Управляващите на различни позиции за приемане на еврото от 2024 година

Вероятността една страна да катастрофира икономически е по-голяма, ако е в периферията на ЕС, отколкото в еврозоната, посочи управителят на БНБ Димитър Радев

Икономика / Финанси
3E news
922
article picture alt description

Снимка: БТА

Депутати от управляващата коалиция изразиха различно мнение относно възможността за приемането на страната ни в еврозоната от 1 януари 2024 г. Пред журналисти в парламента депутатите Любомир Каримански от ПГ „Има такъв народ“ (ИТН) и председател на парламентарната бюджетна комисия, и двамата му заместници - Венко Сабрутев от ПГ „Продължаваме Промяната“ (ПП) и Румен Гечев от ПГ „БСП за България“ (БСП) коментираха темата пред журналисти преди началото на кръглата маса, посветена на ползите и рисковете от приемането на страната ни в еврозоната, организирина от бюджетната парламентарна комисия.

Поводът за дискусията е приетият в края на миналата седмица от правителството оперативен план за приемане на еврото от 1 януари 2024 година.

Вижте още: Правителството одобри оперативния план за приемане на еврото от 1 януари 2024 година

Още в петък Каримански заяви пред медиите, че планът е приет въпреки липсата на анализ, за какъвто се е договорила коалицията. По темата за приемане на еврото са проведени и два експертни коалиционни съвета, в които са участвали представители на четирите партийни формации от управляващата коалиция - ПП, ИТН, ДБ и БСП за България. Именно въз основа на тях председателят на бюджетната комисия напомни на коалиционните си партньори, че е била постигната договорка Министерство на финансите да изготви предварителен анализ на ползите и рисковете с въвеждането на еврото от 1 януари 2024 г., подчерта Каримански.

Одобреният от правителството оперативен план може да бъде прочетен тук!

Днес преди обед депутати, експерти, икономисти, предприемачи, бивши финансови министри коментираха и темата за антиинфлационните мерки на правителството, които бяха обсъдени в понеделник на извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Вижте още: Асен Василев: Голяма част от антикризисните мерки бяха подкрепени от работодатели и синдикати

Каримански не скри песимизма си, че България няма голям шансза за влизане в еврозоната от 1 януари 2024 г. Съвсем противоположна позиция изрази Венко Сабрутев, който подчерта, че датата е постижима. Румен Гечев не беше краен, но изрази опасение, че ранното влизане на страната ни може да донесе негативни последици.

„Проблемът за еврозоната не е инфлацията в България, тъй като тя е малко по-висока от средната. Проблемът за България е, че ние имаме слаба конкурентоспособност, най-слабо развитата страна сме в ЕС и това ни поставя в особени условия, тъй като няма как общата монетарна политика на ЕС да бъде еднаква – за развити и за слабо развити страни“, обясни Гечев.

По думите на Венко Сабрутев, мерките, които правителството предлага срещу инфлацията, са таргетирани и достатъчно добре диференцирани.

Любомир Каримански посочи, че няма достатъчно ясна дефиниция за уязвими групи и на база на тази дефиниция да се приложат различни мерки. Той отбеляза, че в годината, в която държавите, които вече са приели еврото, инфлацията е спаднала спрямо предишната, а втората година след приемането на еврото, се е задържала на нивото от първата година. Сиреч - това, че има по-висока инфлация,  не би следвало да бъде проблем за икономиката като цяло, заяви председателят на бюджетната парламентарна комисия.

Това, което ние трябва да направим като държава в този момент е да капитализираме процеса по изпълнение на ангажиментите за приемане на еврото, заяви Сабрутев. Ние виждаме, че инфлацията е в цяла Европа, така че би трябвало да имаме разбирането на нашите европейски партньори, добави депутатът във връзка с невъзможността за изпълнението на този критерий от страна на България за членство в еврозоната.

В хода на дискусията заместник-председателят на ПГ ДПС Йордан Цонев и заместник-председател на бюджетната комисия отбеляза, че в залата са петима бивши министри на финансите, а настоящият го няма. Скандално е, защото цялата тази материя касае най-много него, подчерта депутатът.

Акценти от дискусията

Цветан Симеонов, председател на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП): Ако в България след присъединяването към еврото има инфлация, основният фактор няма да бъде присъединяването към еврото. Повече от 25 години БТПП следи как върви въвеждането на еврото и миналата година е направено проучване, което палатата те е обявила.

През 2002 г. осем страни са се присъединили към еврозоната и в нито в една от страните  инфлацията в годината на присъединяването не е била по-висока от годината преди присъединяването, а инфлацията след годината на присъединяването никъде не е била по-висока от тази в годината на присъединяването. Най-голямото притеснение на предприемачите е натискът за увеличение на заплатите.

Това, което трябва да се направи, е една кампания за тези факти, които са се случили след въвеждането на еврото в предишните страни, присъединили се към Еврозоната, и те да станат известни на обществото.

Димитър Радев, управител на БНБ: Вероятността една страна да катастрофира икономически е по-голяма, ако е в периферията на ЕС, отколкото в еврозоната. Предимството да бъдеш в еврозоната е, че особено след глобалната финансова криза и кризата в Гърция еврозоната изгради и продължава да изгражда механизми за превенция и защита срещу подобни кризи. Еврозоната, обаче, не може да бъде заместител за добра макроикономическа политика.

България трябва да се присъедини към ядрото на ЕС, където се взимат най-важните решения, или да остане в периферията на ЕС, където се намираме в момента и където тези решения се свеждат за изпълнение За мен, поне на база на опита и знанията, които имам, този въпрос е риторичен. Риторичен е също така и въпросът кога това нещо да стане. При днешната геополитическа ситуация за мен логичният отговор е сега или възможно най-скоро, а не след пет или десет години.

Радев препоръча да се направи по-прецизна оценка на икономическите критерии за еврозоната за целите на присъединяване към еврозоната. Дефицитът се мери на начислена, а не на касова основа. Между двете величини има разлика и в нашия случай, особено за тази година, тази разлика не е пренебрежимо малка.

Най-спорният и безспорно най-труден за изпълнение е критерият за инфлацията, който се мери на база на средногодишната инфлация, измерена от Евростат, по хармонизирания индекс на потребителските цени от 1 май до 30 април на следващата година. Т.е. ако ние разглеждаме участието на България в еврозоната с хоризонт 1 януари 2024 г., при нас инфлацията ще се мери от 1 май т.г. до 30 април следващата година. Колкото и труден да изгледа въпросът с инфлацията, той не трябва да ни откаже от това, което имаме като план.

Фискалните критерии при същия хоризонт 1 януари 2024 г. ще се мерят на база на изпълнението на бюджета за 2022 г. По отношение на дълга като процент от БВП нямаме нужда от облекчено третиране, а дефицитът ще бъде обект на облекчено третиране.

Най-близкият пример до България е Хърватия, която почти сигурно вече ще стане 20-ия член на Еврозоната на 1 януари 2023 г. Ако се съпоставят икономическите анализи, включително по изпълнение на номиналните критерии, може да се направи информирано обобщение, че България и Хърватия не се намират в принципно различна позиция спрямо еврозоната, но разликата е, че Хърватия демонстрира много ясен и силен политически ангажимент към процеса.

Калин Христов, подуправител на БНБ: Има огромен риск за навлизане в инфлационна спирала, затова трябва да се прилагат таргетирани мерки за най-уязвимите групи в обществото, а не за механично прилагане на антиинфлационни мерки. Трябва да се помага на тези, които са най-уязвими. Хората като мен нямат нужда от антиинфлационни мерки. Световната история показва, че висока инфлация се спира с положителни реални лихви и рецесия.

За да дефинираме политики и мерки, ние трябва да разбираме нейната природа, а диагнозата на текущата инфлация е, че ние имаме една от най-трудните за контрол, трудна за управление и трудна за потискане инфлация, подобна на тази, която е имало през 70-те години до началото на 80-те години. В глобален мащаб тя е съчетание на два фактора шокове, както ги наричаме – глобални фактори на предлагане (цени, вериги на доставки, увеличаване на разходите) и глобално свиване на работната сила, изразяващо се в свиване на предлагането на труд. И от друга страна - шок на търсенето много силно и неустойчиво надуване на търсенето вследствие на грешна фискална и парична политика в основните икономически зони - САЩ и еврозоната. До 2030 г. нашата работна сила ще се свие с десет процентни пункта.

Доц. д-р Калоян Ганев, преподавател в СУ „Климент Охридски“: Основният проблем е инфлацията, но нямаме икономическа криза. Трябва да правим политика не като за икономическа криза, а като за инфлационна обстановка. Той препоръча да се пазим от принос на вътрешните фактори върху инфлацията.

Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика: Увеличаването на минимални работни заплати, пенсии, особено пък възнагражденията на държавни служители и на народни представители, не трябва да продължава по този начин. Политиката, която би трябвало да се следва оттук нататък, е създаване на възможно най-високата предвидимост и на най-дългосрочната стабилност на процесите в икономиката, което означава да не се пипат разходи, да не се помпат възнаграждения, да се продължат всички възможни договори, които действат в икономиката - от концесиите на плажа на Обзор до минните концесии.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща