Централните банки избират шока за укротяване на инфлацията

Развитите икономики започнаха първи да повишават лихвите

Икономика / Анализи / Интервюта , Финанси
Георги Вулов
395
article picture alt description

Федералният резерв на САЩ

Снимка: Архив 3e-news/БТА

Пръв тази седмица Федералният резерв на САЩ (Фед) повиши основната лихва наведнъж със 75 базисни пункта до диапазона 1.5 – 1.75% годишно, което е най-голямото увеличение от 1995 година. Следващите бяха Швейцарската национална банка (SNB) и Английската банка (BoE), с аргумента, че чрез втвърдяване на паричната политика и повишаване на лихвите ще успеят да укротят нарастващата инфлация, обобщава „Ройтерс“.

Още по темата

Първа за годината беше Норвегия: Норвежката банка Norges Bank беше първата голяма развита икономика, която започна цикъл на повишаване на лихвените проценти миналата година, и от септември насам ги повиши три пъти, като последното беше с 25 базисни пункта (б.п.). Очаква се на 23 юни NB отново да увеличи лихвата си на 0.75% и планира още седем стъпки до края на 2023 г.

Втора е Нова Зеландия: Резервната банка на Нова Зеландия (RBNZ) също е една е сред централни банки в света, която повиши основния си лихвен процент с 50 б.п. до 2% на 25 май, ниво, което не е наблюдавано от 2016 г. Това беше нейното пето поредно увеличение на лихвите

RBNZ прогнозира лихвите да се удвоят до 4% през следващата година и да останат там до 2024 г. Инфлацията в Нова Зеландия достигна връх от три десетилетия от 6.9% през първото тримесечие на годината, при цел от1-3% годишно.

Трета е Канада: Банката на Канада (BoC) направи второ поредно увеличение на лихвения процент с 50 б.п. до 1,5% на 1 юни и заяви, че ще „действа по-силно“, ако е необходимо. При инфлацията през април от 6.8%, гуверньорът Тиф Макълм не изключи увеличение от 75 базисни пункта или по-голямо и казва, че лихвите могат да надминат целта на диапазона от 2%-3% за определен период.

Заместник-управителят на BoC Пол Бодри предупреди за "галопираща" инфлация и на пазарните потребителски цени като аргумент за безпрецедентно трето поредно увеличение от 50 базисни пункта през юли.

Четвърта е Великобритания: Централната банка на Англия (BoE) повиши лихвата си с четвърт процентен пункт в четвъртък и заяви, че е готова да действа "агресивно", за да елиминира опасностите, породени от инфлация над 11%. В момента основният лихвен процент на BoE e най-високият от януари 2009 г. BoE e първата голяма централна банка, която затяга паричната политика след пандемията на COVID-19, след като досега е повишила разходите по кредите пет пъти от декември 2021 година насам.

Пети са САЩ: Фед повиши основната лихва по федералните фондове на 15 юни с три четвърти процентен пункт до диапазон между 1.5% и 1.75%. Регулаторът реагира, след като данните показаха 8.6% годишна инфлация, които подлудиха пазара заради нарастващи очаквания за още по-агресивни реакции през следващите месеци. Фед също така намалява своите активи от 9 трилиона долара, натрупани по време на пандемията.

Шеста е Австралия: Тъй като икономиката се възстановява постепенна, а инфлацията достига 20-годишен връх от 5.1%, Резервната банка на Австралия (RBA) повиши лихвите с изненадващи 50 базисни пункта на 6 юни. Това беше вторият пореден ход на RBA, след като месеци наред настояваше, че затягането на паричната политика е далеч. Очаква се ново повишение с 50 б.п. през юли.

Седма е Швеция: Закъсняла в битката с инфлацията, шведската Riksbank повиши лихвите до 0.25% през април с ръст от четвърт пункт. С инфлация от 6.4% спрямо целта от 2%, Riksbank вече може да предприеме и следващи ходове с по-големи ставки. И въпреки че каза още през февруари, че лихвите няма да се повишат до 2024 г., очакванията са Riksbank да повиши още два или три пъти основната лихва тази година.

Осма е еврозоната: В момента Европейката централна банка (ЕЦБ) е в лагера на ястребите и е изправена пред рекордно висока инфлация. На 9 юни регулаторът обяви, че ще прекрати купуването на облигации на 1 юли, ще увеличи лихвите с 25 базисни пункта този месец за първи път от 2011 г. и отново през септември, което вероятно ще доведе до края на отрицателните ставки. Сега банката планира да ускори работата по потенциален нов инструмент за ограничаване на нарастваща задлъжнялост на южните страни от региона – Италия, Испания и Гърция, и да насочи постъпленията от падежите на облигации от ерата на пандемията към тези стресирани пазари, които да не се отклоняват твърде много от задлъжнялостта на Германия.

Девета е Швейцария: На 16 юни Швейцарската национална банка (SNB) неочаквано повиши лихвения си процент от -0.75%, най-ниския в света, с 50 базисни пункта, което доведе до рязко поскъпване на франка. Неотдавнашната слабост на швейцарската валути допринесе за насочването на инфлацията към 14-годишен връх, след което управителят на SNB Томас Джордан каза, че вече не вижда франка като високо оценявана валута. Това отвори вратата за повече повишения на лихвите. Залозите вече са за 100 базисни пункта през септември.

Какво става с Япония: Единственият гълъб в ятото на ястребите остава Банката на Япония (BoJ), чийто президент Харухико Курода казва, че основният приоритет е подкрепата на икономиката, като подчертава непоколебимия ангажимент за поддържане на "мощни" парични стимули. Основните потребителски цени в Япония през април се повишиха с 2.1% спрямо година по-рано, надхвърляйки целта на Банката на Япония за първи път от седем години. Все пак членовете на борда на BoJ смятат, че инфлацията, която повишава разходите, е временна, затова никой не очакваше промяна към ястребите на проведената на 17 юни среща на борда на банката.

В петък BoJ запази основните параметри на паричната политика (MP) непроменени: краткосрочният лихвен процент по депозитите на търговските банки в Централната банка беше оставен на минус 0.1% годишно, целевата доходност на десетгодишните държавни облигации е близо до нула. BoJ също така потвърди тавана на програмата за обратно изкупуване на ETF на 12 трилиона йени (104 млрд. долара), а самата програмата за обратно изкупуване на държавни облигации беше оставена неограничена. Освен това, BoJ повтори обещанието си от април да купува 10-годишни държавни облигации всеки ден с фиксиран лихвен процент, за да избегне повишаването на доходността над приемливия лимит (0.25%).

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща