Oще 11 наказателни процедури висят в сферата на екологията, но пък седем са вече пред затваряне

Климат / България , Екология
Рая Лечева
689
article picture alt description

Първите седем от общо 17 наказателни процедури за шест месеца на управление, което се навърша в понеделник, са на път да бъдат затворени, съобщи на пресконференция днес министърът на околната среда и водите Борислав Сандов.

Повечето са свързани с промени в законодателството. Това са промени в законите за предотвратяване на риска от наводнения, въвеждане на директивата за шума с наредба на Министерство на околната среда и Министерство на здравеопазването. Става дума също за актуализиране на морската стратегия, за което междувременно получихме осъдително решение, коментира министърът. Комисията не е успяла да оттегли навреме иска от съда, но това ще се случи през есента, когато се очаква наказателната процедура да бъде оттеглена окончателно. Изпълнени са и ангажиментите по Закона за опазване на околната среда за ОВОС и за промишлени аварии и оценка на риска. Седмата процедура е свързана с ГМО, във връзка с това днес бяха приети днес в Народно събрание промени в Закона за ГМО, за което не се изисква промяна в допълнителни поднормативни актове. През юли няколко от процедурите ще бъдат затворени, през септември да бъдат затворени и останалите, очаква министърът.

Замърсяването със серен диоксид, рекултивацията на

депата и фините прахови частици остават най-тежките

От останалите 11 обаче остават едни от най-сериозните процедури, по които България има нарушения. Ако предприятията не започнат да правят технологично обновяване и не намалим замърсяването на серни оксиди и други ТЕЦ ще последват съдбата на ТЕЦ –а в Димитровград. Другата много сериозна процедура, която още виси над България е за рекултивацията на стари депа. Вече са рекултивирани 30 от общо 43. От оставащите 13 по четири се работи- Трявна , Малко Търново,Крушари и Батак, три са готови на различен етап- Бяла на 70%, Велинград на 40%, Сапарева баня на 80%. При останалите шест не са стартирали монтажни дейности- Бобошево, Перник, Кочериново, Дупница, Пирдоп, Кърджали. Средства има, но общините нищо не са направили досега.

Проблемите в сектора на отпадъците, показва и Националния доклад за състоянието на околната среда за 2020 г., според който не се постига националната цел за рециклиране на битови отпадъци от 50%.

България има проблеми и с финансирането за малките пречиствателни станции

За България остава в сила и наказателната процедура за липсата на пречиствателни станции в най-малките населени места между 2000-10 000 жители, за които средствата по Плана за възстановяване няма да стигнат и ще са необходими национални средства. До 2027 г. трудно ще успеем да ги изградим каквито са нашите срокове, посочи екоминистърът. Има вариант това да се случи ако министерството предложи нов подход за естествени лагуни, по-модерно решение за малки населени места, които играят роля на пречиствателни съоръжения, при по-ниски оперативни разходи. Пречиствателните станции струват много пари, но и много пари да бъдат поддържани, затова има общини, които имат, но не ги ползват, а други не кандидатстват понеже това ще доведе до вдигане цената на водата и популистки не правят такива инвестиции, коментира Сандов.

За фини прахови частици има осъдително решение и делото е в последна фаза. От началото на следващата година ще плати санкции за изминалия период до сега около 10-12 млн. лева за неизпълнение на среднодневните и годишни стойности. Но поне може да направим така да не плащаме за всеки ден неизпълнение. Тук, както при депата, е важната ролята на общините, каза министърът. Общините трябва да приложат всички мерки по ОП „Околна среда“, където са предвидени 120 млн. лева и да се намалят среднодневните стойности на фини прахови частици. Проблемни остават София с превишения, установени на автоматична станция „Надежда“, Асеновград-Пловдив, Варна, Девня, Русе, Плевен, Видин, Монтана, Велико Търново, Шумен, Горна Оряховица и Добрич, Пирдоп и Благоевград, Хасково и Пазарджик.

България има наказателна процедура и за инвазивните видове, по която до края на годината трябва да има план за действие за справяне с инвазивните видове. Една от мерките според министъра е забраната на вноса и търговията с норки у нас. Дори в най-големите страни  в ЕС трудно се справят с инвазивните видове. Най-важното е те да не бъдат допускани, а това е свързано с голяма информационна кампания сред хората, които трябва информирано да засаждат растителни видове, за което съобщи Светлана Аладжем, ръководител на проект на фондация „Информация и природозащита“, съфинансиран от програма LIFE на ЕС.

В сектора на Натура 2000 България има три наказателни процедури в съседна фаза. Едно от делата  ще загубим, защото 2014 г. е трябвало да обявим всички зони, ние не сме го направили за повечето, закъснение над 8 години трудно може да бъде наваксано. Този тип наказателни процедури са най-прости, защото в определен срок страната трябва да изпълни определени действия, каза заместник-министърът на околната среда Тома Белев. А е ясно, че 40 зони от екологичната мрежа не са обявени заради сменени граници.  Другите две са свързани с две директиви за местообитанията и за птиците. Режимите в зоните не отговарят на целите, защото не са разработени, органите за управление тепърва ще бъдат създадени по Плана за възстановяване. Планът ще решава и проблема за липсата на специфични цели в зоните. Липсата на оценки за комулативното въздействие е друга процедура, заради липсата му са редица проблеми с проекти по Черноморието като например Синеморец.

„Разчитаме много на общините в сектор отпадъци, чистота на въздух, управление на води, за да се подобрява тази среда, но не можем да свършим работата на общините“, подчерта екоминистърът.

Изискванията в сферата на околната среда и биоразнообразието стават особено сериозни и има опасност инфраструктурни проекти и оперативни програми да не стартират заради липса на Оценка за въздействието върху околната среда и екологични оценки, завърши Борислав Сандов.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща