София години наред подценява замърсяването на въздуха по отношение на азотния диоксид

София има проблем със замърсяването на въздуха и по отношение на азотния диоксид, показва публикувания само преди дни най-нов доклад на „За Земята“. А днес на 83 места в София около 80 доброволци граждани мерят нивата на азотен диоксид. Те се включват в процеса с осигурени от екологичната организация оборудване и инструктаж.  Инициативата е една от най-мащабните от този тип, провеждана в града до момента и е продиктувана от необходимостта да се представи по-пълна и точна картина за замърсяването с NO₂ в София. На база на целогодишни измервания, проведени от екологичната организация, данните показват концентрация на азотен диоксид над пределно допустимата норма в 19 от 27 избрани точки на столицата през 2021 г.

Вероятна причина това да не бъде констатирано до момента е разполагането на официалните автоматични измервателни станции далеч от пътното платно и в неподходящи райони на града, в несъответствие на Директивата за качество на атмосферния въздух.

Гражданското измерване е логично продължение на процеса по изясняване на по-пълната картина на замърсяването с NO₂ в София и цели да се обхванат още повече райони на града. То ще се проведе по достъпния и достатъчно точен метод с т.нар. дифузионни тръби. Тръбите ще останат закачени в близост до транспортните артерии на София до 16 юни. Резултатите от измерването, които ще бъдат разчетени от специализирана швейцарска лаборатория, ще станат ясни до края на юни.

Какъв трябва да е обхватът на зоната с ниски емисии в София?

През 2022 г. Столична община възнамерява да въведе зона с ниски емисии (ЗНЕ) от транспорта, с което да ограничи използването на МПС и да намали емисиите на фини прахови частици и NO₂. За съжаление първоначалният вариант за ЗНЕ изглежда недостатъчно амбициозен и вероятно няма да доведе до съществено подобрение, ако не бъдат коригирани параметрите на зоната. За взимането на информирано решение по този проблем очевидно са нужни повече и по-прецизни данни от измервания на замърсяването на въздуха и трафика в града.

Освен ограничаването на употребата на най-замърсяващите моторни превозни средства, Столична община трябва да осигурява и насърчава възможностите за устойчива мобилност за всички възрастови групи - най-вече използването на градски транспорт, последвано от споделени форми на пътуване, възможностите за активно придвижване (с велосипед, тротинетка и други незамърсяващи въздуха в града транспортни средства), както и ходенето пеша. Мерките трябва да са насочени и към екологичната трансформация на бизнеси, свързани с транспорт: куриерски услуги, доставки, автобусни превози, строителни и ремонтни дейности свързани с употреба на МПС и други.

Кои са нормите за азотен диоксид във въздуха в България, в ЕС и според Световната здравна организация?

В България се прилагат максимално допустимите концентрации на азотен диоксид (т.нар. норми), валидни в Европейския съюз (ЕС). Средногодишната концентрация според тях е 40 µg/m³, като това до скоро съответстваше и на насоките на Световната здравна организация (СЗО) от 2005 г. Те бяха ревизирани през 2021 г. предвид наличните нови изследвания и научни данни. Препоръчителната средногодишна концентрация според СЗО стана 10 µg/m³. Освен това СЗО въведе и насоки за средноденонощни концентрации до 25 µg/m³, каквито не се прилагат в България и в ЕС. Подобен действащ у нас показател за
краткосрочно излагане на замърсяване с NO2 е аларменият праг, който според националното ни законодателство е 400 µg/m³ и трябва да бъде отчетен в рамките на три последователни часа, за да има нарушение. В момента на ниво ЕС тече процес за преразглеждане на законодателството и нормите за замърсяване на въздуха.

Очакванията са, че те ще се приближат или изравнят с тези на СЗО.

Необходима е преоценка на разположението на мобилните измервателни станции

Резултатите на доклада сочат също, че е необходима преоценка на разположението на станциите от ИАОС и МОСВ,
Според анализ на "За Земята" двете официални станции за наблюдение на замърсяването от трафика (АИС Младост и АИС ИАОС/Павлово) не отговарят на условията за разполагане на пунктове за вземане на проби в микромащаб съгласно Директивата за качество на атмосферния въздух и по-конкретно изискването транспортно ориентираните станции да
са разположени на място до 10 метра от бордюра на пътното платно. Станцията в Павлово е на 12 метра от бордюра на най-близкото локално платно и на 27 метра от големия булевард с интензивен трафик, успореден на локалното платно. Станцията в Младост се намира в двора на Националния институт по метеорология и хидрология, на около 72 метра от най-близкия булевард Александър Малинов.
Препоръчително е да се направят допълнителни измервания с мобилните станции на ИАОС и да се преосмисли разположението на автоматични измервателни станции в София.

Необходимо е да се изберат места за разполагането им, които да отчитат реалното замърсяване с азотен диоксид в града и експозицията на гражданите на високи нива на концентрация на NO2. Обнадеждаващо е, че от края на 2021 г. тече процес на оценка на системата за измерване на качеството на въздуха на национално ниво съвместно от Изпълнителната агенция по опазване на околната среда (ИАОС) и Министерството на околната среда и водите (МОСВ), която се очаква да приключи с доклад през август 2022 г.. Надяваме се данните и изводите от този доклад да подпомогнат работата на двете институции и да допринесат за осъвременяването и актуализирането на системата за измерване в София и останалата част.

Според изискванията на Директива 2008/50 част от измерванията трябва да се правят в най-замърсените части на населените места. Според Приложение III от Директива 2008/50. ”за всички замърсители транспортно ориентираните пробовземни сонди следва да бъдат разположени на не повече от 10 м. от бордюри.”

От "За Земята" ще измерват замърсяването с азотен диоксид с дифузионни тръби и през 2022 г., което допълнително ще подпомогне определянето на подходящи места за официалните измервания.
Данните от направените измервания показват нездравословно високи нива на замърсяване с азотен диоксид в много точки на град София, където има и висока концентрация на хора. Това са жилищни зони, райони с офис пространства и бизнес сгради, основни спирки на градския транспорт. По-високо замърсяване с азотен диоксид се наблюдава в близост до натоварени улици и булеварди. Това потвърждава разбирането, че основен източник на емисиите са автомобилите с двигатели с вътрешно горене.
В "За Земята" са убедени, че са необходими сериозни и спешни мерки от страна на Столична община за намаляване на замърсяването с азотен диоксид в София, които да са насочени към намаляване на употребата на МПС с приоритет към ограничаване на най-замърсяващите.

Какво е азотният оксид и кои са неговите източници?

Азотният диоксид е червеникаво-кафяв газ с остра и дразнеща миризма от групата на високо реактивните газове, наречени азотни оксиди. Той е един от замърсителите на въздуха, чиито стойности се измерват, следят и регулират чрез норми за пределно допустими концентрации и алармен праг. Под въздействието на интензивна слънчева светлина
азотният диоксид във въздуха взаимодейства химически, в резултат на което се образува т. нар. „фотохимически смог“. В резултат на фотохимичните реакции се образуват вторични замърсители на въздуха като озон, прахови частици и др. Азотният диоксид в атмосферата реагира и с водните молекули в нея, в резултат на което се получава азотна киселина, която е една от съставките на киселинните дъждове.

Вдишването на въздух с висока концентрация на NO2 може да раздразни дихателните пътища. Краткотрайните излагания на високи нива могат да влошат здравословното състояние на хора с дихателни заболявания, особено астма, което води до поява на кашлица, хрипове, затруднено дишане, посещения в спешните отделения, прием в болница. По-продължителното излагане на повишени концентрации на NO2 може да допринесе за развитието на астма и потенциално да увеличи чувствителността към респираторни инфекции. Хората с астма, децата и възрастните хора обикновено са изложени на по-голям риск от негативно
въздействие върху здравето. Продължително въздействие на концентрации над нормата може да причини структурни промени в белия дроб.

Източник на азотен диоксид са преди всичко превозните средства с ДВГ, нo има и нетранспортни такива като: електро централите, работещи с изкопаеми горива, строителството, градинското оборудване (моторни резачки, косачки) и други промишлености. В София основният източник на NO2 е транспортът – 78.73%, следван от промишлеността с 15.55% и битовото отопление с 5.72%.5
За разлика от замърсяванията с озон и прахови частици, които се разпръскват и могат да бъдат проблем за обширни райони, нивата на NO2 са значително по-високи в близост до източниците на замърсяване – в и около превозните средства. Затова
най-голямо замърсяване с азотен диоксид има край натоварени пътища в града. Хора, които регулярно се движат, живеят и работят покрай или близо до такива места, са изложени дългосрочно на високи нива. Последствията за здравето, свързани с NO2, са много по-малко вероятни с отдалечаването на човек от източника на замърсяване.