Мария Габриел: На ръба сме на нова вълна от иновации, Европа трябва да поведе останалия свят

Иновациите са критично важни за бъдещето на Европа и България и ключът към успеха е създаването на местни иновативни екосистеми, след което те да бъдат свързани заедно. Вярвам, че това е критично важно за изграждане на истинска паневропейска иновационна екосистема, това e и крайната цел на форума "Startup Europe Week".

С тези думи еврокомисарят отговарящ за областта на иновациите и научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел откри шестото издание на предприемаческо събитие в София - "Startup Europe Week Sofia 2022", предаде БТА.

Важно е точно сега да се изградят местни иновационни екосистеми и да се свържат на европейско ниво, защото сме на ръба на нова вълна от иновации, а Европа e готова да поведе останалите по този път. Тази нова вълна e концентрирана върху иновации в "дълбоките технологии" (стартиращи фирми, чийто бизнес модел се основава на високотехнологични иновации в инженерството) и стартъпи, каза Габриел във встъпителната си реч на форума.

Дълбоките технологии с дигитални и физически компоненти ще окажат влияние върху сектори като строителство, земеделие, транспорт и енергетика, според българския еврокомисар, която добави, че европейските и български иноватори имат възможността да поведат тази нова вълна на иновации, защото имат 3 конкурентни предимства.

Дълбоките технологии се създават от научно-изследователски открития, противно на повечето дигитални стартъпи. Отправната точка за тези нови технологии и стартъпите най-често е науката, а Европа е източник на наука.

Страхотен шанс представлява фактът, че за пръв път в историята на ЕС еврокомисар отговаря както за иновациите, така и за науката и научните изследвания, заяви тя.

Като второ конкурентно предимство Габриел изтъкна силната eвропейска промишлена база. Повечето лидери в промишлеността са разположили централите си в Европа. Макар и да е предизвикателство, близкото сътрудничество между европейската промишленост и стартъпите ще бъде задължително условие, за да сме сигурни, че иновациите в дълбоки технологии, ще се случат в Европа.

Като трето конкурентно предимство българският еврокомисар посочи многото инженерни таланти, които Европейският съюз (ЕС) има. Защото докато дигиталните стартъпи, разработващи дълбоки технологии имат нужда от добри инженерни кадри, Европа е дом на най-добрите инженерни училища и има силни традиции в областта.

Иноваторите в Европа през 2022 г. имат възможността да станат основатели на следващия голям "еднорог", обяви Габриел, като каза също, че 2021 г. е била повратен момент за европейските иновации. Количеството рисков капитал, инвестирано в европейски стартъпи, беше утроено, достигайки 100 милиарда евро за първи път.

Освен това през миналата година броят на "еднорозите" (стартъпи, оценени на над 1 милиард долара - бел. р.) в ЕС нарасна повече от двойно - от 44 през 2020 г. до 89 през 2021 година, обяви еврокомисарят.

"Също така 2021 г. беше и забележителна година за България с рекорд от 181 милиона евро, инвестирани в родните стартъпи", каза Габриел и добави: За сравнение това е значително повишение спрямо предходната година, когато средствата възлизаха на 19,8 милиона евро.

Искам да обърна внимание важността на това, което правим с Европейския съвет за иновации (European Innovation Council) - нашата фабрика за "еднорози". Ще публикуваме резултатите от последния "accelerator calls" (програма на стойност 1 милиард евро в помощ на стартиращи предприятия и малки и средни предприятия - бел. р.) и може би за пръв път ще имаме по-добри резултати за България и региона на Централна и Източна Европа, съобщи Габриел.

Наскоро чухме за първия български "еднорог" - стартъпа "Пейхоук" (Payhawk).

Българските иноватори имат три европейски механизма, с които разполагат в помощ на своите начинания, добави тя.

За пръв път в новата рамкова програма на ЕС "Хоризонт Европа" фигурира стълб, изцяло посветен на иновациите, който се явява и първият механизъм.

Като втори елемент Габриел назова Европейския институт за иновации и технологии (EIT). "Когато говоря за него, това което очаквам, е да се даде повече гласност за някой от успешните истории, за добрите примери", призова тя. Институтът има бюджет от 3 милиарда евро до 2027 г. и ще играе важна роля в новия европейски дневен ред за иновации.

За трети механизъм Габриел посочи програмата за европейската иновационна екосистема, както и програмата "Хоризонт Европа". Има няколко предложения за финансиране, по които ще може да се кандидатства до края на септември. "Не пропускайте тези възможности, ако сте част от иновационната екосистема и искате да се свържете с други иноватори. Използвайте тези възможности", призова тя.

Въпреки това тези механизми не са достатъчни, затова ще стартира нов европейски иновационен дневен ред през първата седмица на юли, подчерта еврокомисарят по иновации, като определи и целите му:

Да се създаде истинска общоевропейска иновационна екосистема и да се уверим, че Европа става световен източник за иновации в областта на дълбоките технологии и стартъпите.

Нашата работа върху новия европейски иновационен дневен ред е фокусирана върху 5 основни области. Този път те са посочени от бизнеса - от еднорози до стартъпи, а не от Европейската комисия, заяви Габриел.

Да се привлекат частни инвеститори, инвестиращи във фондове за рисков капитал, тя изтъкна като първа област.

Да се изградят таланти, специализирани в области на дълбоките технологии, посочи като втора област. "Във връзка с това аз ще предложа нова инициатива "Deep tech talent", чиято цел ще е да подготви 1 милион таланти през следващите 3 години в тази област", обяви еврокомисарят.

Да свържем регионалните иновационни екосистеми в паневропейската иновационна екосистема, беше посочено като трети фокус на новия дневен ред. Вече стартирахме инициатива за партньорство за регионални иновации, в която имаме един представен български град - Габрово. Надявам се, че това ще е само пилотен проект и до една година инициативата ще обхване всички 240 региона на Европа, вместо сегашните 74, каза Габриел.

Като четвърта област тя посочи предлагането на пространства за научни екперименти.

И като пета и последна област в новия европейски иновационен дневен ред Габриел определи създаването на база данни за разработване на политики, свързани с иновациите, до която да имат достъп всички.

За нас е особено важно тази инициатива да достигне до всеки край на Европа. Ние също така работим и за да подсигурим, че жените заемат важна роля в тази нова вълна на иновации. Вече имаме инициативи като "Women in Tech", "Girls Go Circular", а и новата "Women founders group". Надявам се, че този път хубавите думи "колко силно искаме да освободим потенциала на жените" ще бъдат трансформирани в конкретни действия, каза Габриел.

Защото има ново поколение иноватори, сме способни да трансформираме предизвикателствата във възможности, трудностите в решения и най-вече да утвърдим силната движеща сила на България в новото европейско лидерство в полето на иновациите, завърши българският еврокомисар.