Стоилко Апостолов, Биоселена: ЕК ще подпомага ферми, които натрупват въглерод в почвите за борба с климатичните промени

Знаете ли, че в България изхвърляме 94 кг отпадъци годишно? Стоилко Апостолов от фондация „Биоселена“ стигна още по-далеч. Светът изхвърля 1,6 млрд. тона храна или 1/3 от цялата произведена в света храна. Това са 1,4 млн. ха или 30% от наличната земеделска площ в света или толкова колкото територията на Канада. Това Апостолов коментира на събитие, организирано от БТА и Конференцията за бъдещето на Европа "Климатичните промени: #БългарскиГласовеЗаЕвропа".

Или около 2 млрд. души по света могат да се изхранят с храната, която изхвърляме. Но на другата крайност 820 млн. души в света гладуват. Но големите прахосници на храна не са заведенията, хотелите, търговските вериги, а домакинствата, посочват данните, каза той. Земеделието и всички свързани индустрии генерират ¼ от парниковите газове. Но земеделието също така разполага с инструмент за въглеродна неутралност и почвите са разковничето или т.н въглеродни земеделие, каза Апостолов.

Субсидии за въглеродно земеделие или колко може да спечелим от въглерода в почвите

Ще се въведе стандарт за сертификация на тези ферми, които успяват да натрупат въглероден диоксид и те ще получават подпомагане за това, че не само не отделят, но и го складират в техните почви

Сертификация на фермите и тези, които успяват да натрупат въглероден диоксид те ще получават подпомагане, ще бъде готов процеса за сертифициране на фермите, допълнително финансиране не само, че не отделят, но и го складират в техните почви

Малка ферма в Долна Австрия е пилотна ферма от 5 години като се оказва, че задържа 4 тона въглероден диоксид на ха за година, за което получава 140 евро на ха субсидия.

Предстои ЕК да подпомага всички фермери, които натрупват въглерод в почвите, уточни Апостолов. Ако мога да си позволя малко игра с цифрите, в България има 5 млн. ха обработваема земя по 4,5 тона въглерод, това са 22 млн. тона въглерод да съхраним в почвите, каза Апостолов. Справка в търговията с парникови квоти на ЕС показва, че цената е около 96 евро на тон, което може да донесе сериозен приход на фермерите, но темата все още е много непозната.

Горите и влажните зони -естествените поглътители на въглерод

Почвите са един от източниците за задържане на въглерод, важна в тази посока е ролята на влажните зони по крайбрежието, посочи Радостина Ценова от Българска фондация „Биоразнообразие“. Унищожавайки природата, ние не позволяваме природата да се справи сама, коментира още Спас Узунов от Българска фондация „Биоразнообразие“. Странджа и цялото Черноморие са важен елемент за справяне с климатични промени.

Атанасовско езеро е 1800 ха и е депо за половин милион тона  въглерод, това е една пета от въглерода, който се съхранява в земеделските територии, допълни той. А плитките зони по морето са толкова мощен поглътител на въглерод колкото тропическите гори, затова унищожаването при тралиране, драгиране ние унищожаваме голяма част от природния ресурс, който може да служи за естествено и безплатно решение за справяне с климатичните предизвикателства. Затова нека съхраняваме естествените функции на природата, за да се справим по-успешно с целите за намаляване на въглеродните емисии в атмосферата, коментираха експертите. Всеки регион е важен, за да се случи промяната и зеления преход, Бургас може да не е въглищен регион, но има голяма индустрия, свързана с петролната рафинерия Лукойл Нефтохим. Всеки регион има специфики и важни екологични предизвикателства, с които трябва да се справя, коментира Апостол Дянков, ръководител „Климат и енергия“ в Световен фонд за дива природа WWF. Една от инициативите на организацията ще бъде съхраняване и опазване на Драгоманското блато.