741 млн. лв. от Плана за възстановяване ще отидат за саниране на нежилищни сгради

„Няколко инструмента за над 5,7 млрд. лв. ще управлява регионалното министерство до 2027 г. за постигането на справедлив преход и конвергенция на регионите“. Това съобщи вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов на конференцията „След утрешния ден: Политики за растеж“.

Вицепремиерът представи политиките за регионално развитие, свързани с намаляване на сериозните различия в развитието на населените места в страната, постигането на икономически растеж и създаване на привлекателен начин на живот.

По  Програмата за развитие на регионите 2021-2027 г. разполагаемият ресурс е 6,6 млрд. лв., заедно с националния принос. Близо 45% от него са мерки и инвестиции, с които ще се подкрепи декарбонизацията на българската икономика, за да се осигурят нови възможности и да се гарантира сигурност на хората. Трите въглищни региона у нас – Стара Загора, Перник и Кюстендил, като най-засегнати райони от прехода към нисковъглеродна икономика ще бъдат подкрепени със средства от Фонда за справедлив преход.

Останалата част от ресурса от 3,6 млрд. лв. е по линия на Европейския фонд за регионално развитие и ще бъде насочена към 50-те градски общини в България. От тях над 1 млрд. лв. е разпределен за инвестиции, които имат принос към смекчаване на климатичните промени. Това включва мерки за повишаване на енергийната ефективност в сградите, за развитие на устойчива градска мобилност, туризъм и зелена градска инфраструктура, посочи вицепремиерът.

Министър Караджов посочи още, че 741 млн. лв. от Националния план за възстановяване и устойчивост ще бъдат инвестирани в проекти за устойчиво енергийно обновяване на нежилищния сграден фонд. За „Зелена мобилност“ - пилотната схема за подкрепа на устойчивата градска мобилност чрез мерки за развитие на екологични, безопасни, функционални и енергийно ефективни транспортни системи, са заделени 100 млн. лв.

По плана за възстановяване ще бъдат  вложени  2 млрд. лв. – заедно с националния принос - за саниране на жилищни сгради.

От останалите инструменти, които управлява МРРБ, в програмите на ЕС за териториално сътрудничество общо са планирани над 900 млн. лв. за подпомагане и насърчаване на „зелени“ политики, свързани с изменението на климата, опазване на биоразнообразието и насърчаване на дигиталната трансформация.

„Европейската комисия трябва да намери нов кохезионен механизъм за целенасочено и приоритетно развитие на инфраструктурата до 2030 г. за България и региона. Нашата дума трябва да се чуе в Европа“, призова вицепремиерът.

Той настоя за създаване на фондове, с които регионът да се приближи инфраструктурно до средното европейско ниво и изрази надежда ЕК да обърне внимание на инфраструктурния дисбаланс между региона и ЕС. Инвестиции са необходими не само в пътната, но и в тунелната, мостовата и железопътната инфраструктура. Само тогава България може да стане конкурентноспособна в зелените, иновативните и високите технологии.

Според вицепремиера пред политиката на сближаване и справедлив преход стоят сериозни предизвикателства. В България има общини, които са трайно недофинансирани, както и региони със силно изоставащи темпове на развитието в сравнение с други. „Това е първото предизвикателство, с което трябва да се преборим. Затова и работим по създаване на фонд за инфраструктурна помощ на общините на конкурентен подбор с капитал от 1 млрд. лв. национално финансиране. Предвиждаме още тази година да бъдат осигурени половин милиард лева“, посочи вицепремиерът. Той уточни, че в момента съвместно с Националното сдружение на общините се работи по критериите за сближаване.