БСК: обещанието за реформи липсва в актуализацията на Държавния бюджет

На извънредното заседание на Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), насрочено за 16 часа днес работодатели, синдикати и правителството ще се обсъждат предложените от правителството проекти да изменения на трите закона: за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.; за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и за държавния бюджет на Република България за 2022 г.

Точните разчети на Министерството на финансите показват за актуализацията на държавния бюджет, че до края на годината е планирано да изхарчат близо 2 млрд. лева повече, но и заложените приходи са повече – с близо 1.650 млрд. лева. Заложеният дефицит остава 4.1%, а икономическият растеж пада до 2.9%. От разчетите на финансовото министерство се вижда, че правителството залага по-висок праг и за нов дълг. Таванът се увеличава с близо 3 млрд. лева и става малко над 10 млрд. лева.

Предложението на правителството за актуализацията на държавния бюджет може да бъде прочетено тук!

През месец май Министерството на финансите актуализира макроикономическата си прогноза за 2022 г., с което бе отразено текущото развитие на националната икономика, променените допускания за международната среда, както и предложения пакет от антикризисни мерки, които са заложени в актуализацията на държавния бюджет.

В изпратена до медиите позиция Българската стопанска камара (БСК) одобрява много от предложенията на кабинета, но има и някои възражания, тъй като обещанието за реформи (предвидени и в Коалиционното споразумение), които да бъдат предложени чрез актуализация на Държавния бюджет, остава нереализирано.

Разбираме извънредната геополитическа ситуация, предизвикана от военния конфликт в Украйна, която коренно измени политическия и обществен фокус. Това не означава, че националният ни дневен ред не е актуален. България повече от всякога се нуждае от амбициозна икономическа програма, която да насърчи инвестициите, да създаде среда на доверие (доколкото това е възможно в настоящата ситуация) и хоризонт за предприемачите, аргументира позицията си БСК.

Според работодателската организация, амбициозните очаквания за насочване на средства в социалната сфера не могат да бъдат финансирани в дългосрочен план със заемни средства. За да може България да си позволи да прилага на практика социална подкрепа към уязвимите групи от обществото по устойчив начин, е необходима работеща икономика и конкурентоспособни предприятия, които да създават работни места с висока добавена стойност, осигуряващи високи доходи.

Освен това, според БСК, основната част от предвидени разходи са със социална насока, а в същото време, почти липсват реални мерки, които да доведат до планирания в настоящия ЗДБРБ икономически растеж на БВП с 4.8%, вместо това е заложен спад на растежа до 2.9 на сто. Доколкото са предвидени мерки, насочени към бизнеса, те са свързани с намаляване на административната тежест, което подкрепяме и очакваме да са последователна политика на правителството, а не под формата на инцидентна „антикризисна“ мярка с временен характер.

Обещанието за реформи (предвидени и в Коалиционното споразумение), които да бъдат предложени чрез актуализация на Държавния бюджет, остава нереализирано. Разбираме извънредната геополитическа ситуация, предизвикана от военния конфликт в Украйна, която коренно измени политическия и обществен фокус. Това не означава, че националният ни дневен ред не е актуален. България повече от всякога се нуждае от амбициозна икономическа програма, която да насърчи инвестициите, да създаде среда на доверие (доколкото това е възможно в настоящата ситуация) и хоризонт за предприемачите. Амбициозните очаквания за насочване на средства в социалната сфера не могат да бъдат финансирани в дългосрочен план със заемни средства. За да може България да си позволи да прилага на практика социална подкрепа към уязвимите групи от обществото по устойчив начин, е необходима работеща икономика и конкурентоспособни предприятия, които да създават работни места с висока добавена стойност, осигуряващи високи доходи.

Позицията на БСК може да бъде прочетена на интернет страницата:

- относно  бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. тук;

- за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. тук;

и за държавния бюджет на Република България за 2022 г.

От БСК припомнят, че Европейската комисия в своята пролетна макроикономическа прогноза дава 2.1% ръст на българския БВП. Съществените различия от прогнозата на ЕК могат да доведат до нереалистично оптимистична оценка на бюджетния дефицит и, впоследствие – до неговото значително увеличение над стойностите на настоящите разчети. Следва да се има предвид, че основаването на прогнозата на данните от първото тримесечие не отчита реалните ефекти от войната в Украйна, предупреждава БСК.

Камарата има и следите по-съществени забележки:

- Планираното увеличение на брутното образуване на основен капитал е нереалистично високо - 5.5 %. То се обосновава основно с държавни разходи, които могат да не бъдат направени, заради проблеми в тръжни и други публични процедури. В същото време, бизнесът поема ефекта от увеличените цени на суровините чрез отлагане на инвестиционните разходи, за да предлага на крайните потребители на конкурентни цени.

- Преките чуждестранни инвестиции отново са прогнозирани на ниско ниво - 2.4% от БВП.

- Салдото по текущата сметка и търговския баланс се влошава, което поставя под съмнение повишения размер на разходите за социални мерки. Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс се увеличава до 2.4% от прогнозния БВП, което предполага преосмисляне на заложените разходи.

- Компенсациите на един нает (9.2) са предвидени да нарастват със същия темп, както при растеж на БВП от 4.2% за 2021 г., при условие че за тази година е ревизиран на 2.9%. Това е нереалистично.  

- Липсват адекватни мерки, които да решават основния икономически проблем – нарастващата инфлация. Социалната подкрепа в настоящия момент е важна, но сама по себе си не решава този проблем. Липсват мерки, които да доведат до намаление на излишното количество пари в обръщение, както и не откриваме мерки, които да водят до съществено нарастване на БВП с цел балансиране с достигнатото увеличение на паричната маса.

- Не е намален бюджетният дефицит, при условие че се прогнозират допълнителни приходи. Също така, това е поредното легитимиране на бюджети с предвидени дефицити, което стартира от 2020 г. и което се превръща в обичайна практика. Увеличаването на различни социални плащания чрез бюджетни дефицити ще доведе до постоянно натрупване на дълг и, в дългосрочен период – до неизбежно увеличение на данъчната тежест.

- БСК поддържа становището, че политиката на непрекъснато повишаване на доходите в настоящата икономическа ситуация създава риск от спирала „увеличаване на доходи-цени“. За да се подкрепи покупателната способност на населението, е необходима проактивна политика за стимулиране на инвестициите и увеличаване на конкурентоспособността на компаниите. Социална подкрепа по устойчив начин е невъзможна без солидна икономическа основа.