Борислав Сандов: Преходът към нисковъглеродна икономика изключва разкриването на нови находища на фосилни горива  

След почти десетгодишно прекъсване темата за шистовия газ отново е на дневен ред. Интерес за проучване има, за да намерим алтернативни източници на руския газ. В МОСВ не са постъпвали "инвестиционни предложения" и за провеждане на екологични оценки за проучване и добив на шистов газ, съобщиха официално от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за 3eNews. В момента в министерството обаче се провеждат две процедури по екологична оценка, в т.ч. и оценка за съвместимост. Става дума оценка на цялостен работен проект за търсене и проучване на суров нефт и газ в площ "Блок 1-11 Вранино", както и за търсене и проучване на суров нефт и природен газ в площ "Блок1-25 Враца запад“ в Северозападна България. Процедурите по екологична оценка и оценка за съвместимост са от Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие и още не са приключили, допълниха от екоминистерството.

Важно е да се направи уточнение, че не става въпрос за мораториум, а за забрана, приета с решение на НС през 2012 г., припомни министърът на околната среда и водите Борислав Сандов. Моята лична позиция не се е променила и оттогава насам единствено се е потвърждавала от решенията на други европейски страни. Аргументите на България бяха надграждани и затова в ЕС все още няма държава, която да използва технологията фракинг при проучване и добив на шистов газ, обясни той специално за 3eNews. Позицията на МОСВ е за преход към нисковъглеродна икономика, което на практика изключва разкриването на нови находища на фосилни горива. От гледна точка на опазване на водите, особено в процес на преминаване на България в списъка на държавите във воден стрес, ние трябва да правим всичко възможно, за да опазваме нашите водни ресурси и да ги управляваме при максимална ефективност, обясни министърът.

При добива на шистов газ на първо място рискът е за водите, особено за подпочвените, заради разбиването на скали във водоносните хоризонти и преминаването на сондажи през водните тела. Това става с използването на големи количества токсични химикали. На второ място е рискът от неорганизирани емисии от парникови газове, които съпровождат самия процес и времето след приключването му. Особено притеснителни са емисиите от метан, което има 20 пъти по-голям парников ефект от въглеродния диоксид. Негативни ефекти би имало и върху почвите и земеделските земи заради нуждата от множество на брой сондажи и движението на подпочвените води, коментира вицепремиерът и министър на околната среда и водите.

Възможността забраната да падне е от компетентността на НС при условие, че се отмени решението от 2012 година.

Държавата няма функцията да възлага такъв тип дейности, те са в полето на частната инициатива. Държавата може да инвестира в проучване на други енергийни възможности, като например нови възобновяеми източници, каквато е геотермалната енергия.

Според енергийни експерти оценените запаси и ресурси на шистов газ у нас се оценяват на 480 млрд. кубически метра, а ако се изключи употребата на фракинг, може да се добият 30 млрд. куб. метра, което е потреблението на страната за 10 години.

Най-големите залежи на шистов газ в Европа са в Швеция, Полша и Австрия, но все още никъде в Европа не е разрешен, което има своето логично обяснение. Какво казват официални данни?

Шистовият газ е природен газ, заключен в дребнозърнести седиментни скали, наречени шисти. Пробива се вертикален кладенец докато се стигне шистовия слой. След това се пробива хоризонтално през шистовите скали. Отворите в скалите се създават с вливането под високо налягане на вода. Накрая налягането се освобождава и водата излиза на повърхността, така започва и извличането на газа.

Около половината от водния разтвор на химикали и пясък остава в шахтата, където поради различни геоложки причини. Те могат да достигнат почвата и подземните водни запаси от питейна вода, която води до трайно увреждане на почвите и водите

Извлечената част от водната смес (която вече може да съдържа и радиоактивни елементи и още химикали попаднали там от самите шистови скали) престоява в кладенец, където очаква извозване към пречиствателна станция, но междувременно се изпарява и замърсява въздуха.

В зависимост от региона, процесът на „хидравличен удар“ може да доведе до локална сеизмична активност (за това бе преустановен във Великобритания).

Според последни проучвания шистовия газ допринася много повече за парниковия ефект от колкото конвенционалния земен газ, петрола или въглищата.

Въпреки първоначалното убеждение, че шистовият газ ще бъде по-евтин от конвенционалния се оказва, че добивът на шистов газ е по-скъп. Няма ясни правила и закони, които да следят и регулират добива на шистов газ