Проектна компания ще управлява рекултивацията на 240 кв км мини в енергийното сърце на България

Разговаряме с Георги Стефанов, началник на кабинета на вицепремиера по климатичните политики за първите коментари на ЕК по териториалните планове за енергийната трансформация на въглищните региони, за перспективите и плановете на кабинета да преструктурира Стара Загора, Кюстендил и Перник, да отговорим на въпроса защо са се забавили териториалните планове. Основен фокус на териториалните планове е да създават нови и устойчиви работни места и икономически сектори с фокус върху устойчивото развитие. Икономическите направления ще бъдат в посока на прилагане на иновации и технологии, които имат същата и по-висока икономическа добавена стойност както на ниво заплати, така и ниво на приходи. 

Един от основните коментари на ЕК по териториалните планове е да търсим рехабилитация и трансформация на топлофикациите само през възобновяеми източници без фосилни горива. Правителството работи усилено по сценарии за слънчеви топлофикации.

Снимка: Георги Стефанов беше един от модераторите на първото издание на събитието за Зеления преход на Dir.bg и 3eNews миналата година.

Г-н Стефанов от дълги години сте експерт в сферата на климата, а в момента сте началник на кабинета на вицепремиера по климатичните политики. Какво се случи с териториалните планове от периода, в който те се подготвяха и една година след това, в която все още ги очакваме? Какви промени направихте и какво ги наложи, кога ще бъдат готови?

В края на януари тази година беше завършен социално-икономическия анализ на изпълнителя, избран от ЕК - PwC, който през цялата 2021 г. работи много активно по моделиране и събиране на обратна връзка от заинтересованите страни. Този социално-икономически анализ, който беше завършен, всъщност е основата, която дава на България възможност да финализира този труден нов финансов инструмент - Механизма за справедлив преход и в частност Фонда за справедлив преход, който предвижда над 2,4 млрд. евро за трите въглищни региона у нас.

От февруари до юни започна засилената актуализация и попълване на териториалните планове по регламента на ЕК по Механизма за справедлив преход. Тези стратегически документи по стандартна процедура на ЕС вървят по определен шаблон, който дава възможността Комисията да разглежда различните случаи по един общ подход.

Какво ще се случва в Стара Загора, Кюстендил и Перник?

От 41 въглищни региона в Европа само два имат изготвени и одобрени от Комисията териториални плана, 4-5 държави както и България работят активно, а останалите са в процес на първоначално оценяване от Комисията. Така че макар България да се бави, всъщност върви пакетно със скоростта на другите държави –членки. Форсмажорните обстоятелства като енергийна криза, войната в Украйна, Covid кризата имат отражение. Но в България актуализацията на териториалните планове и данните от социално –икономическия анализ на PwC се базират на заложените планове и инвестиции в Националния план за възстановяване и устойчивост. Той беше изпратен през март на ЕК и през април беше одобрен. Но целта беше първо да приключим с Плана за възстановяване, където се дава голямата рамка за реформи в посоката за декарбонизацията. Заложените реформи определиха посоката как ще бъдат финализирани териториалните планове.

Естествено работата по тях течеше паралелно. Министерството на енергетиката е водещо, Министерството на регионалното развитие ще разпределя средствата. Основен фокус на териториалните планове е да създават нови и устойчиви работни места и икономически сектори с фокус върху устойчивото развитие на регионите с целите на Плана за възстановяване и целите за климатична неутралност на ЕС. Икономическите направления ще бъдат в посока на прилагане на иновации и технологии, които имат същата и по-висока икономическа добавена стойност както на ниво заплати, така и ниво на приходите. Но също така създаване на нови работни места, които са насочени към вторично и третично производство т.е. секторите с по-висока добавена стойност.

Какви са спецификите на трите въглищни региона?

Да, разглеждат се спецификите на всеки от въглищните региони. Всички знаем, че Стара Загора е енергийното сърце на България, а Перник е близо до София, а Кюстендил предлага уникални възможности за земеделие и за туризъм с минералните води. Към момента имаме изготвен първи драфт на териториалните планове. Получихме вече първи коментари от ЕК.  Целта ни е до края на юни тези териториални планове да преминат през процес на съгласуване със заинтересованите страни.

България получи първи коментари от ЕК по териториалните планове

Европейската комисия и големите инвестиционни банки ще помагат, за да може в рамките на лятото да влезем в процедура на одобряване на териториалните планове и от есента териториалните планове с отделните финансови инструменти да са готови да бъдат предоставяни.

За първи път ще бъде въведен механизъм на публично-частни партньорства и заемни средства

Най-голямата промяна е, че за първи път откакто работим по темата повече от две години, правителството разглежда втори и трети стълб на Механизма за справедлив преход. Вторият стълб са заемните средства по InvestEu и публично –частните партньорства между местни власти, бизнес и заинтересовани страни, което да позволи тези 2,4 млрд. евро да бъдат катализатор на новите инвестиции и трансформация, а не да разчитаме само на тях, тъй като не са достатъчни, за да се извърши трансформацията успешно.

Да разбирам ли, че ще има нужда от съфинансиране при кандидатстване за тези средства?

Не. Съфинансирането ще е задължителен компонент. Фокусираме се и върху това, което дава възможност средствата за едни по-големи идеи да се реализират. Механизмът за справедлив преход се фокусира върху малък и среден бизнес и счупване на икономическата монополизация. Това е най-слабата страна на въглищните региони, където въгледобивът и производството на електричество са икономически монопол. Когато този монопол започне да се трансформира от това страдат хората и икономиката.

Може ли да се случи счупване на енергийните монополи

Затова всъщност диверсифицирането на икономиката означава икономическият монопол да бъде пречупен в контекста на други бизнеси, а не просто да създадем друго голямо предприятие в друга сфера, което след 10 години отново да бъде в хипотеза, че може да попадне под рестрикции. Именно тази икономическа диверсификация означава да имаме такива бизнеси, които да са устойчиви и дори някой от тях в бъдеще време да страда от някакви ситуации, това да не повлия върху икономическото състояние на регионите.

Кои са основните насоки и направления, които излязоха от социално-икономическия анализ на регионите и от предложенията на заинтересованите страни?

Регламентът за справедлив преход има много ясни индикации кои дейности могат да бъдат финансирани и кои не. Това улеснява работата, защото не може просто всичко да се сложи и да има дейности, които няма да бъдат одобрени за финансиране.

За Стара Загора предвиждаме голяма индустриална зона, ниско въглеродна, в която да се случват иновациите, за да се развива енергетиката и индустрия 4.0, всички върхови нови технологии и постижения, за които всъщност имаме капацитет и човешки потенциал. Тази индустриална зона ще бъде свързана с други подобни икономически единици, Пловдив, Бургас и по линията Свиленград и Одрин. По Плана за възстановяване, знаете, е заложено изграждане на завод за рециклиране на батерии. Той частично ще получи финансиране по териториалния план на региона и частично ще бъде заемно финансиране, за да може към тази индустриална зона в областта на енергетиката да се концентрираме и в тази нова реформа, която вече сме предвидили в Плана за възстановяване. Така България ще се превърне в европейски лидер.

Как ще избегнете обвинението, че това ще е голяма компания, която не отговаря на принципите да се развива предимно малък и среден бизнес, това държавно предприятие ли ще бъде?

Това отговаря на принципите да се постигнат заложените цели за съхранение на енергия към Плана за възстановяване, не е задължително да бъде държавно предприятие, не се очаква да бъде държавно предприятие. Ще бъде създадена проектна компания. За огромното количество батерии, което има ръст на годишна база и планираните капацитети в България икономически най-изгодно е просто да се случва в България вместо да разчитаме на такива технологии извън страната.

Ще може ли да се случи до 2016 г., когато трябва да са готови проектите по Плана за възстановяване?

Може да приключи и по рано, тъй като това не е революционна и трудна технология както например е геотермалната технология, която хем има бурно развитие в Европа и по света, но в България тази наука тепърва ще трябва да я създаваме.

Заводът за рециклиране на батерии може да бъде готов преди 2026 година,

България има know how и капацитет

В сферата на батерийното производство България има много know how и капацитет инженери. Това позволява ускорено изграждане на такъв нов завод. Той трябва да бъде голям по мащаб, защото европейските цели също са големи. Ние гледаме в перспектива не само за българския пазар, но въобще за регионалния, европейски и световния, което предопределя доста добро бъдеще. Икономията от мащаба ще превърне това предприятие в един от глобалните примери и ще помогне за глобалната декарбонизация.

Работим още в много посоки. Предвижда се техническата рекултивация на региона. Това са 240 кв. км, активната част от минодобива, голяма част от тях са технически рекултивирани. Но това, което трябва да направим всъщност е тази почвена рекултивация да се превърне в място за нови инвестиции, нови заводи, нови мощности. Има разлика от почвено възстановяване на една мина до това да превърнеш тази територия в подходяща за индустриални зони, енергийно и икономическо развитие. Това е допустимо по Фонда да справедлив преход. Предстои голяма част от средствата да бъдат насочени в това направление. Това най-лесно ще доведе до пряката ангажираност на служителите във въгледобива, които поетапно през следващите 10 години ще започнат да намаляват, въгледобива да намалява, мините да намаляват своя капацитет. Това няма как да стане без преквалифициране и повишаване на квалификацията на миньорите. Трябва да планираме през каква квалификация трябва да преминат, за да се извърши цялостното преструктуриране на тази територия. По това направление също се предвижда създаване на ново предприятие, нова проектна компания, която ще успее да извърши това цялостно устройство на територията.

Най-големият риск е да „разпарчатосаме“ тази територия, която е комасирана,

обединена и да я раздадем на парче за индивидуални нужди без да имаме общ поглед върху нея.

Не бива да забравяме, че целият вторичен и третичен сектор, който обслужва мините и ТЕЦ са основно малки и средни части компании, доставчици и свързани бизнеси. Големият риск е не толкова за въглищата и ТЕЦ, колкото за над 700 юридически лица, които са кръвоносната система на въгледобива и ще са най-засегнати.

Специална програма ще подпомага и над 700 малки и средни свързани предприятия в сектора

Поради тази причина предвиждаме специална програма за икономическа адаптация, участие и надграждане на този бизнес отново в посока инженеринг и развитие на бъдещето на този енергиен регион в нова различна сфера. Не на последно място предвиждаме също подкрепа за алтернативни енергийни решения и даване на възможност за изграждане на големи фотоволтаични мощности. Но не субсидии някой да изгради фотоволтаичен парк, а по-скоро се предвиждат части от тези огромни 240 кв км също да бъдат заделени за възобновяема енергия и производство. Регионът е много подходящ, със силно слънчево греене, няма конфликт с околната среда, има енергийна инфраструктура.

Работим усилено за преминаване към слънчеви топлофикации без фосилни горива

За фотоволтаичен парк не са необходими толкова големи площи, но например за производството на водород, знаете вече се говори за Стара Загора като за новата водородна долина в Европа. Има одобрен европейски проект това да се случи и се работи активно. Търсим също така възможности за подкрепа за устойчива енергийна трансформация и рехабилитация на топлофикационните мощности. Това няма как да се случи с подкрепа на фосилните горива. Това беше един от коментарите на ЕК, че трябва да работим само в посока възобновяеми източници.

Затова за два от въглищните ни региона Перник и Стара Загора имаме сценарий за въвеждане на технологията Solar District Heating или слънчев топлофикация т.е. слънцето загрява големи обеми вода, които се подгряват с много малки обеми газ или биомаса или биогаз до необходимите температурни параметри за производството на топлофикационни нужди или топла вода.

Имате предвид всички, които използват ТЕЦ в момента отново ще ползват топлофикация, но която загрява вода от слънчевата енергия?

Работим по това източникът на енергията да не са въглища и газ, а да е в друга посока. Не на последно място има голямо желание, но не е много ясно дали ще може да се случи да се реабилитират жп линията Нова Загора –Симеоновград специално за Стара Загора. За съжаление Комисията казва, че може да се прави единствено транспорт вътрешно в региона, който дава икономическа свързаност.

Водим активни преговори да убедим Комисията да реабилитираме

жп линията Нова Загора-Симеоновград

Тук ще трябва да проведем активни преговори да разберат нашата логика защо всъщност Стара Загора трябва да мисли не само регионално, но и национално и наднационално имам предвид Балканите. Това ще засили икономиката и ще гарантира по-бърза възвръщаемост и успеваемост. Смятам, че ще успеем да ги убедим, но сме все още на ниво първи коментари.

С вас сме коментира, че сме закъснели с десет години да се подготвим за въглищния преход, но имаме ли десет години, за да направим необходимите промени до 2030 година, когато се очаква цената на въглищната енергия да бъде много висока?

Целенасочената политика на България беше да се затрудни случването на енергийните алтернативи. Но последните промени в Закона за възобновяемата енергия част от тези бариери вече са отстранени. Предстоят още много такива да бъдат направени. За да може да се отпуши реализацията на тези алтернативи. Когато позволим реализацията на тези алтернативи ние ще имаме безболезнен икономически и енергиен преход, който ще ни даде възможност да конкретизираме дали ще бъдат 10-20 или пет години.

Планът за възстановяване ще ни помогне да наваксаме изоставането

Планът за възстановяване, както знаем, в който 37% от средствата, а в българския случай и над 50% са средствата за декарбонизация, ще ни помогне да наваксаме това изоставане от една страна. От друга страна оперативните програми също имат такива цели, 30% от средствата трябва да отидат за решения за декарбонизация.