Европейските градове искат директна подкрепа от ЕК за зелени проекти

Новата инициатива RePowerEU бе обсъдена на среща на борда на Споразумението на кметовете с европейските институции със силно българско участие

Климат / Анализи / Интервюта
Рая Лечева
598
article picture alt description

Снимка: Енефект/ Бордът на Споразумението на кметовете в Брюксел се срещна тази седмица с вицепрезидента на ЕК Франс Тимерманс, комисаря по енергетика Кадри Симсън и с кабинета на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел

Европейските градове искат директна подкрепа от ЕК за зелени проекти. Това беше посланието на кметовете на среща на борда на Споразумението на кметовете в Брюксел с вицепрезидента на ЕК Франс Тимерманс, комисаря по енергетика Кадри Симсън и с кабинета на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, научи 3eNews.

Общините настояват за реалокация на средства директно към общините по Плановете за възстановяване

Затова бордът на Споразумението на кметовете взе решение да засили комуникацията с националните правителства по отношение както на предвидената възможност за реалокация на средства директно към общините по плановете за възстановяване и устойчивост, така и на изпълнението на мерките за подобряване на енергийната ефективност, заложени в най-важния документ към RePowerEU – комуникацията „EU Save Energy“ („ЕС пести енергия“). За тази цел се предвижда създаване на национални платформи за въздействие върху ревизията на националните планове за климата и енергията, която предстои през 2023 г.. Но също и засилени комуникационни дейности с подкрепата на европейската мрежа “Energy Cities”.

Срещите бяха във връзка с предизвикателствата, породени от световната геополитическа и икономическа криза и необходимостта да се ограничи до минимум зависимостта на ЕС от чужди енергийни ресурси. В делегацията участваха кметовете на Варшава, Хайделберг, Лахти, Лааперанта, Кастел Маджоре и Габрово, както и представител на българската общинска мрежа ЕкоЕнергия.

Общините са естествени поддръжници на енергийния преход, защото те са тези, които посрещат на първа линия последиците от енергийните кризи. Същевременно те най-бързо и ефективно могат да изпълнят амбициозни програми за устойчива енергия, с които да намалят тези последици, а и до голяма степен и да елиминират причините за появата им.

Европейските общини са ключов участник в енергийната трансформация

Европейските общини трябва да се считат за ключов участник в енергийната трансформация и доверен партньор на европейските институции; те имат и доверието на гражданите и бизнеса – много повече от централната власт, сподели кметът на Варшава Рафал Тшасковски. Когато населението на един град като Варшава се увеличи с 15% за 3 месеца, никой не може да отрече, че местните власти са първите, които понасят ударите от кризата, и трябва да реагират мигновено. Затова е необходима подкрепа и финансиране, което директно да бъде управлявано от тях, а те са доказали, че са бързи и ефективни в управлението на публичните средства и привличането на инвестиции на местния пазар, продължи той.

Местните власти са и първи в привличане на инвестиции в новаторски технологии за устойчива енергия, като е доказано, че мерките в областта на климата намаляват въздействието на кризите, продължи кметът на Лахти Пекка Тимонен. Градът е на път да постигне въглеродна неутралност до 2025 г., но това е така, защото местната топлофикационна система е напълно обновена и разчита изцяло на местни възобновяеми източници, което значително намалява негативния ефект на кризата.

Кметове на европейски общини искат децентрализирано енергийно производство

и енергийни общности и реформа на разпределителните мрежи

Кметът на Хайделберг Екарт Вюрцнер, инициатор на най-големия нулевоенергиен градски район в Европа Банщадт, бе още по-настоятелен. Той заяви „Общините не забравят принципа „Енергийна ефективност на първо място”, защото знаят от опит от първа ръка какво носи ефективността и какво се случва, ако я забравим. Общините обаче знаят, че бъдещето на енергийната система е децентрализацията на енергийното производство и доставки, местните енергийни общности и реформата на разпределителните мрежи. Трябва да премахнем ограниченията пред инвестиции във възобновяема енергия от гражданите, защото те са тези, които страдат най-много от глобалните пазарни неуспехи и несигурността на национално равнище“.

 „Дейностите в областта на климата и енергията са изключително в интерес на общините, защото тези инвестиции привличат нов бизнес, развиват съществуващия и задържат гражданите в по-малките населени места", подчерта и българският представител в дискусията, кметът на Габрово Таня Христова, която също бе изключително настойчива в своето изказване. С успеха на Споразумението на кметовете доказахме, че действието с най-бърз и надежден резултат е пренасочването на средствата от прехода към градовете. Ние, градовете, имаме своя списък с приоритетни действия и цели, които са одобрени от нашите местни парламенти в най-демократичния процес. Ние знаем как да ги постигнем и сме готови да вложим необходимите усилия. Имаме волята да го направим и сме най-мотивирани промяната да се случи, и то бързо, защото това очакват нашите граждани и бизнес сега.“

В срещите бяха засегнати редица други теми, като необходимостта от изграждане на местен технически капацитет, поддържане на екипи от квалифицирани и мотивирани местни експерти, внедряване на системи за енергиен мениджмънт, изпълнение на демонстрационни проекти с доказани резултати, и не на последно място, активна комуникация за постигане на високи равнища на гражданска ангажираност.

„Този дебат всъщност е следствие от забавената от десетилетия политика на финансова децентрализация,“ коментира изпълнителният директор на ЕнЕфект Драгомир Цанев, който също взе участие в срещите. „Всичко това зависи от развитието на подходите за многостепенно управление и от конкретните действия на страните членки. Може да търсим в промени в Плановете за климата и енергията за структуриране на подобни подходи в средносрочна перспектива, но ние се нуждаем от действия сега. Плановете за възстановяване и устойчивост се основават на реформи, които са от решаващо значение за успеха на местните действия – най-очевидният проблем са бариерите за развитието на енергийни общности. ЕК обаче трябва да се увери, че реформите в плановете не са фалшиви и повърхностни, а се прилагат всички усилия за ефективно преодоляване на проблемите. В противен случай ще имаме още от същото, а това не е достатъчно. Сега, с комуникацията за RePowerEU, има отворен прозорец за пренасочване на средства по НПВУ към проекти за устойчива енергия, и трябва да се възползваме от това.“

„Не на последно място, трябва да се поддържат контактите с други общини и да се прилагат добрите практики, за да ни стимулират всички нас - както политици, така и експертен персонал,“ завърши Таня Христова. „Защото всичко може да се случи, но преди всичко трябва да можем да си го представим, да повярваме, че е възможно – само тогава ще можем да убедим другите. Ние сме сред 100-те климатично неутрални града, избрани от ЕК, което определено ще помогне, но нямаме време да чакаме до 2030 г., за да дадем примери в други градове и да анализираме какво се е случило и какво не се е случило, трябва да подкрепим местното ниво на управление сега, защото промяната се случва на местно ниво.“

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща