аутсорсинг, производство на машини и междинни стоки, оборудване за вятърни и фотоволтаични централи)
  • Въвеждането на стимули и зелени стандарти за производство на стоки с повисока добавена стойност вместо задълбочаване на зависимостта от добив на суровини и метали
  • Увеличаване използването на стоки втора употреба и по-високи нива на рециклиране на пластмаси, метали и други въглеродно-интензивни продукти
  • Създаване на инструменти за привличане на частни и институционални инвеститори в подкрепа на стартиращи зелени бизнеси като част от Фонда за декарбонизация, заложен в Плана за възстановяване и устойчивост на България.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща